2 години BgLOG.net

На този ден преди 2 години седях вкъщи. Ден по-рано, на 13-ти януари празнувахме с Яничка "месечина" - един наш си празник, който празнувахме всеки месец на 13-то число, на която се бяхме целунали за пръв път под дъжда до църквата Свети Седмочисленици. Един вид 14 февруари, но всеки месец. Хубаво е поне веднъж месечно да си има човек празник, на който да запали свещи, да подари цвете, да се посвети докрай на другия.
Тогава имах мечта. Малко по-рано се бях срещнал със създателят на Буквите, който разпалено ми обясняваше, как Bukvite.com се развиват. Богата, както си го знам, от времето, когато живееше във Варна и приютяваше нас софиянците в своя апартамент. Днес, Богата е Богданов, бизнесмен, вярващ в бъдещето и нежелаещ, да го наричат Богата.
Когато се върнах в къщи си помислих, колко ли чудесно е да създадеш сайт. Да си стоиш както стояхме ние тази вечер в китайския ресторант, а в същото време, хора да стоят в това, което си създал и да пишат, да живеят, да се вълнуват, да се влюбват, да творят.
Тази мисъл не ми даде мира. Мечтаех за това. Исках да направя нещо различно.
Почнах с форум. Създадох форум, в който поканих приятели. Някой написа нещо, дойдоха спамери, появиха се и хора, които нямаха какво да кажат, но държаха да се изкажат. Следях с трепет броя на хората, броя на регистрираните, броя на публикациите. Чувствах, че нещо съм създал.
По-рано бях почнал да водя блог. Той се скапваше постоянно. Енкодингът му се прецакваше и постингите ми изчезваха, бяха едни въпросителни, сякаш всичко, което съм искал да кажа е било един риторичен въпрос. Ето го, въпросителните вече ги няма, има ги неразбираемите символи. Адресът е http://tervel.blogspot.com
Поддържах също и http://terko.blogspot.com
Сега ми е едно такова странно да чета дневника си, наричал съм блоговете Уеб логове и Web Logs...и съм се вълнувал от неща, които са ми близки и днес :) Някой ден и вие ще четете първите си публикации в блоговете си и ще си спомняте с умиление за миналите щастливи дни :)
По това време се вълнувах все повече от блогове. Като ИТ журналист постояно пишех за тях, всичко почна с бомбардировките над Ирак и блогът на Салам Пакс, едно момче от Багдад, което описваше какво се случва в града му, разходките из улиците, срутените сгради, труповете по улиците, в някои от които той бе припознал свои приятели, режимът на тока, сирените, предупреждаващи, че ще се изсипе нова порция бомби над любимите му места.... Вие представяте ли си утре Попа да го няма?
Аз си го представях, четейки неговите писания.
И в един момент реших, че ще си направя отново блог. Почнах да пиша в http://dearlog.cult.bg, първия сървър, който беше базиран в страната ни и позволяваше това. Но функциите му бяха прекалено дървени, никой не четеше блога ми, нямаше коментари, а постингите изглеждаха неприятно.
Минаха се месеци, в които тествах всякакви платформи, сред които Wordpress, S9y и накрая се спрях на Dupal. Успях да го модифицирам да стане на блог и го отворих към света. Поканих приятели, те поканиха свои приятели, които поканиха други свои приятели... Яничка почна да пише усилено и да подкрепя това, което правя. Дойдоха и нейни приятели, приятели на нейни приятели... И стартът бе даден. От тук нататък започнаха да идват нови и нови хора, всеки един от които бе свързан по някакъв начин с хората, дошли преди това и т.н. и т.н.
Сайтът почна да работи. За отрицателно време започна да се пълни със съдържание, а хостингът правеше проблеми. Помощ нямаше откъде да получа, всичко правех на принципа проба и грешка. Това доведе до скапване на базата-данни и заместването на главно
"И" и малко "ш" с "??". Почнах на ръка да оправям всички публикации и коментари. Вече бяха около 500 публикации. За около 2 седмици успях да ги възстановя, но още се срещат някои, ако се поровите по-назад.
Не мога да не благодаря на Никола Антонов, който много ми помогна, даде ми хостинг, който беше безплатен и винаги ми даваше помощ при проблеми свързани с PHP и MySQL.
После дойде лято... потребителите вече бяха към 500. Появи се моя съдружник, с който вече правим сайта заедно и който инвестира много средства, нерви и труд, за да стане той това, което виждате днес. Съдружник, който преди това бе един от блогерите в сайта и това, че не е само свидетел и инвеститор, а активен участник в случващото се е много ценно за мен. Всичко го знаете - GeorgeAtha, както и неговата очарователна половинка и съдружник в живота и бизнеса - неповториматаTanichka. Не мога да не спомена и Bozhidar, White Wabbit, който само дето не направи чудеса и остави след себе си стотици, ако не и хиляди часове безсъние.
Това бе началото. Началото, което днес празнувам. Настоящето сте вие, защото днес сайта е ваш и не е важно кой го е направил в началото, а кой го дописва като дневника на живота - ден след ден. Всеки един от вас е довел още поне 100 души, пък дори и да не го подозирате. Дори една статия написана от вас е довела човек, който е търсил това, което сте написали. И е станал част от нас.
Така се превърнахме в една социална мрежа, едно общество, подобно на реалното в живота. Една трибуна, арена, място за себеизява, за споделяне, за търсене на съвет или пък просто за приятелско бърборене.
Днес създатели на сайта сте всички вие, които пишете тук. Защото това са вашите блогове, това са вашите публикации и винаги ще бъдат ваши. А сайтът е просто библиотеката в която ги съхранявате, за да сте сигурни, че ще стигнат до читателите и ще останат и за поколенията.
Честит рожден ден BgLOG.net! Радвам се, че те има, за мен ти си една изпълнена мечта, нещо, което знам, че ще оставя след себе си. Място, което ми даде много приятели, много емоции, много щастие, понякога и тъга, но и много живот!
Честит рожден ден! На този ден аз ти желая, ти, събирателният образ на почти 2000 души да продължиш да вървиш напред, да продължиш да си огласян от глъчка, да си жив и здрав и винаги така интересн и чудесен! :)