Гледах го и аз това преди време. Честно казано, възмутена съм – и от казаното, и от изразните средства. Излезе, че можещите българи били принудени от комунистическия режим да станат престъпници. Пак се неглижира личната отговорност. А доколкото присъстваше, беше отдадена на високомерие. Поредното оплакване на злата действителност. Имам чувството, че това се превръща вече в извор на гордост. Копнея някой да покаже алтернативата. Разбира се, това трябва да е някой, за когото дълбокомислените монолози и долнопробният екшън не се върхът на киноизкуството. Трябва да ходя да гледам Георги и пеперудите.
Какво не му харесвате на филма, че не разбрах? Гледах го и на кино кат излезна и онзи ден на dvd. Не е кат почти всички бг филми, където требе да гадаеш за какво иде реч, без звук, без говор, въобще страшна работа. Или може би сте от тез според които: Певци и то па едни певци сега и на актьори ще ми се правят? Дааа ама това се прави в цял свят. И ако сте на тяхно място едва ли няма да си кажете: Що пък да не се пробвам? Най-малкото ще ми е интересно. Не задруго - ами защото бг киното почти умря, вярно тоз филм не стана хит или нещо токова, но все пак нещо се прави. Може би раждане или опит за израстване. Но не трябва да се оплюва всеки опит. Дайте им надежда, подкрепете усилията им.
Бо освен "Георги и пеперудите" - жесток филм! Гледай и "Мила от Марс" - 2 филма с много международни награди - гледай ги 2 пъти.
Не съм гледала филма, но ако се абстрахираме от него - нима не е възможно да съществува действителна ситуация, в която човек може да избира, но и най-благоприятният възможен избор е неблагоприятен за този човек (тип май-малкото зло). Не отричам възможността за избор, която има всеки от нас, но въпреки това тези възможности не зависят ли до някаква степен от заобикалящата ни среда? Извинявам се на cybercrackerbg за отклонението от темата на постинга му.
Хах, Владимираки, гледах и Мила от Марс, още като излезе. Дори по-лош е от Бунтът. Според мене. Развалена девойка от града, затънала до шия в престъпна среда, се укрива в западнало село, където, обградена с топлината и простотата на местните, открива любовта и става майка. Какво да коментирам?! Изцелението на покварената цивилизация е в пещерата явно... Такова нежелание за развитие, че чак да ти се додрайфа. Цивилизацията предлага безброй алтернативи, не само градска проституция и селски покой.
А за "не трябва да се оплюва всеки опит" мога цял нов постинг да напиша. Тука ще кажа само, че ценни са резултатите, а не усилията. Ако аз реша една задача за пет минути, а на тебе ти отнеме пет часа и пак не я решиш, очевидно е кой е положил повече усилия, но също така е очевидно и кой е по-добрият. Не виждам защо трябва да се поощряват безплодните мъки.
Катрин, заобикаляща среда си е заобикаляща среда. Възможностите са в ума на човека. Ако там има една, две или повече лоши алтернативи, това не е проблем на средата.
Бо, Мила къде да се покрие? според теб ? Наложи ми се 2005 година да закарам една майка и съпруга и при синът им - той беше наркоманче, в наркокомуна на 15 км от София - почти като в "Мила от Марс" изглеждаше и обстановката и средата и пейзажа. Отврат. Но това е истината - тотално откъсване от цивилизацията иначе става по-зле. В най-добрия случай те пращат някъде в странство, но когато няма как ? тогава търсиш нещо подобно. А нежеланието за развитие - неможеш да го преодолееш веднага.
А колкото до по-добрият в някаква ситуация - предполагам по-добрият и той е минал по трудния път или някой го е светнал или е станало случайно.
За BialataPtica можеш дя гледяш филма... няма да сбъркаш, филмът си заслужава... един филм трябва да ни завладее от първия кадър, да гледаме без да се замисляме за изразни средства или какво ли още там казано до тук преди мен. Трябва да гледаме бг филми, независимо дали са добри, слаби и т.н. Трябва да подкрепяме българското и да не търсим само слабостите.
Аз гледах филма, хареса ми и това е...
Какво е един филм - една история, разказана със средствата и похватите на киноизкуството... когато ни развълнува и ни прави по-добри значи филмат е успял... э
Леле, колко мн МАСТурбация! (От глагола MUST.) ТРЯБВА да ни завладее, ТРЯБВА да гледаме, без да се замисляме (това ми е любимото!), ТРЯБВА да гледаме бг филми, ТРЯБВА да подкрепяме българското, ТРЯБВА да не търсим само слабостите... Честни сини очи, понякога не ти ли се иска да имаш по-малко задължения? Категоричното разяснение какво представлява филмът и кога е успял също си го бива, не оставя и капка съмнение. Може би пък така се живее по-леко. Само – как проверяваме дали един филм ни е направил по-добри?
Ей, Владимираки, сега видях култовото изречение: „А колкото до по-добрият в някаква ситуация - предполагам по-добрият и той е минал по трудния път или някой го е светнал или е станало случайно.” Значи според тебе способностите са функция на усилията, полагани с времето (трудния път), на наставниците (някой го е светнал) или на случайността? И ако не се справяме с нещо, то е, защото още не сме се потрудили достатъчно, не сме имали добри учители или обстоятелствата са се подредили лошо? А не допускаш ли, че просто при едни хора способностите са налични, а при други – не – и че колкото и време да мине, вторите няма да достигнат нивото на първите? И още една тема за размисъл: на кого е нужно да вярва, че успехът е функция от множество фактори, сред които не се срещат обаче личните качества? Последно – личен въпрос – как самият ти успяваш да се радваш на постиженията си, ако смяташ, че заслугата за тях не е твоя?
Гледах го и на кино кат излезна и онзи ден на dvd.
Не е кат почти всички бг филми, където требе да гадаеш за какво иде реч, без звук, без говор, въобще страшна работа. Или може би сте от тез според които: Певци и то па едни певци сега и на актьори ще ми се правят?
Дааа ама това се прави в цял свят. И ако сте на тяхно място едва ли няма да си кажете: Що пък да не се пробвам? Най-малкото ще ми е интересно.
Не задруго - ами защото бг киното почти умря, вярно тоз филм не стана хит или нещо токова, но все пак нещо се прави. Може би раждане или опит за израстване. Но не трябва да се оплюва всеки опит. Дайте им надежда, подкрепете усилията им.
Бо освен "Георги и пеперудите" - жесток филм! Гледай и "Мила от Марс" - 2 филма с много международни награди - гледай ги 2 пъти.
Дано ти харесат :)
Извинявам се на cybercrackerbg за отклонението от темата на постинга му.
А за "не трябва да се оплюва всеки опит" мога цял нов постинг да напиша. Тука ще кажа само, че ценни са резултатите, а не усилията. Ако аз реша една задача за пет минути, а на тебе ти отнеме пет часа и пак не я решиш, очевидно е кой е положил повече усилия, но също така е очевидно и кой е по-добрият. Не виждам защо трябва да се поощряват безплодните мъки.
Катрин, заобикаляща среда си е заобикаляща среда. Възможностите са в ума на човека. Ако там има една, две или повече лоши алтернативи, това не е проблем на средата.
А за филма - ще видим скоро на какво прилича и ще си кажа мнението.
Наложи ми се 2005 година да закарам една майка и съпруга и при синът им - той беше наркоманче, в наркокомуна на 15 км от София - почти като в "Мила от Марс" изглеждаше и обстановката и средата и пейзажа. Отврат. Но това е истината - тотално откъсване от цивилизацията иначе става по-зле.
В най-добрия случай те пращат някъде в странство, но когато няма как ? тогава търсиш нещо подобно.
А нежеланието за развитие - неможеш да го преодолееш веднага.
А колкото до по-добрият в някаква ситуация - предполагам по-добрият и той е минал по трудния път или някой го е светнал или е станало случайно.
Леле, колко мн МАСТурбация! (От глагола MUST.) ТРЯБВА да ни завладее, ТРЯБВА да гледаме, без да се замисляме (това ми е любимото!), ТРЯБВА да гледаме бг филми, ТРЯБВА да подкрепяме българското, ТРЯБВА да не търсим само слабостите... Честни сини очи, понякога не ти ли се иска да имаш по-малко задължения? Категоричното разяснение какво представлява филмът и кога е успял също си го бива, не оставя и капка съмнение. Може би пък така се живее по-леко. Само – как проверяваме дали един филм ни е направил по-добри?
Ей, Владимираки, сега видях култовото изречение: „А колкото до по-добрият в някаква ситуация - предполагам по-добрият и той е минал по трудния път или някой го е светнал или е станало случайно.” Значи според тебе способностите са функция на усилията, полагани с времето (трудния път), на наставниците (някой го е светнал) или на случайността? И ако не се справяме с нещо, то е, защото още не сме се потрудили достатъчно, не сме имали добри учители или обстоятелствата са се подредили лошо? А не допускаш ли, че просто при едни хора способностите са налични, а при други – не – и че колкото и време да мине, вторите няма да достигнат нивото на първите? И още една тема за размисъл: на кого е нужно да вярва, че успехът е функция от множество фактори, сред които не се срещат обаче личните качества? Последно – личен въпрос – как самият ти успяваш да се радваш на постиженията си, ако смяташ, че заслугата за тях не е твоя?