Срещата на блога се състоя! :)
Макар и в камерен състав, защото, за да се визуализираш в реален вид пред други блогери се иска и малко смелост, нали така? Мога само да кажа, че неприсъствалите (или непрестрашилите се) губят. Като човек, който не забравя да документира и увековечи с фотоапарата всяко по-важно събитие, на мен се пада честта да ви покажа кадри от снощи.
Още с пристигането ми изненадата беше безкрайно приятна, защото се запознах с изключително чаровната годеница на Тери – Мая, и нейния брат – хардуерен специалист и сладкодумен разказвач на вицове и весели истории. За една негова история се сещам сега. Разправи ни как го извикали от Външно министерство да поправи един принтер, понеже мажел, и какво било учудването му, когато открил причината. Оказало се, че вътре се бил заврял, неизвестно как, един... презерватив.
Ето снимки на симпатягите.
Също така много приятно ми беше да се запозная с Планков. Според мен топ снимката на вечерта е негова. Вижте какво пише на фланелката му.
Разбира се, една приятна вечер не може да мине без украсяващото присъствие на Котка Шарена. Като администратор на общност «Секс», тя съвестно изпълняваше функциите си на просветител в тази област, от което последва трайно настаняване на сексуалната тема в разговорите на нашата маса.
Ето я и самата нея.
Милото семейство Лорда и Еовин също дойдоха на срещата. Първо седнаха един до друг…
… но после последваха някои размествания… :)
Запознах се с нежната и красива Ла и нейния приятел Ники, но така и не успях да си поговоря с тях… Оставяме го за следващия път.
И още една изненада имаше за вечерта. Късно, около полунощ, дойдоха Шели и Джони, настроени за салса. И салсата я оставяме за следващия път.
Целия албум със снимки можете да разгледате на този адрес.
А ти, след като не можеш да допътуваш до нас, понеже сме далече, можеш да ни покажеш снимката си, ако искаш :)
Аз не съм очаквала, че сме имали в българския интернет такова удобно място за съхраняване на изображения. Днес го разбрах.
Успех и се надявам скоро да те видим и теб :)
Няма да казвам кой е. Само моля за извинение, че не съм разбрала, че не желае да бъде показван. Много съжалявам!
Shely-вярвам че е супер,но аз ако дойда много ще се вълнувам ако срещна някой, който вече познавам, макар и по снимка. Вълненията не ми се отразяват много добре.И затова по добре да си стоя в къщи.
Представяте ли си -Аз влюбената пристигам и Виждам любимия човек с някоя известна блогерка и аз се прехапвам яко.Няма да го понеса.Просто ще се свия в мъката си ще се скррия от света,както си го правя и сега и това е.И само ще пиша от време на време с вас.Всичко може в нета аз не знам Господ знае.
А иначе мога да ти дам един съвет аз как се справям с разочарованията. Не се опитвам да се правя, че няма нищо, а се оставям на депресията. Два-три дена, понякога и седмица не излизам от нас, даже не се и къпя, изключвам телефона, изобщо -- не общувам с никого, освен с майка ми, която ме снабдява с храна. И в един момент се събуждам сутринта и си викам "Абе аз за какво се бях депресирал? А-а-а за оная глупост! Уф-ф-ф, че мирише! Я! Това пък кога съм го изял?" Влизам в банята, почиствам остатъците от ядене, изхвърлям празното шише и се чувствам нов, пречистен човек, в чиито крака лежи целият свят :)
Манка, когато някой сподели за свой проблем, най-естествената реакция е да получиш някой и друг съвет по този въпрос. Това е една от главните функции на блога. Така че, ако не искаш съвети, не споделяй своите проблеми, за да няма хора, които са се почувствали засегнати, че са си позволили да влязат в личното ти пространство.
ЛаСомбра, и аз съм на мнение, че депресиите не могат да не се изживеят. Колкото и да се самоубеждава човек, че няма да страда, не може да заблуди точно себе си. В крайна сметка всяко такова драматично преживяване си се изживява стопроцентово, без остатък. Когато си депресиран, дните ти се струват с продължителността на години, защото болката е силна и се изстрадва всяка секунда. Затова няколко дни всъщност са много дълъг период, понякога достатъчен за преодоляване на проблема.
Планков - младши :) :) Звучал съм бил по-зряло ... приемам го като комплимент :)
ЛаСомбра, за съжаление невинаги можем да разберем другите, съдейки по себе си.
А на снимките наистина сте големи сладури. Хихи, трябваше да дойда само, за да получа и аз такава хубава снимка.
Мда, и за да не излезе, че и аз се страхувам, ето и моя снимка, която Ласомбра да използва пак срещу мен.
В тази връзка, горещо ви препоръчвам филма "Свалячът Хал" ("Shallow Hal"). В него се разправя за един, който започва да вижда хората според душата им, а не според външния им вид.
Най-смешното е, че аз пия рядко и то не до крайности. А на снимката дори не съм започнала да пия коктейлите :) Но изглеждам вече пияна. Това беше от радост, че съм си взела толкова много. И сега като се сетя, пак искам. Няма по-голям кеф от многоцветни коктейли и хубава торта. Е, може би има, но това вече не се купува :)
(работещ link)
Тери, радвам се, че има и други хора, които вникват във втория смисъл на прочетеното. Не знам защо, но са много рядко хората, които могат да анализират една творба, без в същото време да са от онези предвзети надувковци, които могат да нарекат черна точка на бял фон "изкуство" и да обвиняват останалите че са игноранти :)
ЛаСомбра, понеже си отскоро, може би не си чел разни мои становища по въпроса, но прочети моите трите поредни коментара:)
http://87.246.2.137/blog/Deneb_50/site/posts/?bid=19587
в тях цитирам Дъглас Адамс и то точно частта, в която обяснява за поезията ан вогоните - т.е. се гъбарка с разните ми ти му там изразни средства, използвани от критиците и бас държа, че лично е познавал номер едно в класацията за най-бездарните поезии:)
Дано догодина и аз да успея да съкратя разстоянието за някоя от следващите срещи на Блога...
{Дени, теб винаги съм си те представяла като сериозен човек, прекарващ повечето време пред компа или в лаборатория, и снимката ти ме изненада :). Не заради коктейлите, а заради жизнерадостното излъчване. Науката е слънце :).}
Ласомбра-по-скоро аватара прилича на мен, отколкото обратното, но все едно :)
Между другото, по повод на изказването на Ела за науката, мама също мислеше с благоговение за "професорите". И като дойде на дипломирането ми, и после отидохме във факултета да празнуваме беше толкова учудена от "науката". Ние сме си весели и жизнерадостни същества, какво знаете вие :) Ако се замислите в богатите страни, учените по колко "конференции" посещават на година. Конференции, на които ходиш по 4 часа на лекции (ако се събудиш или изтрезнееш) и после на плаж, на ски или под масата. Или ги редуваш :) Така поне дългите и самотни часове пред компа си заслужават...Пък аз тази година на нито една конференция. Срам и позор. Дано поне да си заслужава усилието...