СЪЩНОСТ И МЪКИ НА ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦА /ИНТЕЛЕКТУАЛКАТА/.....

  Ще започна с това, че не използвам русизма "интелигент", защото не обичам да използвам русизми, когато иде реч за нещо различно от пиене....

   І. Генезис и осъзнаване на Факта!

      Интелектуалецът е такъв по рождение! Интелектуалец не се "става"! В този смисъл има нещо общо силната  женска /мъжка/ сексуалност :) Една жена /мъж/ или я има, или я няма! Това- да си интелектуалец, също като женската /мъжката/ сексуалност може да бъде открито едва след навършване на 30 год. но - може, а може и да си е от детска възраст, точно като женската /мъжката/ сексуалност ....Има жени /мъже/, които изглеждат изключително секси /сексуално/ обаче са пълни дървета в леглото и и по на 40 год. никога не са изпитвали истински оргазъм....обратно- има жени /мъже/, които изобщо не изглеждат секси /сексуални/ обаче имат онова...от Господ...Провидението и т.н. Та - интелектуалецът не е задължително да е университетски преподавател, писател или нещо подобно.Не е задължително да му е написано на челото, че е интелектуалец.  Той може и да е шофьор на камион /аз лично познавам един такъв в Бглог :)/ строителен работник или дори адвокат или лекар! Бремето да е интелектуалец не се влияе нито от образование, нито от работа или професия....Може да е санитар и пак да разбира Достоевски, дори  да прочете до края "Братя Карамазови", защото това му е дадено от Господ, а може да е преподавател по руска литература и пак да не разбира дори и Гогол.... Защото санитарят се е родил с разбиране, а онзи- другия- НЕ! Някой може да се прави на интелектуалец, да празнодумства и да се превзема, обаче пак да си е тъпак....А друг може да ходи с дочени дрехи...изобщо да не се приема като умник, обаче пак да е интелектуалец!

     ІІ. Развитие

     И по-нататък- интелектуалецът не е нужен никому.... Той го осъзнава Винаги! Още от малък! Осъзнава, че е различен и че другите не го приемат за "нормален човек". Ръководните нива, още от детската градина, са заети от агресивни тъпунгери, а Той- интелектуалеца гледа на тях с насмешка, но и му е гадно, защото не е тъпунгер....не е част от цялото...от групата. По-късно, като поотрасне, осъзнава, че нищо не е загубил, а че тези- от групата са кръгли нули и им тегли по една майна поименно....Но- после идва реалния живот! И там Той не е нужен никому! Ситуацията от детската градина продължава.... Защото интелектуалецът априори не е кариерист! Той не се вълнува от тези неща. От тях се вълнуват тъпанарите, за които Той винаги е Враг е понеже ги е страх да му кажат нещо "напреки", обявяват го за луд....по простата причина, че на него не му пука да им каже в очите, че са тъпи галоши, или че между Орхан Мурад и Орхан Памук няма нищо общо .....или дори да ги подразни с твърдението, че всъщност на Ивана циците са фалшиви....

  ІІІ. Мъки на интелектуалеца

     Мъките и страданията на интелектуалеца започват още с осъзнаването на факта, че е интелектуалец. Цял живот този нещастен индивид се бори с въпроси като : Кое е първо- яйцето или кокошката....колко е голяма вселената....защо хората са такива.....и т.н. Оттам нататък започват и истинските мъки. Първо- интелектуалецът е самотник. Той рядко намира общ език и рядко му е приятно в компания, пък била тя и само от интелектуалци. Второ- интелектуалецът винаги има проблеми с противоположния пол. Има ги, защото винаги му се струва, че е неразбран достатъчно и че човекът до него, ако не много тъп, поне не е никога достатъчно интелигентен. Оттам идват и комплексите на интелектуалеца. Тук вече той и развитието му нямат нищо общо с женската /мъжката/сексуалност. Интелектуалецът оценява тези неща, но никога не ги слага на първо място! Той страда, защото не може да общува с хората, защото не знае колко е голяма вселената, защото не може да стигне до правилен отговор на загадката за яйцето и кокошката и защото любимата /любимия/ все пак му се струва тъпичък....отвреме навреме......

   Така,  постепенно, интелектуалецът стига до мизантропията...като при това осъзнава докъде е стигнал, а осъзнавайки своята асоциалност и омразата си към "тъпаците" стига и до алкохола.... Едва ли е случайно, че повечето съзнателни алкохолици и пияндета са интелектуалци, а не тъпаци....та затова и той стига до алкохола....дрогата е тъпотия, но пиенето е сериозно нещо....а и след третата ракия се чувства някак по социализиран, повече може да понася околните....по-добре му е ! Но това е само временно...На сутринта пак почват мъките. Интелектуалецът е мързелив в очите на "нормалните" хора. За тях мисловната дейност е "мързеливост".... Той, естествено, осъзнава своя "мързел", обаче изобщо не си дава зор да мисли за това, защото вроденото му "интелектуалско" самочувствие го кара отвътре да гледа на тези неща с насмешка- като на нещо, присъщо на тъпаците..... А всъщност му е гадно! Гадно му  е, че не е свободен да види Мачу Пикчу, Киодо, Морето на спокойствието...дори му е гадно, че Майкъл Крайтън умря...или че Моника Белучи е много добро творение на Природата, обаче "сигурно е тъпа патка"....Така или иначе- на Него му е гадно...... Особено защото живее Тук и Сега!!!  Затова и пак стига до алкохола.....това универсално лекарство за болни мозъци и души.....