Не мога да схвана какво трябва да имаш в главата, за да сложиш оценка 1 на такава публикация!!! Някой добре се подиграва с разбиранията ми за интересно и искрено и особено за състоянието на слънчевост! От мен - петичка, че не може повече ;) ПП: Когато все пак се случи това твое пийване, просто си кажи, че е по случай РД-то на Лейди Фрост (втори окт).
ДА .... животът не е хубава песен ..... а аз ще дойда там, ти само чакай .... скоро ще се срещнем (пак там) ..... не се кори заради завистта на други .... ние сме тук и ходим по тази земя, забравени от тези които ни мразят .... ти знаеш - омразата е част от нашия живот .... трябва вече да сме свикнали с нея, но винаги когато се срещаме изпитваме болка ... защото тя е по-силната от нас и затова ни наранява преди да успеем да се защитим ..... а ти, какво? и как така? .... нали ми каза, че няма да се отчайваш ..... остави ги глупаците и те да дишат въздух ... ние никога няма да сме разбрани напълно ..... защо се оглеждаш? недей .... върви при тези които те обичат ... знам, че тук не можеш да дойдеш ... засега! Пий една бира заради мен и аз ще пия една заради теб ..... стига си се сдухвал, защото знаеш как налагам .... и успех с мацката!
Нищо не разбрах....Завинаги ли заминаваш за Силистра?! Аз защо останах с впечетление като ми писа,че в четвъртък се връщаш?! Нищо не разбрах...Абе ако е завинаги - пиши ми адреса си, ще ти пратя мъничко колетче :)) Ще ни липсваш ей...Сега няма да има кой да ме води на Брайън Адамс и Катамения...
Вампирено слънце, понеже си се обърнал лично към мене, та затова ще коментирам... Иначе от две седмици близо не съм писала в блога. Нещо ми изчезна желанието. Е, надявам се да не е завинаги. Прекалено много държа на общност „Образование", за да напусна това място, но въпреки привързаността ми към него, ето че и на мен ми се случи да изпадна в някакво особено състояние и да не ми се ще да напиша нито ред. Мисля че моят нововъзникнал проблем има връзка точно с това, за което ти говориш - за уважението, което трябва да проявяваме помежду си. То е задължително условие в общуването, поне според мене, иначе всичко си губи смисъла...
А какво означава „уважение"? То е проява на отношение към другия, основано на зачитане, на почит. То, уважението, има външен израз и не е достатъчно само да имаш добро мнение за някого, да го харесваш, да му симпатизираш, както например аз те възприемам, а донякъде и ти мен по същия начин, надявам се. Уважението всъщност е показването на това отношение, така че ако аз не съм разбрала дали ти ме уважаваш, значи ти не си ми го показал.
Според мен уважението е задължителен елемент от човешката комуникация и то не бива да се влияе от пола, възрастта, професията, религиозната и политическа принадлежност, социалното и имуществено положение и ред подобни фактори.
И за да съм по-ясна: уважение човек може да проявява и към онези, които мислят различно, към неговите опоненти, стига тези хора да са достойни личности и да умеят да запазят добрия тон, когато излагат мнението си.
По повод на големия драконски спор аз не се разстроих толкова от коментарите на геймърите и администраторите на играта, колкото от няколкото изказвания на наши блогери, в които почувствах елементи на заяждане, на враждебност, на търсене на някаква вина у мен, на опити за лепване на обидни квалификации и то на професионална основа - нещо, което много ме засяга. Излях кофи със сълзи покрай тази история не защото голяма част от хората не разбраха онова, което се опитвах да им обясня, а защото всичко се пречупи през призмата на неуважението към мен, само защото съм изразила мнение по повод на една онлайн игра.
След сълзите и тръшкането у мен настъпи някаква коренна промяна или по-точно отрезвяване. Изведнъж бглог.нет, който беше в челните позиции на приоритетите ми, се озова някъде по-нататък в класацията. Внезапно открих, че заради любимия си сайт, съм обърнала гръб на много важни неща в реалния ми живот. Спрях да тичам след работа презглава към къщи, за да вляза колкото се може по-скоро в блога. Престанах да отказвам покани за срещи с хора. Изобщо започнах да се наслаждавам на толкова много прекрасни моменти, които ми поднася реалният живот, и които пропускам, просто защото не излизам от нас.
И какво се оказа? Че трябва да благодаря на хората като теб, че ми помогнахте да изляза от магията на бглог.нет.
А иначе от моя страна към теб отношението ми е същото. Ще продължа да ти симпатизирам заради това, което си: много емоционален, искрен, непосредствен човек, със невероятна страст към метъл музиката, чаровни правописни грешки, прекрасно чувство за хумор и доброта. Желая ти много късмет по време на пътешествията ти из широкия свят :)
Куиин - страхотни думи си написала!!!!! Толкова истински.....
А, към автора на постинга Вампирското слънце - без значение дали думите ми ще имат някакво значение за теб, ще ги напиша - дори и изправен пред безсмислеността (дори и хипотезата рак да не е вече хипотеза) имаш избор и от теб зависи да продължиш да търсиш смисъл в живота си! Успех!
Анонимен, аз ставам много сериозна, когато някой засегне темата за слънцето или цветовете... Иначе - няма как светът да се завърти около мен, ако някой не го повярва като начало. Защо да не си вярвам. Ако аз не се хваля и считам за нещо, кой?!!!
Слънчице 90-килограмово, каква беше тази буря бе? Чак ме разтресе. От една седмица или две не съм гледал сериозно в блога, иначе щях да ти пиша по-рано. Сигурен съм, че нямаш рак - хубавите хора Господ не ги поразява с рак толкова млади. Сигурен съм, че имаш голямо сърце и много хора те обичат. Чак се чудя, коя ще е жената, която ще те заслужи - такъв достоен представител на мъжката раса? Всъщност има някои хора, които принадлежат на цялото човечество и това е лоша карма. Една жена не иска да дели мъжа си с никого. Като чух, че ще навличаш костюм, и се сетих за Trainspotting - готино филмче. А иначе депресията, колкото и да е дълбока винаги свършва. Има една закономерност - колкото е по-дълбока, толкова е по-къса. Ето аз например днес случайно хлътнах в една депресия, че не съм сред наградените в един конкурс в който бях сред номинираните, но като хлътнах случайно в блога и попаднах на твоя пост - нещо изключително рядко и ценно, защото ти бълваш все нешлифовани диаманти - и веднага се сетих, че светът край мен не се е свършил. И да ти кажа право - като четох какво си писал направо се стреснах. Не ме стряскай повече, моля ти се, ами дай да се срещнем някъде (аз като кисна все в Русе не знам как ще стане) и да се напием.
Вамп... така и не се видяхме с теб. Оная петсекундна среща на поредния блогерски купон не се брои :)
До преди половин час и аз седях и се чудех за какъв дявол всъщност кисна в София. Да, дойдох тук по следите на една мечта. И да, познато ми е до болка, мечтата взе, че затвори вратите. Преди малко тъкмо за това се бях замислил и взех, че написах едно писмо. Колко е смислено - даже и аз не знам, не съм го препрочитал, нито мога да гадая какво ще стане по-нататък.
Дрънкам ти фги всичките тия неща, а всъщност искам да ти кажа само едно - ако тая същата мечта си струва, отлитай, щом толкова си се навил, но не се откавай, мамка му, не се отказвай.
Успех братле и до на по бира в по-добри времена :)
П.С. Идея си нямаш, колко хора те ценят всъщност. както казах и в началото, така и не се запознахме дори, но съм чувал доста добри думи за теб :)
Аз нещата ги казвам, не ги чета .... ще се видим ... а аз също водя своята битка .... и мисля да я спечеля ... надявам се да ми натриеш носа и да ме изпревариш ... Наздраве! (Болярка - хихихихихихи)
ПП: Когато все пак се случи това твое пийване, просто си кажи, че е по случай РД-то на Лейди Фрост (втори окт).
А, към автора на постинга Вампирското слънце - без значение дали думите ми ще имат някакво значение за теб, ще ги напиша - дори и изправен пред безсмислеността (дори и хипотезата рак да не е вече хипотеза) имаш избор и от теб зависи да продължиш да търсиш смисъл в живота си! Успех!
Иначе - няма как светът да се завърти около мен, ако някой не го повярва като начало. Защо да не си вярвам. Ако аз не се хваля и считам за нещо, кой?!!!