sv
аз бих направила за него много неща. бих зарязала апартамента който обичам. в който съм отрасъла.бих зарязала квартала в който съм отрасъла.( обичам апартамента,обичам гледката през терасата-в далечината все едно виждам целия свят и фантастичния покрив а той не обича мястото на което живее но не би го напуснал)бих зарязала там където съм израснала,само за да живея при него а той не би направил същото за мен,но това може да не значи че не ме обича.... може да ме обича,но само малко.а аз го обичам прекалено много за да мога да направя и невъзможното за него.
той би ме зарязал без да се замисли.показа ми.го ясно.казвам му че ми липсва,а той не го прави.показвам му че имам нужда от него,той не го показва.изтри си профила в един сайт само защото му писах там че го обичам.егати любовта дето има.любовта му ме кара да плача но не от щастие.бих умряла за него ,той не би за мен.бих го направила щастлива,той мен не.бих го спасила от ръба на пропастта,той би ме бутнал..не ми показва любов.уж ме гушка а започва да ме опипва,да натискаме се,но той е секс маниак и честно ми писна.мразя го...но никога няма да спра да го обичам.може би е грешно.може би не ме обичабих направила много за него и повече....но той дори не го оценява.вече не знам нищо.вече не очаквам нищо...искам просто да умра!!!
той би ме зарязал без да се замисли.показа ми.го ясно.казвам му че ми липсва,а той не го прави.показвам му че имам нужда от него,той не го показва.изтри си профила в един сайт само защото му писах там че го обичам.егати любовта дето има.любовта му ме кара да плача но не от щастие.бих умряла за него ,той не би за мен.бих го направила щастлива,той мен не.бих го спасила от ръба на пропастта,той би ме бутнал..не ми показва любов.уж ме гушка а започва да ме опипва,да натискаме се,но той е секс маниак и честно ми писна.мразя го...но никога няма да спра да го обичам.може би е грешно.може би не ме обичабих направила много за него и повече....но той дори не го оценява.вече не знам нищо.вече не очаквам нищо...искам просто да умра!!!
Човек винаги може да си намери причини, за да живее. Може да се живее и без любов и дори да се чувстваш спокоен и щастлив.
Имам една молба към теб - да спреш да пускаш постове с едно и също съдържание на главната страница на общността. Едно от правилата на общността е да се показват не повече от 3 поста на един и същи автор.
Пускай твоите излияния в личния си блог, защото в противен случай ще трябва да огранича достъпа ти до Бглог, тъй като главната страница се наводнява с постовете ти, а аз нямам време постоянно да влизам, за да ти ги махам.
Така или иначе този, към когото ги адресираш, няма да ги прочете. Ти не се нуждаеш от мненията на други хора, защото си избрала да тънеш в депресия. Призиви за женене звучат нелепо във виртуалното пространство, защото никой не те познава. Ако искаш да си намериш приятели, трябва да промениш подхода - да спреш да повтаряш колко си нещастна, склонна към самоубийство и как никой не те разбира, а да се усмихнеш, да кажеш нещо хубаво, позитивно, добро и умно.
По поста: живота е красив, когато човек му се радва, приятелите /дори и най-добрите/ се отегчават от постоянни хленчове и ревове. Само за инфо, аз много мразя да съм кошче за душевни отпадъци, затова не си падам по изслушване на неразрешими емоционални проблеми, обаче в настоящия случай извода ми е един и е свързан със следната тривиална мисъл:"Любовта е за двама", очевидно по скръбта на приластената и изоставена дама в случая любовта е едностранна, следователно или му биеш дуспата и го пращаш да си кройка най дългата майна на света или си мазохистка, но тогава ситуацията трябва да те прави щастлива.:):):):)))))