Време ...

Елица С. Лазарова

Времето... Изплъзва се от ръцете ти, минава през пръстите ти... Не можеш да го спреш, не можеш да го обуздаеш,безсилен си! Когато най-много имаш нужда от време, когато стрелките на часовника неуморно все по-бързо и по-бързо се гонят, тогава времето ти е най-необходимо, най-нужно, безценно... Опитваш се да го спреш, да го контролираш, но не можеш – нямаш власт над него! То те отнася заедно с обрулените от вятъра листа, прекършва те, както бурята прекършва клоните на дърветата. Уморен си, искаш да поспреш, да си починеш, но няма сила, която да спре Времето... Искаш за миг всичко да се вцепени, да погледнеш света в покой... Не притежаваш тази власт. Не можеш да го спреш, нито да го върнеш назад... Искаш да промениш нещата от миналото, а Времето ти отнема тази възможност. Спира те. Невидимата му сила те контролира. Не можеш да го видиш, но го усещаш... Чувстваш полъха му, когато минава покрай теб, минава през теб... Завърта те, замайва те, а ти се опитваш да го хванеш, да го спреш за минута дори... Невидимата му сила те сграбчва, смазва те в желязната си хватка и не можеш да избягаш. Подвластен си на Времето, принадлежиш му, робуваш му.

Времето предопределя действията ти. Кара те да се съобразяваш с него. Принуждава те да бързаш, защото то тече и тече... Не спира за почивка, не се уморява. Вечният му бяг е по-бърз от вятъра. Цялата природа му е подвластна. Спазва правилата му, следва волята му, подчинява се на законите му... Сезоните се менят, листата падат, слънцето залязва, но Времето не спира, както не спира реката, нито вятърът... Настъпва нощта, а след това денят. Отива си лятото и идва есента, след нея зимата ... Всичко се променя, само То не. Сменяват се дните, менят се човешките чувства, желания, мечти ...

А времето продължава да върви напред, не спира своя ход, не забавя темпото си, не се съобразява. Не е подвластно никому. Кара те да се замислиш, да се вглъбиш в себе си, да погледнеш реално. Трябва да видиш истината, карсотата, любовта. Трябва да видиш доброто у хората, да забравиш мъката, болката, трябва да се научиш да помагаш ... Времето не те учи, нито ти дава съвети какво да правиш. То ти дава възможността да живеш живота си по свой собствен начин. Останалото зависи от теб. Дали ще намериш грешките си, дали ще ги повториш или ще се поучиш от тях. Не можеш да поправиш стореното, грешката остава грешка. Животът не е игра, не може да променяш правилата му. Изпуснеш ли шанса си, не можеш да го върнеш. Времето не ти предоставя възможността да избираш между правилното и грешното. Ти сам избираш, а то ти дава шанса да разбереш дали изборът ти е верен. Често Времето лети прекалено бързо и, ако не реагираш в точния момент, изпускаш възможността си да вземеш точното решение. Пропиляваш шанса си да получиш най-доброто, което може Времето да ти предостави. А то дава малко. Дава само на онези, които го ценят, които знаят как да се възползват от него.