Ray Charles, Genius Loves Company
Простете за английския в заглавието, но в главата ми се въртят все тези думи за гения на музиката Рей ЧарлсОт малка се възхищавам изключително много на този музикант и ме радвафакта, че наскоро направиха филм за живота и творчеството му.При модерната в момента музика не очаквам музикант като него да има много фенове. И все пак той наистина е един гений за времето си. За филма - "Рей". Въпреки че на много места напомня, че е типичен холивудски филм, ми хареса страшно много - през цялото време можех да се наслаждавам на някои от най-добрите песни на Братко Рей и да погледна на неговата личност не само като на музикант, но като на един обикновен човек, който прави грешки като всеки друг. Ето какво прочетох, че е казал Рей Чарлс малко преди смърта си за филма: "Бих искал хората да разберат през какви изпитанияпреминах - още от дете, докато взех в ръце кариерата си, и всичкоонова, което ставаше през годините. Случиха ми се чудесни неща, но същои някои доста драматични. Бих искал хората да знаят, че човек може дасе възстанови от много беди, ако е достатъчно упорит и ако чувства, чезнае към какво се стреми. С други думи - не се предавайте само защотоса ви нокаутирали няколко пъти"
Джейми Фокс, актьорът, който играе Рей, е просто невероятен. Сякаш гледаш самият Рей Чарлс, от плът и кръв - със сигурност е прекарал много време, гледайки записи на покойния Рей, защото походката, гласа и всичко останало бяха като на самия Рей. Всички останали актьори във филма играха също невероятно.
Всъщност не искам да звуча сухо като критик, затова простичко ми се ще да споделя колко много харесах филма, как ми се насълзяваха очите на няколко пъти по време на песните, как бих гледала филма още много пъти. А за музиката на Рей - макар и отдавна да не е "модерна", за мен си остава невероятно силна и чувствена.
Относно английското заглавие на постинга - Genius loves company - това е името на последния му албум, сбор от дуети с други величия в музиката.
П. П. След края на филма някои хора станаха и ръкопляскаха. Като след концерт. Имаше за какво ...
Аз също гледах филма за Рей Чарлс и бях очарована. Разбрах, че всички негови известни песни са създадени в момент, посветени на някаква емоция, човек, момент.
Спомням си, когато видях Рей за първи път. БеϿе на концерта в България в Зала Универсиада. БеϿе забранено да се снима и да се поднасят цветя. Разбрах, че преди концерта са били поставени около 5-6 микрофона, за да се чувало по-добре, но когато Рей разбрал, наредил да останат само 2 - един за него на пианото и един за беквокалите.
Преди концерта не бях виждала Рей и когато излезна на сцената, изпаднах в недоумение този ли човек, който го водят, за да не падне, ходейки трудно, ще може да свири? РеϿих че причината за уреждането на идването му от българска страна е, че вече е към края на кариерата си. Но се бях излъгала. Когато Рей седна на пианото и започна да свири и да пее, съвсем забравих визията за този недъгав човек. Виждах само един човек, който свири с невероятно чувство и бързина, който те кара да забравиϿ всичко и да останаϿ само с него и музиката му. След концерта всички ръкопляскаха със сълзи на очи и тогава разбрах защо толкова трудно се намират билети за негов концерт, защо залата е препълнена. Тогава оцених неговия гений.
Винаги ще си спомням за този концерт на Рей и няма да забравя неговата музика. Бях щастлива, че успях да го видя и чуя на живо при единственото му посещение в България.