Продължени мисли
"I would believe only in a god that knows how to dance."
Friedrich Nietzsche
(хмм разбрах ли те?...)
"Светът, пречупен през призмата на страха и вярата" ...
Представих си една струна, която можеш да опънеш между двете противоположности - "страха" и "вярата".
От едната страна е, значи, страхът, който по съвсем логичен начин е дериват на въпросния "инстинкт за самосъхранение". Той е това, което кара всеки неандерталец да не излезе от бърлогата си, когато навън е пълно с вълци ... или да си остане по-дългичко там, ако вълците решат да се позаседят. От тая гледна точка - нищо лошо в страха - ако нямаш пушка, не ходи в гората. Един ще го нарече "страх", друг - "предпазливост", трети - "инстинкт за самосъхранение", а четвърти - "здрав разум".
От другата страна струната е завързана за друг пилон - "вярата". Аз бих добавила може би тук, за да не става объркване - догматичната вяра (което няма нищо общо с "вярата в собствените възможности" - то е пак вяра, ама е друго. Та затуй, за да не става объркване - догма). Тук бих включила и всякакъв вид правила тип "житейска рецепта" - не само религиозните заповеди, но и, примерно, закостенелите норми на въпросната баба, или на размахващия заканително показалеца си дедо Боже, който те гледа отгоре с бялата си брада там на небесната твърд.
"Някой още по-страхлив индивид измислил теорията за Бог" ... и
взобще, всякаквите му там правила и норми. Дали да не ги наречем - двата пилона - "do's" and "donts's" - правила и страхове. Едните ти казват да не излизаш от бърлогата си, за да не бъдеш изяден, а другите те карат да оставиш натиснати всякакви червени и друг цвят копченца, предпазни колани и прочее предпазни мерки на новичкото ти порше. А четиристотинте коня зад теб се чувстват като едно-единствено двутактово магаре...
Два пилона и една струна, опъната межу тях. И понеже животът е цирк - би казал някой - целта ти е да балансираш на струната. Ще се осмелиш ли да танцуваш - досущ като умелия въжеиграч в цирка - разчитайки на вътрешното си чувство на равновесие, онова, вроденото... на координацията си, на усета си ...? (Някой си Agnes de Mille е казал някога си, че "The truest expression of a people is in its dances and its music. Bodies never lie")...
Да се осмелиш да се осланяш на усета си и на врорденото си гениално чувство за баланс ... или да живееш цял живот в непосредствена близост до някой от пилоните ... и от страх да не паднеш да се крепиш за пилона - или пък да пристъпваш плахо-плахо към средата, протегнал предпазливо ("за всеки случай") ръка към единия пилон.
А към средата на вържето, незнайно защо, нещо продължава да те тегли ...
"Those who danced were thought to be quite insane by those who could not hear the music" Angela Monet. И ... да ... няма да стане нищо интересно, ако не забравиш за момент и за единия пилон, и за другия, и за бездната под теб....
* * *
И все пак, въжето, на което танцуваш, се крепи - искаш или не - на тези два пилона (да, точно тези) - на тези do's and dont's , които ние толкова не харесваме, ако вземат да ни ограничават. Да се правиш, че не съществат, би било точно толкова безсмислено, колкото да се вкопчиш в тях и да не смееш да мръднеш. Наречи ги "инстинкт за самосъхранение", "здрав разум" или просто "страх" ... на тях се крепи въжето ти. И ако не дай си боже задуха вятър или загубиш равновесие - те просто ще са там...
Тия цитати вече май взеха да дразнят :)) И все пак ми се струва, че на моменти по-добре ми изразяват мисълта, отколкото мога да си я изразя аз... а именно:
"We're fools whether we dance or not, so we might as well dance"
Japanese proverb
Friedrich Nietzsche
(хмм разбрах ли те?...)
"Светът, пречупен през призмата на страха и вярата" ...
Представих си една струна, която можеш да опънеш между двете противоположности - "страха" и "вярата".
От едната страна е, значи, страхът, който по съвсем логичен начин е дериват на въпросния "инстинкт за самосъхранение". Той е това, което кара всеки неандерталец да не излезе от бърлогата си, когато навън е пълно с вълци ... или да си остане по-дългичко там, ако вълците решат да се позаседят. От тая гледна точка - нищо лошо в страха - ако нямаш пушка, не ходи в гората. Един ще го нарече "страх", друг - "предпазливост", трети - "инстинкт за самосъхранение", а четвърти - "здрав разум".
От другата страна струната е завързана за друг пилон - "вярата". Аз бих добавила може би тук, за да не става объркване - догматичната вяра (което няма нищо общо с "вярата в собствените възможности" - то е пак вяра, ама е друго. Та затуй, за да не става объркване - догма). Тук бих включила и всякакъв вид правила тип "житейска рецепта" - не само религиозните заповеди, но и, примерно, закостенелите норми на въпросната баба, или на размахващия заканително показалеца си дедо Боже, който те гледа отгоре с бялата си брада там на небесната твърд.
"Някой още по-страхлив индивид измислил теорията за Бог" ... и
взобще, всякаквите му там правила и норми. Дали да не ги наречем - двата пилона - "do's" and "donts's" - правила и страхове. Едните ти казват да не излизаш от бърлогата си, за да не бъдеш изяден, а другите те карат да оставиш натиснати всякакви червени и друг цвят копченца, предпазни колани и прочее предпазни мерки на новичкото ти порше. А четиристотинте коня зад теб се чувстват като едно-единствено двутактово магаре...
Два пилона и една струна, опъната межу тях. И понеже животът е цирк - би казал някой - целта ти е да балансираш на струната. Ще се осмелиш ли да танцуваш - досущ като умелия въжеиграч в цирка - разчитайки на вътрешното си чувство на равновесие, онова, вроденото... на координацията си, на усета си ...? (Някой си Agnes de Mille е казал някога си, че "The truest expression of a people is in its dances and its music. Bodies never lie")...
Да се осмелиш да се осланяш на усета си и на врорденото си гениално чувство за баланс ... или да живееш цял живот в непосредствена близост до някой от пилоните ... и от страх да не паднеш да се крепиш за пилона - или пък да пристъпваш плахо-плахо към средата, протегнал предпазливо ("за всеки случай") ръка към единия пилон.
А към средата на вържето, незнайно защо, нещо продължава да те тегли ...
"Those who danced were thought to be quite insane by those who could not hear the music" Angela Monet. И ... да ... няма да стане нищо интересно, ако не забравиш за момент и за единия пилон, и за другия, и за бездната под теб....
* * *
И все пак, въжето, на което танцуваш, се крепи - искаш или не - на тези два пилона (да, точно тези) - на тези do's and dont's , които ние толкова не харесваме, ако вземат да ни ограничават. Да се правиш, че не съществат, би било точно толкова безсмислено, колкото да се вкопчиш в тях и да не смееш да мръднеш. Наречи ги "инстинкт за самосъхранение", "здрав разум" или просто "страх" ... на тях се крепи въжето ти. И ако не дай си боже задуха вятър или загубиш равновесие - те просто ще са там...
Тия цитати вече май взеха да дразнят :)) И все пак ми се струва, че на моменти по-добре ми изразяват мисълта, отколкото мога да си я изразя аз... а именно:
"We're fools whether we dance or not, so we might as well dance"
Japanese proverb
Липсваше ми това, наистина :)
Не цивилизацията е дала идеята за тези сили. Застани на билото на планината по време на гръмотевична буря и ще разбереш какво искам да кажа.
Дали ти си мислиш, че някой с разум стои зад всичко това, или ти си мислиш, че това са едни такива слепи сили... какво значение има? Само дето ако вярваш в някакъв изначален разум - ти ще се опиташ да се свържеш с него - чрез молитва, или с добри дела, или с покачние. Това ще ти даде някаква душевна стабилност, някаква увереност, че - така както си прашинка в грамадната пустиня - някой все пак го е грижа за теб, някой голям и силен. Но все пак богът или боговете, в които вярваш, са ти дали свободната воля да грешиш или не - т.е. изборът си го имаш, имаш страха, имаш вярата в бог.
Ако не вярваш в този световен разум, или не си сигурен, че го има - тогава пак виждаш доброто и злото, те пак са извън теб. Ти не можеш да ги омилостивиш. Свободата на избора си присъства - не заради някого си, а заради себе си и заради своите близки ти ще се стараеш да правиш добро: на себе си най-малкото. Пример: Крадецът прави добро на себе си, като краде, това е неговият начин да оцелее, неговият труд и неговия (без)нравствен избор. Наркотрафикантът се труди неуморно и то в условията на много голям риск и морален натиск от страна на обществото. Отново имаш избора, страха, и вярата - в случая, вярваш, че няма вечен живот, че ще ти се размине, така както някой вярва в доброто начало, без да вярва точно, че то се казва Бог. Един материалист, или един неморален човек, или добър човек - всеки вярва, и се страхува, само че ценностите са различни, но не знам какво променя това.
На никого не му е лесно и всеки прави избор.
Аз например се имам за вярващ човек, но далеч не съм религиозна. Вярваща съм, защото, както каза Шогун: "Бог е обективната реалност, която е извън нас и която диктува правилата. Някой ще я нарече вселенска душа, или материя или друго - това всъщност е без значение". Повярвала съм в тази истина дълбоко и безрезервно.
Религията дава конкретен външен израз на вярата, но нека си спомним, че на света съществуват различни религии и огромно разнообразие от вярвания. В същото време вярата може да съществува и без религията.
Човекът има право на избор, но този избор винаги му носи определени последствия и те са пречупени през призмата на висшата сила, която условно наричаме Бог. Казвам Бог, защото смятам, че тази дума е най-близка по съдържание на онова, за което говоря.
пред другия, че си учи... )
И Даниел ми казва: Този течен шоколад (неговия сегашен) не е толкова хубав колкото Нутоката от Плюса.
Аз: Е да ама Нутоката не е нищо в сравнение с Нутелата. Нутелата е класа, а нутоката е гадна.
Той: е да ама за мен Нутоката е връх на класата.
Аз: Е да ама Нутоката има усещане на гадна мазност, а Нутелата не. Все едно, че са използвали свинска мас.
Той: Е да ама Нутоката е получила някакво еко-отличие. Не й е гадна мазнината.
Аз: Хмм... (затапиха ме)
Пак аз: Ама верно ли?...
Той: Да. И Освен това леля ми веднъж си мазала филия с Нутела и в нея имало една хлебарка в самата Нутела.
Аз: Ииииих...
Аз пак, след 30 секунди: Абе да, глупости, сега си го измисли това! Будалкаш ме нещо!
Той: Не бе не...
Аз (още по-невярващо): Да бе добре хлебарка в нутелата!
Той: Заклевам се, не си го измислям!
Аз гледам продължително и критично. Той си вдига ръката и се заклева.
Вярвам му вече, ама съм пак затапена в спора за за Нутоката и Нутелата. Проклятие!
Той, след като изчаква малко действието на думите си, добавя:
Е да ама това не означава, че Нутелата е много гадна, ами че най-вероятно във всички се намират такива неща.
Май да ... - признавам аз. Облекчение!!!
Та, спора за религиите ми се вижда също като спора за Нутока и Нутела.
Спорът за религиите е наистина доста безсмислен. Според мен те трябва да се уважават, защото част от хората имат нужда някой отвън да им подреди живота, да им даде конкретни напътствия, съвети, да изпитат тръпката от тайнството на ритуала и т. н. Нашата религия съдържа много добри послания от възпитателна гледна точка и заслужава да бъде уважавана, но също така не по-малко трябва да се зачитат и станалите религии.
В крайна сметка ние знаем, че те имат и друга стойност - разказват, всяка със своята специфична форма и образи, една и съща история, която вероятно съдържа много истини и познание.