6x

дявола работеше както почти винаги.. без да броим времето, което изкарваше в едно полу-будно-полу-заспало състояние, той работеше..
средно голям офис.. непретенциозна мебелировка.. имаше всичко необходимо и дори малко отгоре..

джордж тракаше по клавиатурата усърдно.. толкова много грешни души.. толкова малко време.. реално срока беше до края на вечността, но някак си повечето трябваше да са обработени не за утре, не за днес, не за вчера, ами ако може и преди една седмица..

това разбира се не беше възможно и джордж работеше като грешен дявол.. каква ирония.. от време на време се спираше и гледаше протокола, да не би да е изтървал нещо.. барабанеше ритмично по излъскания работен плот, скролваше надолу-нагоре и ако всичко беше ОК, пращаше на следващата брънка във веригата..

времената бяха различни.. дори и в ада процедурите бяха високотехнологични..

работната атмосфера винаги беше на ниво.. тук таме някоя грешна душа да се провикне в тъмата, но всички бяха свикнали с това и никой не и обръщаше внимание.. ако много настояваше да бъде чута, я изпращаха при джордж и той я изслушваше; преразглеждаше случая и и се опитваше да направи нещо по-нейния въпрос..

все пак това беше неговата работа -- да препразглежда случаите с грешните души и да оправя несправедливостите.. а ако нямаше извършени несправедливости спрямо душата (това беше любимата му част) я пращаше някъде из дебрите на ада, където да се мъчи и гори в по-вечни мъки и по-горящ огън.. макар и множеството ходещи по земята да си мислеха, че такова степенуване не беше възможно, но това беше само защото не бяха минали през джордж..

след него думите и въобще всичко добиваше един нов смисъл.. един изпълнен с доста, доста болка, черен и извратен хумор и солидна порция от неговата душевност..

а последната беше главната причина да е тук и сега..

дискретна аларма го изкара от професионалния транс, в който беше изпаднал.. "кой ми звъни сега?" учуди се.. погледна и установи, че всъщност е аларма.. "най сетне да свърши нещо и тази глупост" помисли си докато се опита да разчете кодираното съобщение, което си бе оставил в миналото..

обикновено си оставаше важни аларми -- примерно днес ще играем вързано с ангелите на белот.. а да играеш в една двойка с луцифър си беше събитие; или пък голф среща с тайгър уудс.. е джордж не беше особено добър, пък дяволите имат цяла торба с трикове; преиграване на различни моменти от човешката история.. така наречения "Турнир" определящ кой ще доминантен в следващото прераждане на света; и общо взето събития с такъв характер..

6 цикъла? какво по-дяволите?!? после се сети.. бяха минали 6 цикъла.. как лети времето.. беше забравил за тази малка подробност.. даже смяташе да изтрие алармата, но очевидно не го бе сторил..

други бяха нещата преди 6 цикъла.. той беше все още ангел.. не му липсваше това.. дали си ангел или дявол, няма особена разлика в ежедневието -- работата си е работа.. липсваха му ангелите.. даже не всички ангели.. един-два по-конкретно.. и една точно определена..

задълженията на един ангел не се различаваха особено от тези на един дявол -- въпрос на назначение.. така че не се тровеше от тази причина.. даже на практика повечето назначение се припокриваха.. все пак пешо му беше колега.. само дето джордж оправяше бакиите на пешо..

понякога джордж си мислеше, че той (петър) прави много грешки.. после се сещаше за дългия списък от души които минават през петър и как е абсолютно нормално да пропуснеш някоя душа и да я пратиш в пъклото или обратно в рая.. и петър смяташе така..

но не и от "горните" истанции..

но ангелите можеха да летят.. единствената по-сериозна разлика..

летенето -- да се издигнеш над тленното и да пътуваш във времето и пространството във всички възможно и невъзможни -- това беше главното което му липсваше..

летенето си имаше и други екстри -- можеше да носи мор над човешкия народ.. да праща чуми.. скакалци..

но най-много харесваше огъня.. това изпълваше дните му с особен смисъл..

така се запозна с габриел.. тя не сипеше огън като него.. тя използваше огнен меч -- далеч по-хуманитарен похват от армагедона.. джордж беше работил и с други като нея, но на нея огнения меч и отиваше повече от другите му "колеги".. имаше нещо в начина по който тя размахваше меча си и раздаваше справедливост..

габриел не беше само съдник.. тя помагаше на хората.. застъпваше се пред "висшите" инстанции.. дори приемаше човешки образ и ходеше сред тях.. тя не беше забравила човешкото си начало..

а джордж обожаваше армагедона.. огнен дъжд от небесата.. сипещ се навред.. унищоващ всичко по пътя си -- за това живееше джордж..

уви практикуването на армагедон не беше сред толерираните волности и един ден.. един ден джордж просто загуби своите криле..

беше скоро последния "турнир".. габриел беше получила повишение -- пращаха я на седмото небе.. стояха двамата на райските порти.. чакаха "асансьора" .. т.е. позволението за толкова високо летене..

точно в 22.25 синьо сияние се появи около габриел, тя махна с криле и отлетя..

джордж също беше сменил местоработата си.. някакви нови форми наказние на грешниците преживе.. скучна история според него.. за джордж не винаги беше важно количеството, а почти винаги качеството.. затова новите методи не винаги му харесваха и не винаги ги практикуваше.. той беше класик, така да се каже..

класиците практикуват армагедон -- казваше джордж..

и точно това правеше сега.. дори тъкмо приключваше -- извисил се високо над земята той гледаше какво е останало след армагедона.. един хаос.. един перфектен хаос (защото хаоса винаги е перфектен) .. тук таме някоя оцелял, но с едно движение и го пращаше към отвъдното, а понякога дори и в небитието..

джордж не беше жесток -- просто това беше неговата природа.. това умееше и това правеше..

тогава онова присъствие на божествено изчезна.. изчезна лекия полъх от крилата.. изчезна техния шум..

и той започна да пада..

но джордж не се примири с това.. тайно от всички ангели, дяволи, и двете управляващи фигури, джордж бе открил еден, беше ходил там не един път и дори бе ял от дървото на познанието..

той знаеше..

знаеше какви са последствията.. знаеше какво е да си паднал ангел.. знаеше и как не иска да е такъв..

знаеше съдбите на хората които бяха.. които са.. и които ще бъдат..

знаеше и думи способни да създадат свят не за шест дни, а за шест мига..

СПРИ..

и джордж увисна във въздуха.. пак нямаше крила.. но не беше и паднал.. продължи със думите..

КРИЛА..

и джордж отново беше ангел..

джордж се върна в рая ужасно растревожен.. още не съзнаваше какво точно е направил.. знаеше само, че иска .. но и той не беше вече сигурен какво иска.. беше обиден на всичко божествено.. как смеят да му отнемат крилата?!?

искаше тоз час да отиде и да се разправи с Него.. но знаеше че това е невъзможно.. или ако не невъзможно, то далеч от разумното.. а за момента му стигаха неразумните неща..

знаеше че и това няма да остане безнаказно.. знаеше че пак ще му отнемат крилата.. знаеше че в крайна сметка ще падне.. но не на земята, а под нея.. и единствено можеше да се надява да е меко презимяване..

така и стана..

известно време джордж се разхожда из ада като турист.. не беше виждал мястото преди.. имаше доста интересни забележителности..

и много, много огън..

and the rest they say is history..

"кога се минаха шест цикъла?" се питаше джордж..

знанието още беше в главата му.. можеше набързо да обърне света.. да се върне отново в ада.. можеше дори да се опита да се наложи над Него..

но още помнеше болката от пропадането.. не беше нещо което искаше да усети отново.. никога през живота си (до края на вечността ще рече) ..

щеше му се някой ден да седи и той на един стол.. от среща да е азизел (щото му е приятелче) и да му оправи бакиите.. да усети крилата отново.. не още веднъж -- а за постоянно.. да махне с тях.. да отлети.. да се върне в рая.. да се "разходи"..

и после да направи един, два, три армагедона.. ей така.. да провери отново дали го бива.. после щеше отново да върши същата работа -- да "помага" на петър при "приема" в равя.. това правеше най добре..

шест цикъла..

а има хора, които не живеят и половината от това време..

чудеше се какво прави габриел.. последният път нещо не се разбраха по въпроса за армагедоните.. габриел не остана доволна..

чудеше се как е смърт.. посленият път му се месеше нещо в работата за съдбите на хората.. смърт не остана доволен..

чудеше се как е азизел.. тоя се бе изпарил по някви екзотични нереланости и доста му липсваше..

луцифър също се губеше някъде..

създателя също му липсваше.. не много.. недостатъчно че да се пробва с някоя от онези думи.. а и срещите с Него не винаги бяха особено приятни (последната завърши с падане) ..

дискретната аларма продължаваше вече две секунди.. изключи я и се върна към задълженията си.. това правеше най добре..