Много ми е приятно да забележа, че точно преди една година съм написала първият си пост тук, който е бил кратко представяне от моя страна. Не съм почитателка на форуми и чат стаи, но трябва да отбележа, че тук ми харесва и останах според мен достатъчно дълго време, за да кажа следните неща:

1. Благодаря ви, че именно чрез BGLog.net разбрах, какво е блог и създадох свой.
2. Не съм и подозирала, че ще срещна хора, които разбира се, не ми станаха скъпи (в моя живот са само трима), но познати, симпатични, близки, дори един-двама, бих нарекла приятели.
3. BGLog.net и атмосферата тук ми даде възможност да проявя един свой скрит талант (ако мога така да го нарека), като написах "Кръстопът", "Израстване" и "Завръщане у дома".
4. Установих, че да излагаш мислите, чувствата и преживяванията е много разтоварващо, дори действа терапевтично, но в интерес на здравия разум далеч не е необходимо да пишеш за най-личните и интимни усещания. Именно защото са интимни, не е нужно да се излагат публично, въпреки, че именно те стават обект на къде здрав, къде нездрав интерес.
5. Следната закономерност, хем ме забавляваше, хем се учудваше: След като започнах да гласувам с "1", тогава последваха единици и на мои постинги. :-) Някой наскоро бе споменал, че се радва, че рейтинга му пада, защото както се казва "Прекален светец и Богу не е драг".:-)
6. За ужас на радетелите на българския език и правопис съм склонна да си призная, че системно нарушавам правилата, като допускам правописни грешки, любими от които са ми многоточие (....) и накъсване на мисълта ми (в скоби).  Запетайките и членуването не ги броя.  
7. Въпреки зачестилите словесни двубои в стил "кой - кого", най-леката форма на злонамереност - недружелюбието и честите ъпгрейди на системата, с ръка на сърцето ще напиша, че BGLog е мое виртуално семейство, магия, страст, вдъхновение, подслон, интелект, разнообразие и виталност за моята скромна личност. Благодаря за приноса на всеки един от вас!