Исках, но не бях

Не бях на сватбата ти, булка да те видя.
Прекрасна зная в бяло си била,
усмихната и приказно красива
прегърнала най-светлата мечта.

Аз щях да дойда ала ме болеше,
че младоженец нямаше да съм.
Сега ти казвам, но е късно вече.
Всеки спомен е камбанен звън.

Исках да те видя като фея
щастлива, бяла, влюбена жена,
но сякаш, че от себе си не смеех
най-светлият ти ден да разваля.

Ако ме видеше, такъв обичащ,
сред гостите, на сватбеният ден,
вместо усмивки, как сълзи се стичат
и не сияещ просто съкрушен,

ти нямаше да бъдеш вече прелест...
Ето, затова и не дойдох.
Дано в отвъдното отново се намерим.
Сценарият и там да е любов...