What the Love is?

Разбира се, че обратното на любов е безразличие. Когато обичаш някой, мислиш за него най-малкото, даже не можеш да спреш да мислиш за него. Когато той те нарани, го мразиш, но това не значи че не го обичаш. А даже колкото повече го мразиш, всъщност толкова повече откриваш, че означава нещо за теб.
И да, когато обичаш някого, не трябва да има егоизъм, наистина трябва да желаеш най-доброто за него, дори това да означава той да е далече от теб. Желанието да притежаваш някой е доста по-далеч от любовта, по-скоро е свързано с егоизма и желанието да искаш да имаш точно определен човек. Днес може да го искаш, утре – не. Докато обичта не изчезва толкова бързо.

Мне, не съм съгласна! Обратното на любовта е нито омразата (тя също е вид любов), нито безразличието... А страха... Не знам как точно да ви го обясня...

Не мога да ви дам обяснение на Любовта! Тя е едно такова нещо, нещо много повече от едно чувство! Любовта е Доброто, Любовта е Светлината в Живота ни, Любовта е силата, която ни води безметежно по пътя ни. Любовта ни дава сили и увереност...

Но загубиш ли способността си да обичаш... Тогава идва Страха! Страха води до несигурност при която е много лесно да залитнеш и да тръгнеш към злото, да прибегнеш до непозволени средства за да си осигуриш някаква измамна сигурност...

Фрости, и това е вярно. Много хора от страх да не обичат, нараняват другите. И все пак те не обичат, те са безчувствени...
В крайна сметка се оказва, че на любовта има 2 антипода. Неслучайно любовта не е толкова елементарно чувство.

Това, че не можеш да обичаш не означава, че си безчувствен. Както казах, Любовта не е просто чувство!

.

Щом говорим за обратното, трябва да имаме предвид, че обратното е същото като правото, обаче с друг знак. Така че според мене обратното на любовта си е точно омразата и не е нужно да се търсят други разлики, освен в знака на емоцията. Безразличието пък е обратното на интереса. Себеотрицанието е обратното на чувството за притежание. Всички тези емоции са различни и не мисля, че трябва да се смесват и по наличието или отсъствието на една от тях да се съди за наличието или отсъствието на други.

Има логика в това от "Отчаяните съпруги": дотолкова не обичаш някого, та чак изобщо не ти пука за него: жив ли е, умрял ли е, добре ли е или е зле - просто не те интересува този човек. Нещо като разликата между огън и лед.

Докато омразата е пак огън: интересува те човека, от сърце му желаеш всичко най-лошо и с удоволствие ще му помогнеш да го постигне.

Хората казват, че е трудно да се промени безразличието на обич, докато омразата и любовта лесно преминават една в друга. (От рода на това - които се карат, те се обичат). А дали е вярно? Сигурно има доза истина, безразличието е някакъв прекалено далечен полюс, който е трудно да бъде достигнат от познат човек, с когото общуваш, за добро или за зло.

А дали желаеш на обекта на твоята любов най-доброто? Определено да, но само при условие все пак да останете заедно. Защото все пак малко обичаш и себе си, нали? ;) Изключение е родителската любов: в нея се предполага пълно себеотричане и игнориране на собствените интереси. Нито един човек не би желал любимото същество да го обича както майка му: самоотвержено и жертвоготовно. Това би било голяма тегоба за него.

Бори, това за обратното е много интересна тема. Има общоприето разбиране за обратното и строго логическо разбиране. Тук говорим за отрицанието на любовта. В смисъл нещо го има и нещо го няма. Много малко неща могат да имат отрицание в чистия му вид. Например зеленото не може да има, защото няма "незелен" цвят. Ти например кое обратно на сладкото би посочила? Соленото или киселото, или пък горчивото? За доброто и злото е лесно - те са две напълно противоположни категории и злото е чисто отрицание на доброто, както и обратното. И тук идва въпросът любовта към коя категория да я причислим? Към тази с взаимоотричащите се двойки или към тази в която спадат вкусовите усещания например. За да си помогнем можем да използваме въпроса "Какво е когато няма никаква любов?", защото с него се решава въпроса за отрицанието на всяко нещо. Ти за отговор "омраза" ли даваш? Някои тук посочиха "страх", други се съгласиха с "безразличие" (т.е. пълна незаинтересованост). И аз честно казано се чудя кое е вярното. Всичко според мен зависи от начина по който искаме да използваме феномена "любов". Ако нас ни интересува любимия човек да е до нас и да му пука за нас, то за нас безразличието ще е по-страшно, отколкото омразата. Пък и не вярваш ли във правилото, че най-добър секс става след голям скандал? Хората се мразят съвсем чистосърдечно по време на скандала, но след това пък как се обичат! Ако обаче аз обичам някого, с когото нямам никакви шансове да съм заедно? Много объркана работа. Най-добре би било да престана да го обичам, но това проява на страх ли ще бъде или на любов?

Хехе, хрумна ми още една взаимноотричаща се двойка, докато четох коментара ти, Рупани - общоприето и логично:)))

На въпроса "Какво е, когато няма никаква любов?" ще отговоря така - може да е омраза, а може и да е всяка друга емоция, понеже въпреки че любовта и омразата са в двойка, това не значи, че когато единият елемент от двойката липсва, другият е наличен.

Боре, :-))))))))))))) ти чувала ли си "Хем сърби, хем боли". Ти любовта и омразата в такава връзка ли ги поставяш? А иначе си на прав път, че като няма любов, не е ясно точно какво има, нали за това ти давах примерите със зеленото и сладкото. Там е работата, че все пак съществуват двойки сладко-горчиво, червено-синьо, които са просто общоприети, противоположни са в някакъв контекст. Между другото, общоприето-логично също е противоположност в определен контекст, общоприетото и логичното могат да образуват противоположности и с други категории. Цялата сложност идва от там, че любовта има много измерения и във всяко едно от тях можеш да и намреиш противоположност. Важното е да не се правят произволни замествания на една противоположност с друга, в неподходящото измерение, нали така? Както е случаят с тройката любов, омраза, безразличие, които много приличат на +, -, 0. Мисля, че точно на това бе наблегнато в сцената от "Отчаяни съпруги" - неправилната субституция, която правеше синът спрямо майка си - да смята, че и отмъщава като я мрази.
 
ПП. Абе знаех си аз, че не е правилно заглавието, ама като нямах учител по английски наблизо... Благодаря за забележката!

Аха, сега разбирам за филма. Синът решава, че ще покаже на майка си, че не я обича, като използва обратното на любовта - омразата. По тоя начин обаче майката не е наранена, защото и любовта, и омразата показват наличие на отношение. Обаче това, че омразата може да е по-приемлива от безразличието, не значи, че безразличието става отрицание на любовта на мястото на омразата.

За "хем сърби, хем боли" хич не разбрах:) Ако случайно въпросът е дали ги слагам на едно място по едно време, отговорът е не.

ПП Не съм съгласна с Таничка, че себелюбието и любовта са противоположности, напротив, дори смятам, че са до такава степен зависими, че е невъзможно да обичаш друг, ако не обичаш себе си.

ППП Лейди Фрост, за щастие, "нещата" са разнообразни и, пак за щастие - могат и да не бъдат размити;)

Борислава, не съм имала предвид да не обичаш себе си - разбира се, че ако не уважаваш и обичаш собствената си личност, няма да си особено пълноценен човек по принцип.

Идеята ми беше, че ако себелюбието у някого преобладава, той не може да постави никого другиго наравно със себе си (не говоря да поставиш някого по важност преди себе си, което е невъзможно в случая). Егоизмът е онова, което най-много трови и най-малкият зачатък на любов. Това исках да кажа.

Хем сърби, хем боли идваше да каже, че хем обичаш и хем мразиш някого. Разбира се, беше майтап. Все се чудех пък аз как да тълкувам, че "това не значи, че когато единият елемент от двойката липсва, другият е наличен." Това твърдение по принцип е вярно и още повече оборва тезата, че любовта и омразата са две абсолютно противоположни неща. Все пак ми беше интересно да разсъждавам по въпроса, възможно ли е отсъствието на омраза да означава невъзможността и за любов, както и обратното разбира се. По принцип не може на едно място хем да има омраза, хем любов. Това важи само за възможността да има омраза и любов. От разсъжденията дотук поне стана ясно, че любовта и омразата са доста силно свързани и оттук може да се появи еретичната мисъл, не направо са невъзможни една без друга. Но май много се отплеснахме. Кашата идва от там, че се опитваме да абсолютизираме връзките между любовта и омразата и безразличието и егоизма и страха и прочие. А това никак не ми изглежда правилно, пред вид на това, че не можем да абсолютизираме самите понятия - доколко те се преливат и доколко са уникални едно спрямо другите.

Я, да видим сега дали разбрах Таничка - ти смяташ, че егоизмът е да зачиташ преди всичко себе си, а любовта - да зачиташ другите наравно със себе си. Тъй ли? Ще дам пример, че нещо не мога да си теоретизирам мнението.

Мъжът ти иска да гледа мач, а ти искаш да гледаш филм. Може да му отстъпиш и да се чувстваш ощетена или да настояваш на своето и да се чувстваш виновна. В тия два случая равнопоставянето отпада, защото ще се изпълни или желанието на единия, или желанието на другия. А има и трети вариант - да си дадеш сметка, че изборът не е между тебе и него, а между нещата, които са важни за тебе - гледането на филма и това мъжът ти да е доволен. Така че пак ти си на първо място, а и имаш възможност да направиш някого щастлив:)

Ама ви бива жените да правите субституции! Направо сте ненадминати!

Хехе, що субституции, бе? Ако имаш предвид редицата гледа мач-доволен-щастлив, сега ще ти обясня, че си има мн здрава логика:)

Ако гледа мач, ще е доволен, а ако гледа мач, въпреки че тя е искала да гледа филм, ще е щастлив, понеже хем гледа мач, хем е изпълнено желанието му да гледа мач:)

Чакай, че сега пиша отговор на предишния ти коментар, дъх не мога да си поема:)

Независимо дали нещата са размити или не, и че това е една тема, по която много се е спорело до сега, с години и изобщо точно определение на любовта надали има, за мен беше огромно удоволствие да проследя коментарите по постинга и се радвам, че беше пуснат :)

За филма и мача на Борислава:

Ако Жорко иска да гледа мач, а аз филм, а синът ни "Наруто", а дъщеря ни Картуун Нетуърк - всеки ще си иде на неговия телевизор и ще гледа каквото иска.

А когато сме имали само един телевизор - ще се гледа онова, което не може да се види другаде (т.е. на повторение или на DVD) - значи: мача, в случая. Моят филм или пък който и да е ситком го има във всеки магазин. Няма филм, който досега да не е излязъл на ДВД и да не си струва компромиса.

Ако не е филм, а предаване по Discovery Channel или по Travel Channel - пак може да се намери път за разбиране. Кой си представя щастлив семеен живот без компромис?

Никога никой от нас не е настоявал на своето "на живот и смърт" - затова и живеем в любов 14-та година. Аз ще отстъпя за едно, той за друго, после пак... И не си водим статистика кой какво е "жертвал", защото нищо не струва повече от кефа да ти е кеф у дома.

Затова и острите камъни обикновено си живеят сами и се самосъзерцават колко са велики....

PS Да уточня с известно закъснение, за което се извинявам: под "остри камъни" визирам мои много близки хора, които така и никога не клекнаха, не се извиниха на другия с искреност или с уважение и продължиха да гонят своята вечна правота по всички спорни теми, които бяха безкрайни... Имам горчив опит от дете, много, много горчив - затова и такава ми е гледната точка днес.

Де го коментара бе, Боре? А аз пък да ти кажа, че жена ми като ми извърти такъв номер и през цялото време гледам мача с угризения на съвестта и никакво удоволствие не изпитвам. Нали и знам и кътните зъбки...

Хъм, тази книга я зачетох онзи ден като бях в Яничка и стигнах доста навътре. Май ще си я потърся да си я дочета.

Яничка или книгата?

Ох, Рупани, остави се! За малко да напиша коментар, но взе да става толкова сложен и объркан, че оставих да отлежи:)

Разсъждавах по въпроса за хем-хем, което изразява едновременност на действията (в случая на емоциите), и се чудех времето дали въобще е фактор или става дума за различни пластове на възприемане на една и съща ситуация. Тука прибавих и следния въпрос: при положение, че според мене са възможни няколко емоции във връзка с едно и също нещо, дали е възможно те да са полюсни. Не можах да се сетя за нито един пример от моя опит за такъв случай - обикновено, въпреки че мога да разгранича няколко емоции, те са все пак от една гама. Това, което ми е ясно, е, че макар понякога да изглеждат преплетени, всъщност емоциите не се смесват, а просто се отнасят до различни аспекти на възприемането.

ПП Таничка, лично благодаря за послеписа ти! Щото за момент си помислих, че визираш мене и праснах един произволен извод как съм остър камък и по всички човешки закони би трябвало да съм сама:)

ППП Ама Яничка и Тери да не са станали гаджета?:)

Бори, има една несправедливост, която изглежда дава отговор на въпроса. Ние можем да вършим много неща едновременно, респ. да усещаме много неща едновременно, но не можем да ги осмисляме едновременно. Потокът на мисълта е едномерен. Обработва нещата едно след друго. В този смисъл действително полюсните събития ни изглеждат невъзможни на едно и също място от времето. Може разбира се една омраза да се сметне като предизвикана от любов и в този смисъл да съществуват на едно и също място по едно и също време, но ние просто не можем да го възприемем на момента. Тъй си мисля аз... като че ли...

Ааа, не мой!:) Умът не е толко тъп!:)

Във времето аз поставям мисълта преди каквото и да било чувство (не е мое изобретение, разбира се). Проблемът е, че мислите, които пораждат емоциите, са автоматични и не се съзнават, обаче ако си направиш един ривърс, ще видиш, че са си там.

А за полюсите - не знам. Поне при мене - като фана една нишка, не пускам и привличам доказателства само в нейна полза, даже преиначавам факти, за да ми се вържат. Примерно, скарвам се с приятеля ми и съм кисела - ела ме питай тогава да ти кажа как непрекъснато се караме, как имаме неизчерпаеми проблеми и дори колко е лош самият той изобщо:) За да се разкиселя, трябва да създам съвсем друг ред от мисли, който разбира се, няма да е обратния на тоя, ама поне ще е по-обективен...

ПП Пропуснах да кажа, че в такива случаи съм кисела именно защото съм създала тоя първия ред на мисли. И, разбира се, чувството не е на киселост точно, но тъй като и примерът не е точен - става:)

Мдааа... Тери не каза какво е имал предвид - Яничка или книгата, сигурно обмисля. Но да се върнем към нашите овци. Ти Бори, може би си по-голям специалист по психология, ерго - чела си повече. Аз изхождам само от опита си. Имам образен начин на мислене - всичко си го представям в образи - не ме питай как изглежда любовта, нито доброто или злото. И с този начин на мислене, никак не мога да хвана какво съм си мислил подсъзнателно в миналото. Това имах предвид, като говорих за едномерността на мисълта.
А за избирателното мислене - тука си права. Една от разликите между мъжа и жената е, че на нас по-бързо ни минава, а вие сте готови да повтаряте едни и същи въпроси до припадък със дни, само и само да не напуснете нишката която сте хванали в началото. Не, че междувременно не сте обработили и обективния вариант... Но, това си е Божа работа. С времето мъжът се научава да потушава скандала още в зародиш. Само трябва да каже правилните думи. Пък ако кажеш, че като осъзнаеш, че не си била права и веднага даваш опрощение, направо ще се учудя!

Еее, не може да кажеш, че си представяш любовта, а да не споделиш как изглежда!:) Според мене независимо от начина на мислене, можеш да върнеш назад - в твоя случай просто ще се появи образ:)

За повтарянето с дни. Аз с дни не мога да издържа да цикля на едно и също, без да се опитам да изясня проблема. Това се отнася най-вече за отношенията ми с приятеля ми и с по-новите приятелски връзки, докато например с родителите ми имам проблеми, които се точат с години... Обективния вариант понякога го измисляме заедно, а понякога успявам да го включа още в самото споделяне на проблема. Най-вече гледам да разкажа какво съм си помислила за дадена ситуация и какво съм почувствала във връзка с тия мисли. Понякога го избиваме на смях, защото често между чувствата и ситуацията са опънати някакви доста абсурдни връзки. Понякога от смеха преминавам на плач, щото ми става мъчно за мене си каква съм смахната. А опрощение не давам, щото никой не се чувства виновен, дори когато обвинявам - и двамата знаем, че това го правя, за да изпускам парата само:)

Веднъж ми цитираха нещо от Емили Дикинсън май... "животът ми е стара пушка в ъгъла"... не си спомням дали продължението беше от стихотворението или извод от него - не я пипам, щото може да гръмне. За себе си мога да кажа, че вече от доста време лъскам пушката (въпреки че това може да прозвучи като нещо друго - не е:)) и сълзите често ми помагат:)

Rupani, книгата, не Яничка :) Не мога да кажа, че някой е прочетена книга за мен. Най-малкото Яничка, която много си обичкам като човек и уважавам много :)
Борислава, относно ППП - грешиш, тъкмо обратното.

В един клуб на един сайт някой беше публикувал следното:

"Легенда за чувствата"
Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта."
ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра /но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна/. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните /но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата/. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... /забравих къде се скрила!/... но това не е толкова важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.
От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата /или всъщност на дъното на океаните!/р намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи : плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА

Абе, не мога да пиша нещо коментари с потребителя си. Та... Жалко, че не може да се оценяват и коментарите. На тези на рара и мише например бих сложил 5. Другите да не се засягат! Научно-изследователската ни дейност по въпросите на любовта ще остане във вечността!

Пак мога да пиша коментари (за ваш ужас)! Боре - ти все за оръжия мислиш. Не можах да разбера защо лъскаш пушката. Живота си ли преосмисляш често-често или се стремиш да го направиш да изглежда по-приятен за гледане? И на тебе може да се сложи 5 за тази пушка.

Хех, Рупани, ти май имаш афинитет към цитатите, гледам щедро раздаваш петици за тях:) 

А моят цитат беше отговор на коментара ти за "заравянето" в себе си и го използвах, за да кажа по по-интересен начин, че се "заравям по-надълбоко в себе си", въпреки младостта си:) Така че действието "лъскане" не е избрано заради конкретното си значение, а понеже е някакво действие с пушка - обратното на никакво действие с пушка:)  

ПП

Тери: "Борислава, относно ППП - грешиш, тъкмо обратното."

"ППП Ама Яничка и Тери да не са станали гаджета?:)"

Този ли ППП имаш предвид?

Ако да - ти не си казал кое според тебе е обратното, а, както се видя, мнения по тоя въпрос дал бог, така че пак сме в неведение и любопитни. Поне аз:)

понеже цари някаква уникална тайнственост и всеки гледа да не обиди другия, когато става въпрос за Яничка и Тери ще взема да пиша аз, защото знам, че и двамата не могат и никога няма да ми се разсърдят, та ....

Тери и Яничка бяха гаджета много дълго време, или поне доста дълго време и преди няколко месеца се разделиха. Това е причината, поради която Тери ти пише "Точно обратното". Ние с Таничка си ги обичаме и двамата, макар и на хиляди км от тях, посрещат ни, изпращат ни и какво ли още не ... ама на - живот ...

О, съжалявам, ако на Тери или на Яничка им е станало неловко заради въпроса ми. Не знаех. И благодаря на ДжорджАта за разяснението:)

Жоро, благодаря :) И за добрите думи също :)
Борислава, няма проблем :)
Истината е, че с Яничка сме си добри приятели и както могат да свидетелстват всички блогери от срещите ни - ние си ходим заедно на партита и сме си добри дружки -  и до ден днешен си се чуваме често по телефона, пишем си по кю и си помагаме един на друг :) Нещо, което е много хубаво и държа на него. Винаги ми е било тъпо да видя че връзката на мои приятели завършва с озлобление и лоши чувства, дори с омраза. Винаги ми се е струвало, че ако една връзка приключи с омраза, значи не е имало любов, а егоизъм и впоследствие засегнато честолюбие и его.

Дааа, знам че все цитати точкувам, но какво да правя,като ми харесват? Може би просто искам да насърче и други, които са си направили труда да запомнят такива неща, да ги споделят с нас. Един на място сложен цитат е също толкова ценен, колкото едно правилно умозаключение. Всъщност едно правилно умозаключение може чудесно да се илюстрира с помощта и на цитати. Някои пък предпочитат притчи. В крайна сметка за да успееш да сложиш на точното място правилния цитат се иска също толкова интелигентност, колкото и за да си формулираш правилно идеите.
А за Тери - наистина съжалявам, ако съм засегнал болно място. Това все пак са рисковете при блога - имах най-добри чувства.
А за начина на раздяла на една двойка. Май много се отдалечихме от началото и забравихме за какво става дума. Та ако една двойка се раздели с омраза, според мен е останало нещо, което още не са поделили. Това продължава да ги свързва. За мен една такава раздяла (изхождам от собствен опит) значи, че любовта още не е умряла напълно.
А за пушката на Борислава. Не знам дали като я лъска, я разглобява на съставните й части. Във всеки случай, наистина е смело да го правш често. Току виж загубиш някое винтче и от това вече пушка не става. А иначе ако просто и забърсваш праха отгоре е по-безопасно.
Блазе на приятеля ти, прочие, че има такава разбираща жена.