14.5.2007 00:02:31

Първо – искам да благодаря на Павлина за усилията и за постинга за предложенияhttp://bglog.net/BGLog/12712

Беше ми интересно да изчета всички мнения - понеже и аз зададох преди ден-два въпроса "кой ще ни оправя?"...

Когато се създава дадена система, която ще работи с хора - разностранни, с различна информация, с различен интелект, с различна обща култура, с различни характери, реакции, каквото се явява всяко мини-общество (от семейна единица, през колектива на дадена фирма, до нашето скромно Бглогско общество), задължително трябва да вземем предвид няколко необходими страни:

1. необходимост от ясни, предварително поставени изисквания, които да регулират поведението на индивида в разумната посока, кяото да доведе до добър край в обще-живеенето и развитието на групата - значи, ние ще живеем заедно, да се разберем как ще я караме, по какви договрки/правила/ и прочие. Трябва да се създадат норми за допустимост и недопустимост.

2. необходимост от добър мениджър, който да следи за добрата работа на екипа и да умее ловко да лавира между настроенията, между това кое е редно, полезно, изгодно за колектива от една страна, и личните мнения, интереси, становища на индивидите в колектива, от друга. Успешни мини-общества обикновено са онези, които имат разумен вожд с добри манипулаторски умения.

3. съобразяване с факта, че мини-обществата се развиват в движение – съветите и мненията на отделните индивиди се явяват ключови за успеха на цялото мини-общество, особено когато са съзидателни и работят в името на цялото мини-общество, а не гонят преследване на лична изгода или инат.

Трябва правилник, здраво ръководство, работещо по този правилник, а не по лични настроения и трябва вслушване в думите на индивидите, без обаче да се позволява те да ръководят кораба.

Поне аз не знам за кораб, който да плува на самотек – че кой на борда няма да си има свое мнение? Но навсякъде има капитан и съответно управление, която е създало правила, които се спазват или следва правила, създадени преди векове. Ако на кораба избухне бунт и има саморазправа – как е било винаги, не налагат ли накрая присъди на бунтовниците? Има винаги регулации, които да следят за добрата съвместна работа.

Нашият кораб е тръгнал малко изначално без ясни регулации и здраво управление. Всички сайтове си имат правила, всички сайтове си имат собственик, както и модератори и администратори и никой никъде не ги коментира за недемократични. Всички по веригата си вършат работата, следвайки ПРЕДВАРИТЕЛНО заложените правила.

В БГлог има уникална атмосфера на приятелство – следователно, като едно приятелско мини-общество, няма предварително въведени сериозни регулации как да се спазва добрия тон. Какво да се направи, когато имаш група приятели и ти харесва да обменяш мисли с тях, да пиеш бира вечер, да си споделяш мнения, гледни точки, да спориш, да се караш дори, но да знаеш, че ти е хубаво да споделиш нещо много лично с тия хора – страхове, колебания, комплекси, мисли.... Обаче, един ден, някой си довежда гаджето, което се оказва циник.

И на всеки въпрос от по-чувствителна душа, като „Кажете ми какво да направя, за да изглеждам по-добре на интервюто утре – да говоря повече или да изслушвам повече?”, се получава отговор „Ограничен човек като теб не би могъл да прави добре бито едното, нито другото – достатъчно си голям да знаеш, че не те бива ...”

Или „С коя рокля изглеждам по-добре: с червената или синята?” – отговорът да е „С никоя – и с двете си еднакво зле. Гладувай 5 месеца, заприличай на човек и се научи да се оправяш сама, без чуждо мнение, след като сама си знаеш верния отговор, че с никоя не изглеждаш добре”...

Нещо от сорта. Какво става в резултат с добрата приятелска среда? Не загубваме ли желание да кажем лични неща, да споделим важни неща.... Едно време Тош въведе много интересни думи, среде които „споделковци” (дано не сбъркам). Какво става с душата на споделковците, в такъв един случай? Погазват ли се техните човешки потребности на човешки контакт и другарско отношение?

Според мен, ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ, но винаги има начин да си честен и открит, но достой но да уважиш личността срещу теб – имаш избор на поведение, което да е по-внимателно, по-подбрано. Аз добре знам кога съм хапала тук в сайта – когато човекът отсреща не се е отнесъл достойно и уважително към околни. Разбира се, че знам кога хапя и го правя нарочно. Признавам и че имам моменти, в които неволно изпускам фраза, която е двусмислена, но винаги мога да се разясня и извиня, нали така? Защо трябва да кажа на някого, че е безнадежден? Доколко това мое становище ще му помогне да стане по-силен? Всеки е различен – при един работи критиката, при други внимателния съвет.

Има моменти, в които човек изрича „бели лъжи”, за да подкрепи приятеля си. Не винаги истината е най-добрия лек. Има нужда от тактичност, размисъл, човешко отношение, подкрепа. Когато почине твой близък, каква е ползата от истиността в информацията „Това е реалността, драга, всички ще умрем един ден – за какво толкова е всичкото това страдание и рев; въпрос на време е кога с теб ще се случи същото...” за мен тази фраза няма капка човешка стойност.

Въпросът ми в моя постинг „Кой ще ни оправи?” засягаше този случай – какво правим с цинизма, настанил се в една приятелска група без съществуващи регулации за поведение. Всеки сам си намира начина на справяне – за мен той е игнориране на циника и отпор на преднамерената му грубост, докато не ми писне и му го кажа. Но това колко добре е и дава ли полза за групата? Наистина не зная как в приятелска група да се постъпи другояче. Вие как мислите?

Иначе, ако приемем, че БГлог е всъщност не приятелска група, а едно разностранно мини-общество, създадено от някого и саморазвиващо се - тогава би трябвало всички да следваме някакви правила на поведение, които да помагат на групата да съществува в хармония и да санкционира нарушителите.

Затова и попитах какво би станало, ако подобно отношение се случи в дома ви – ще изгоните човека, ясно. Ако е в ресторанта, който притежаваш и някой се развилнее, изгонвайки добрите ти клиенти оттам – какво ще стане? Едрите ти батковци-пазители на реда, няма ли да вдигнат нарушителя и да го изнесат оттам? Това не е ли нарушение на правата на развилнялото се лице? А то нарушило ли е правата на другите, вечерящи там за кеф и удоволствие и разпускане на душата си? Защо разглеждате човешките права едностранчиво?

Какво ще направи, да речем, шеф на фирма с циник, който внася разкол и сее лоши чувства сред служителите? Ако хората му почнат да напускат един след друг, дали той ще вземе мерки в името на колкетива или ще ги остави те да се „разберат” сами помежду си – на кой както му отърва? И как би изглеждал в такъв случай? Може да изтърве един-двама в очкване циникът да се вразуми, но после дали няма да предприеме мерки за санкции?

Такъв въпрос зададох с постинга си. Бях възмутена, че за пореден път, едно и също цинично лице си позволява хапливи и нетактични коментари по нечий адрес, което разваля добрата среда. За пореден път принципът се оказа „Оправяй се сам!”

Когато някой създава мини-общество – да речем фирма, с това винаги вървят и здрави правила: може да правите това и това на работното място, това и това, обаче, се санкционира. Ако това липсва – кой ще спре служителите да играят 6 от 8 работни часа на игри, например? Съвестта им? Ако се разчиташе само на съвест – защо тогава в обществата има закони? Нали всеки може сам да решава кога да се бие и кога да убие – това ми звучи съвсем демократично. Нашите катаджии са бутафорни, но по света работят здраво пътните закони – и няма значение дали си Парис Хилтън или губернатор на щат, наказват те щом караш пиян(а). И това е нарушение на правото на Парис да преценява сама как да постъпи. Всички регулации нанасят щета на правата на личността. Обиждаш някого в стил Наоми Кембъл – отнасяш си наказанието. Няма значение дали е с юмруци или е само на думи – спазват се правила.

В БГлог има вече няколко прецедента. Няма налични правила как да се постъпва в такъв случай. Чакаме човекът да се озапти сам. Ако той откаже да се съобразява с добрия тон и занапред, и отново и отново повтаря ситуацията? Тогава някой си изпуска нервите и му казва, че това е грозно и че трябва да спре, и става гигантска патаклама от думи и глупави действия. И ‘човекът-създател на конфликта” излиза от ситуацията чист като планинска вода, защото той е казал истината, а просто други индивиди са влезли в неправомерно нарушение на правата му да говори истината.

Истината, която ми е много интересна тук, е липсата на регулации. Аз досега не съм виждала колектив, който да съществува успешно без ясни норми и без добро ръководство.

Ама тук, видите ли, „АВТОРЪТ СИ ТИ”, значи ти си равноправен да се държиш както намериш за добре. Че в една фирма нима колективът не е „АВТОРЪТ” на всичко, създадено от нея? Всички заедно и всеки поотделно? Защо те следват ясни норми на поведение, създадени от ръководството на мини-обществото „фирма”? Защо се ограничава правото на пазаруване в 2 ч., защото някой погазва правата ти? Заради заплатата ли търпиш? Ти си свободен да я напуснеш тая скапана фирма и да отидеш свободен като птица, на ново място. Там - какво? Нови регулации? Защо така? Защото иначе няма нормална работа и живот. Успешните общества имат здрави санкции. Навсякъде работи принципът „Какво ще ми направиш?” Когато е ясно какви ще са последствията – човек е внимателен в поведението си.

Наблюдавала съм успешни фирми и успешни семейства – различни от нашите собствени. Личи си когато хората имат добра договореност за разумно поведение и кога демокрацията-анархия води нещата на самотек. Всяко общеживеене включва съобразяване с принципи, съобразени с разумното поведение, добруването на всеки в екипа и развитието на този екип. Например:

- ще имаме ли разногласия пред хората или ще се съобразяваме с разумното поведение навън и ще разговаряме надълбоко насаме:

- или това ще е лицемерие, и би трябвало да си раздираме кирливите ризи навсякъде, щом ни дойде момента

- ще спорим ли пред колектива/децата кой е прав, кой крив, или ще дискутираме разумно темите

- ще си противоречим ли публично или ще застъпваме полезната за семейството/фирмата позиция пряко личните си мнения.

И тъй нататък. Разбирате посоката на мисълта ми. Трябва да има ясни правила – това е редно, това не е. Някой е създал това мини-общество, но е някак оставено без ясен ръководен орган. То се развива с притока на нови хора, но трябва да има информация за правилата тук. Защото недопустимото поведение не може да се ограничи само до педофилски или порнографски нотки. Има и поругаване на личността. Има и изпускане на добрия тон. Трябва да има коректив на подобно поведение.

В семейството има единомислие и равноправие на всички членове – родители и деца. Но родителите са тези, които поставят известни ограничения на децата си, скоето нарушават правата им да гледат телевизия цяла нощ или да не си учат уроците, защото децата искат така. Има регулация в полза на групата. Нека тя не е груба, авторитарна или крайна – дори нежна, тя е регулация и това не се харесва. Но така е навсякъде.

В разумно работещата фирма, има равноправие на всички членове на колектива. Но се следват правила на поведение и работа. Във всяко място, което посещавате има правила на поведение. Никъде не можеш да крадеш, ругаеш, разбиваш имущество, защото така искаш.

Аз не съм за това да се трият постове, нито да се затриват акаунти постфактум. Аз съм за това да не се започва нещо, без ясна представа как ще го ръководиш и какви граници на допустимо/недопустимо поведение ще разрешиш в създадения от теб сайт. Всеки може да си създаде Франкенщайн. Но дори и тогава, човек трябва да спре и да постави ясни граници.

За мен призива Борислава да напусне сайта сега, май 2007 г., е неразумен. Аз считам, че не трябва да се допуска ПОЯВАТА на прецедента Борислава. Трябвая да има непоносимост към подобен род поведение, защото то отключва лоши думи, лоши дела, глупави ситуации. ЛИПСВА ЗДРАВ ПРАВИЛНИК!

КОЙ КОМАНДВА КОРАБА, драги съблогери? Това ви попитах – „кой ще ни оправи и от коя посока”? Когато няма здрави норми, които да се следват от всеки – настъпва анархия. Има разумни хора, зрели и интелигентни, има и агресивни хора, търсещи скандала. Когато един от нас се намеси (в случая – аз), защото му става нетърпимо да наблюдава подобна анархия – се оказваме в ситуациата „...в сайта ще вилнеят само танички....брр...” Не става въпрос за вилнеене – става въпрос за отпор на грозни взаимоотношения. Аз не вилнея, аз изказвам лично мнение. Точно като Борислава. Но излиза, че тя е борец за истина и непоносимост спрямо агресивната посредственост, а аз „вилнея”... Целта ми не е била да вилнея, а да се опитам да спра нечие вилнеене – за жалост, със същия груб тон. Което не е било разумно решение, но е било правилното за мен, в съответната ситуация. Тоест, аз също съм последвала позива на собственото си решение и отношение.

Ето защо тук трябва да се намеси правилника на сайта – който да санкционира и двете ни. Борислава – за грозно отношение, в разрез на правилника на сайта; мен – за саморазправа, недопустима от същия правилник. И двете трябва да сме наказани с 2 седмици отстраняване от сайта, без право на дискусия от страна на никой блогер.

Нали гледате футбол, драги съблогери? Как е там – наказание, отстраняване, недискутиране от страна на съотборниците. За каква демокрация диплим тук?

ДА СЕ ВЪВЕДЕ ПРАВИЛНИК, това е моето предложение. Верно, късничко е, но по-добре така, отколкото никога. Сега всички ще гракнат – ОТ КОГО? Според мен, от създателите на сайта. Точка. Има фирма-собственик, да си влезе във функциите на добър и съвестен ръководител. Сядайте и пишете по-бързо, публикувайте го и не му мислете кой ще е съгласен и кой не. Не може да сте драги на всички – винаги ще има недоволни. Научете се да ръководите в разум и да поемате отговорност за делата и решенията си. Така няма да ви обичат всички, но със сигурност ще ви уважават!

Демокрация се гради разумно и със здрава ръка. Така всички ще се радват на добруване, без да се избиваме един друг.

И наистина смятам, че трябва да има наказание с отстраняване за седмица, или колкото правилника отсъди:

1. на Борислава – за нетактично отношение, и поредна обида на член на колектива ни

2. на мен (Таничка) – за саморазправа и несъобразяване с правилата на добрия тон

3. на Мерилин – за продължаващо раздухване на темата и създаване на предпоставки за допълнителен конфликт

Нещо такова. Иначе – наистина не знам само по съвест как да я караме. Това е моето мнение за демокрацията.

Поздрави на всички блогери!