Triumph of the heart
Тази песен ще ви се стори много, много странна. Първият път като я чух днес сутринта и не повярвах, че това е песен на Bjork. Докато слушах песента бях с много смесени чувства. Хем ми харесва, хем не. Странна песен. Малко по-късно вече слушайки я за кой ли път усетих, че тази песен се е вкоренила доста силно в съзнанието ми и единственото което правя е да я пускам отново и отново. Намерих и видеоклипа и останах поразен....
Вие с какви чувства изгледахте клипа? :)
Вие с какви чувства изгледахте клипа? :)
Ениуей, много хубаво падане направи и се получи страхотна плиуска на челото й. За това падане и давам оценка 8.5/10, браво Блйок, продължавай в същия дух!!!
Хареса ми това с котката, забавно е.
А самата песен - няма никаква мелодия и с нищо не мога да я запомня.
Клипът и за мене беше интересен, Тери. Отначало котката с тоя потник ми заприлича на Бичето, хихи. Според мене момичето от клипа е самотно, има си само котката. Когато става и излиза, мисля, че осъзнава, че й трябва общуване с хора. Обаче не го намира навънка, мисля, че това, което ти наричаш импровизации, всъщност показва, че в очите на момичето, хората са по-големи животни от котката (издават животински звуци), с тях се разбира дори по-малко. И изобщо животът навън я наранява (цицината). И тогава отново се потапя във фантазията си, в която си има някой, който да я чака (котката поглежда часовника) и да се грижи за нея (котката идва да я вземе с колата от пътя). Сцената със сърчицата, които излизат от устата на момичето и стигат до котката, е мн красива.
От музиката и струи индивидуалност, която сякаш казва: Не е лошо да си различен.
Колко тона има в музиката и, дали има мелодичност или нещо друго, в случая си мисля, че няма значение. Баща ми казваше, че песните дето съм бил слушал не били песни, защото не можели да се тананикат. Не съм съгласен с него. Не е необходимо да можеш да тананикаш дадена песен, за да ти стане тя любима :)
Радвам се, че в този живот я има Бьорк - прави го малко по-цветен :)
В момента, в който слиза Бьорк от колата, светът се променя (всъщност даже външно самото място преди да слезе и след това е различно). Там Бьорк разцъфва, животът придобива вкус, той наранява, но и я прави щастлива - душата й се събужда, и Бьорк отново открива любовта. Това кара и любимия да израстне духовно пред очите ни, и скуката е прогонена надалеч.
Харесвам Бьорк, макар песните й обикновено да ме озадачават. Харесва ми, че има човек, който е толкова различен от всичко друго, и създава нещо свое.
Песните на Бьорк са такива, озадачаващи. Но истински! И това че е такъв различен човек ми дава подкрепа да вярвам, че да си странен човек, не означава че си отшелник или нещо друго.
Според мене едва ли може да се прецени обективно кое тълкуване пасва повече на видеото. Но дори да е възможно да се каже какво е искал да каже авторът, без да го питаме, аз със сигурност не съм търсила това. Описала съм как аз лично виждам видеото. Но пък мисля, че може да се направят изводи за тълкуващите - например според мене може да се каже, че аз съм по-затворена, а Шогун по-отворена към света, и затова аз виждам нещата така, а тя - иначе:)
Между другото, който има някакво домашно животно и редовно го оставя само в къщи, сигурно бързо ще разбере защо котакът е представен по този начин. Според мен всичко в песента и клипа е много точно пресметнато, защото Бьорк също така се старае да е винаги прецизна в представленията си. Това също буди уважение.
В крайна сметка това е просто един хубав клип НА БЬОРК.
Аз лично тези дни слушах постоянно Бьорк и последния и албум Medulla. В него няма и грам музикален инструмент, както и в тази песен, чийто клип гледахте. Всичко е устна импровизация. И героите в клипа са тези, които са "изсвирили" целия албум :)
Ей такива нестандартни неща много ми харесват. И ми вдъхват вяра, която ме кара да обичам своята си нестандартност :)
Много бърз превод на наркоманския текст:
Нервите ми пращат трепкащи сигнали.
Минавайки през пръстите и
Вените ми я разпръскват -
Кръвта която блика непрестанно.
Така ли празнува сърцето, което
раздава всичко от себе си?
Непокорните крака
ме водя към любимото гориво -
Движиещо се в черният ми дроб.
Гладки, меки, червени, кадифени алвеоли
Изпълват радостно мрежата им с кислород
През носа, през устата...
Но всички се кефят на това към което ни води
Сърцето, което раздаде всичко от себе си.
За мен това е едно тъжно видео, което с успех може да се прожектира в образователни класове по това до къде може да доведе употребата на алкохол.