Sin City

"Какво ще гледаме тази вечер?" - един от хилядите въпроси, които доста ме изнервя. Та седят си моите сладки съкваъртиранти и ме гледат влюбено очаквайки отговор на този не сложен на пръв поглед въпрос.

Sin City - не знам как точно за него се сетих. Не, че не съм го гледал, о гледал съм го прекалено много пъти, но те не го бяха гледали, но ми се щеше да ги открехна за този доста странен филм.

И така след четворна доза "Приятели" (тоест четири епизода един след друг) в късната софийска нощ започваме да гледаме този кинематографически шедьовър.

Пак казвам, гледал съм този филм поне седем пъти, но винаги съм очарован от първата сцена. Великолепна е. Композицията е .... Нямам думи просто - черно-бялото и червената рокля на бъдещата жертва на Джош Харнет. За зелените и очи въобще не ми се говори. Да не говорим, че първият път когато гледах тази сцена останах като ударен с чук. Просто въобще не го очаквах това. Великолепно, почти се разплаках.

Та малката ни киновечер върви по план. Всички мълчат и гледат филма. Ето го и бат Брус. Великолепен както винаги. Ролята на Хардиган сякаш е писана за него. Да не говорим за Майкъл Медсън - страхотно!

По време на престрелката на пристана, когато спасиха малката Нанси и бат Брус изяде поне десетина куршума започна публиката да негодува. "Какви са тия? Това хора ли са? Що филма е черно-бял?" О аз бях толкова потопен в сюжета, че въобще не ги чувах.

Взрива беше, когато Мики Рурк избяга от "месопрестъплението" с Голди. Нали си спомняте - едни скокове, стрелби, каскади с полицейски коли, дълго плуване под вода. Абе все пак това си е един филмиран комикс. При това невероятно добър. Та мисълта ми беше, че един колега на Малкия, който гледаше с нас (доста дразнещ тип, на 19 е, но се държи сякаш е на 39) стана, каза "това е супер нереален филм" и си тръгна. Изпусна много. Само десет секунди по-късно беше сцената с полу-голата въоръжена полицайка при която се приюти Мики Рурк. Много приятно тяло.

Сега ми хрумна, че героя на Мики рурк може да се разглежда като един съвременнен Дон Кихот. Това сега ми хрумна, предполагам е глупаво.

Та сюжета задълбаваше, филма ставаше все по и по.... Как да се изразя. Все по... Абе това е Sin City.

Дойде сцената с Британи Мърфи и се сетих как преди няколко месеца един приятел ми обясняваше как за него това е най-истинската жена в целият фил. Едва ли не жената мечта. Останах малко без думи тогава, но сега започнах да осъзнавам за какво ми е говорил. Има нещо наистина доста привлекателно в тази героиня. Бих я оприличил на стара приятелка към която винаги се връщаш в мислите си въпреки, че отдавна не сте заедно. Или по-скоро като онази изтерзана и смачкана от работа сервитьорка в любимата ти кръчма по която винаги се заглеждаш. ДА, има нещо наистина доста специално в нея.

Клайв Оуен - това съм аз. или по-скоро винаги се идентифицирам с него. само дето не си падам по войнствени мулатки специлизирани в садо-мазо изпълненията. А може и да съм, но да не съм го осъзнал още. Стигаме и до самурайските мечове на Михо (всъшност е по-правилно да се нарекът саби, а най-правилно е да им казваме катана, но това си е друга тема).

А да - Беки. Сещате ли се за нея. Малката проститутка, която продаде своите си. Как да ви кажа - влюбен съм в нея. После да дойде и да ми каже някой, че не си падам по сладникави жени. Това отделна тема също. А сещате ли се за финалната сцена? Великолепна е. Идети да крещиш от удоволствие и в същото време да плачеш (за Беки).

Противно на доста хора аз не намирам сцената в която мъртвия Бенисио Дел Торо говори на Клайв за най-култова в Филма. Глупавичка ми се струва. И да, не смятам Джесика алба за най-невероятната мадама от филма.

Ta Sin City свърши. Милите ми съквъртиранти бяха останали без думи. Само успяха да промълвят, че филма бил тъп - предполагам защитна реакция или по-скоро срам да кажат, че не са го разбрали.

Или наистина филма е тъп.

Всъшност за повечето хора този филм наистина е тъп. За мен не. Всеки път щом свърши стоя поне деетина минути без да говоря. Просто са ми нужни за да изляза от атмосферата му. ДАли е нереалистичен. Ами такъв е. В този филм мъжете са истински мъже, а жените истински жени. Има някаква, макар и доста цинични, ценности, които хората защитават.

Както и да е. Филм, като филм. Който обаче ми носи много.

P.S. може да не му е тук мястото, но да си кажа. Пише, че съм имал ново писмо. Натискам върху линка, отивам на майна си Райна. Там пак ми иска пароли и други такива. Пиша ги и стигам до никъде. А съобщението за ново писмо си седи. Странна работа.