Парцалът с марка Гъци
Тя беше дрешка с розов цвят. Висеше си на витрината на Витошка и гордо гледаше зяпачите. Розова ризка, която мечтаеше да срещне момиче с брошка на пъпа. Гордееше се с цената си. 200 лв. за такава дрешка не са малко пари. Тя беше маркова. Маркова дрешка. Дрешка като за 200 лв. със ДДС., въпреки че без ДДС повече и харесваше, защото иначе би била 240 левова дрешка. Името и звучеше гордо. Гъци. Такова име кара момичетата да полудяват от кеф! Тя щеше да подлуди някое! Бе сигурна! И щеше да има брошка на пъпа и щеше да е идеално, ако брошката имаше и розови отенъци. И да нямаше - нищо, тя ризката бе достатъчно ярка, че да пусне отражение в каквато и да е брошка. Гъци! Това бе марка.
Тя не знаеше какво е нещастие. Просто си стоеше на витрината и гледаше хората. Те минаваха и я оглеждаха. Много момичета седяха пред витрината и устните им се движеха като в транс. Ризката знаеше - те казваха замечтани "Гъци".
Всъщност, веднъж изпита болка. Едно момиче, което няколко пъти бе седяло пред витрината и я гледаше в захлас дойде с едра жена, която явно бе майка и. Момичето нетърпеливо и посочи розовата ризка, а жената каза:
- За този парцал да дам 200 лева?!?
И си отидоха. Малка утеха бе, че момичето на излизане от магазина се беше разплакало. В съзнанието и се носеше думата "парцал". Какво ли бе това? Може би нещо хубаво? Но защо не биха дали толкова пари за него, ако беше хубаво?
Хъм. Думата звучи интересно. П-а-р-ц-а-л. Даже звучи смешно, ако си я повториш няколко пъти. Ризката разбра, че в някои случаи звучи и обидно. Веднъж един пийнал чичка викаше така на жена си. Използваше думата като се обръщаше към нея. После дойде един полицай и се скриха от погледа. Но ризката разбра, че тази дума има негативен смисъл.
"Добре. Но онази жена не беше розова, нямаше такива бродерийки по себе си, как аз съм парцал и тя е парцал?" - мислеше си ризката. Имаше нещо нередно.
После ризката с розов цвят и хубави дантелки забрави за това. Минаваха хора, опипваха я, цъкаха с език. Даже дойде една жена със странен акцент, която беше решила да я купи. Вече я бяха увили и сложили в изискан плик, когато я върнаха. Жената се вайкаше - кредитната и карта бе с превишен лимит. И тя си тръгна. Ядосана.
Розовата ризка усети как добива леко сивкав вид. Прах се стелеше върху нея и вече не изглеждаше така хубава.
И един ден дойде Тя. С брошка на пъпа и с лунички на носа. И каза - тази ризка е моя, купувам я! Извади от малката си чантичка пари и плати. Сложиха я в елегантен плик, на който бе изписано "ГЪЦИ" и цял ден я разнасяха из разни шопинг молове, ситита, а накрая бе в бар, където ентусиазирано я показваха на разни странни хора.
- Виж какво си купих! - Не спираше да вика момичето докато я показваше. А после изведнъж я оставяше в плика и вадеше нещо друго, като радостта и бе или същата или по-голяма.
Ризката си помисли, че търпението му е майката, щеше да дойде звездния и миг.
Пренощува в гардероб, старателно закачена да виси така, че никоя гънка да не страда. Ризката спа за първи път толкова щастлива. Толкова и бе удобно.
На другия ден стана рано. Вълнуваше се, даже се запозна с другите обитатели на гардероба, които странно защо не бяха така ентусиазирани, колкото бе тя. По-скоро в тях се чувстваше умора. Розовата ризка си помисли, че явно вече не разбират нещата от живота и че само временно са увесили нос, ъъ, така де, дантелки.
В късния следобед момичето се събуди. Чуваше се тракане на съдове, някой и се караше с наставнически и същевременно измъчен глас. Беше женски.
- Защо не се обади? Изкарах си акъла по теб! Баща ти само ме пита къде си. - Нареждаше жената, а момичето отговаряше намусено и ядеше.
След около час вратата на гардероба се отвори. На ризката вече и беше станало скучно. На витрината бе по-интересно, там поне минаваха хора. А и тези с увисналите дантелки не стават за компания!
Нахлу светлина, в която се виждаше силуета на момичето. То гледаше гардероба и търсеше нещо. Ризката затаи дъх. По-скоро леко дръпна дантелките си и се изпъна, добивайки току-що изгладен и колосан вид. Момичето след кратко колебание я взе. Бе намусена.
Облече я. На пъпа си имаше брошка. И тя светеше в розово. Точно както Ризката бе си мечтала.
Цял ден обикаляха магазини, а вечерта бяха на купон. Разни хора правеха странни неща, говореха глупости на момичето, а то се хилеше истерично. Постоянно пиеха от едни чаши, а в един момент един от нейните приятели взе че повърна върху нея. Върху ризката...
Момичето ядосано се дръпна като не пропусна да шамароса момчето. В този момент бутна друго момче, което разля виното си върху нея. И розовата ризка вече не беше розова.
Ризката бе затаила дъх. Миризмата не и харесваше, а и животът и не се развиваше по план. Страхуваше се да разтвори дантелките и да види на какво прилича. Вместо това ги държеше прилепнали до себе си. Изглеждаха някак мръсно. Тя го чувстваше, но не искаше да го повярва. Беше се смразила от ужас.
Както бе затворила панделки чу викове, още един шамар, бързо слизане по стълби, отваряне на врата на кола, затваряне, диктуване на адрес през сълзи, отваряне и още едно хлопване на врата... после не помнеше. Събуди се във хладка вода, а дантелките и смъдяха. Болеше я, сякаш нещо я разяждаше. А после чу глас:
- Вече не става за нищо. Скапания Митко, как можа?
Ризката изпадна в шок. Дантелките и потрепериха, от което течността, в която се намираше се разпени и закри видимостта и. Отпусна се във водата и припадна от разочарование, от шок и от горещата струя вода, която се изля върху нея.
Събуди се по-късно. Беше в две силни и грапави ръце. Те я държаха и галеха. Правеха и масаж. Увиваха я и усещаше, как водата, която бе попила отнякъде се излива в кофа. После я потапяха в същата тази кофа и бършеха пода. А жената с измъченото лице не спираше да нарежда:
- Какво не ти дадох дъще, любов ли, разбиране ли? Защо не послушаш поне веднъж майка си?
Никой не и отговаряше. Жената бършеше пода и от време на време спираше за да пусне дълбока въздишка. Ризката забеляза, че бе добила сив цвят. Само в някои гънки се пазеше намек за розово, а дантелките отдавна се бяха откъснали.
Въпреки това, тя се чувстваше щастлива. Тези ръце се отнасяха добре с нея. Бяха нежни. А очите на стопанката тъжни. И Ризката се чувстваше щастлива, когато виждаше в очите и радост, че пода е чист.
Да. Ризката разбра значението на думата Парцал. Но това не бе лоша дума. Не бе думата, с която бяха нарекли онази жена, нито пък бе парцал за двеста лева. Тя се чувстваше щастлив парцал. При всяко изтискване се чувстваше чудесно, усещаше с всяко свое конче как водата се излива от нея, а после как нежно попива в тъканта и.
А жената изглеждаше все по-щастлива и по-щастлива. Къпеше я след това и я оставяше на топло. Върху парното. Където тя намери дружки. Също сиви и смачкани, но пък бяха дружелюбни и добри. Знаеха, че ще бъдат заедно вечно.
Ако тази приказка ви е харесала, сигурно ще ви хареса и приказката за "Тъжният Икарус Стефчо"
Тя не знаеше какво е нещастие. Просто си стоеше на витрината и гледаше хората. Те минаваха и я оглеждаха. Много момичета седяха пред витрината и устните им се движеха като в транс. Ризката знаеше - те казваха замечтани "Гъци".
Всъщност, веднъж изпита болка. Едно момиче, което няколко пъти бе седяло пред витрината и я гледаше в захлас дойде с едра жена, която явно бе майка и. Момичето нетърпеливо и посочи розовата ризка, а жената каза:
- За този парцал да дам 200 лева?!?
И си отидоха. Малка утеха бе, че момичето на излизане от магазина се беше разплакало. В съзнанието и се носеше думата "парцал". Какво ли бе това? Може би нещо хубаво? Но защо не биха дали толкова пари за него, ако беше хубаво?
Хъм. Думата звучи интересно. П-а-р-ц-а-л. Даже звучи смешно, ако си я повториш няколко пъти. Ризката разбра, че в някои случаи звучи и обидно. Веднъж един пийнал чичка викаше така на жена си. Използваше думата като се обръщаше към нея. После дойде един полицай и се скриха от погледа. Но ризката разбра, че тази дума има негативен смисъл.
"Добре. Но онази жена не беше розова, нямаше такива бродерийки по себе си, как аз съм парцал и тя е парцал?" - мислеше си ризката. Имаше нещо нередно.
После ризката с розов цвят и хубави дантелки забрави за това. Минаваха хора, опипваха я, цъкаха с език. Даже дойде една жена със странен акцент, която беше решила да я купи. Вече я бяха увили и сложили в изискан плик, когато я върнаха. Жената се вайкаше - кредитната и карта бе с превишен лимит. И тя си тръгна. Ядосана.
Розовата ризка усети как добива леко сивкав вид. Прах се стелеше върху нея и вече не изглеждаше така хубава.
И един ден дойде Тя. С брошка на пъпа и с лунички на носа. И каза - тази ризка е моя, купувам я! Извади от малката си чантичка пари и плати. Сложиха я в елегантен плик, на който бе изписано "ГЪЦИ" и цял ден я разнасяха из разни шопинг молове, ситита, а накрая бе в бар, където ентусиазирано я показваха на разни странни хора.
- Виж какво си купих! - Не спираше да вика момичето докато я показваше. А после изведнъж я оставяше в плика и вадеше нещо друго, като радостта и бе или същата или по-голяма.
Ризката си помисли, че търпението му е майката, щеше да дойде звездния и миг.
Пренощува в гардероб, старателно закачена да виси така, че никоя гънка да не страда. Ризката спа за първи път толкова щастлива. Толкова и бе удобно.
На другия ден стана рано. Вълнуваше се, даже се запозна с другите обитатели на гардероба, които странно защо не бяха така ентусиазирани, колкото бе тя. По-скоро в тях се чувстваше умора. Розовата ризка си помисли, че явно вече не разбират нещата от живота и че само временно са увесили нос, ъъ, така де, дантелки.
В късния следобед момичето се събуди. Чуваше се тракане на съдове, някой и се караше с наставнически и същевременно измъчен глас. Беше женски.
- Защо не се обади? Изкарах си акъла по теб! Баща ти само ме пита къде си. - Нареждаше жената, а момичето отговаряше намусено и ядеше.
След около час вратата на гардероба се отвори. На ризката вече и беше станало скучно. На витрината бе по-интересно, там поне минаваха хора. А и тези с увисналите дантелки не стават за компания!
Нахлу светлина, в която се виждаше силуета на момичето. То гледаше гардероба и търсеше нещо. Ризката затаи дъх. По-скоро леко дръпна дантелките си и се изпъна, добивайки току-що изгладен и колосан вид. Момичето след кратко колебание я взе. Бе намусена.
Облече я. На пъпа си имаше брошка. И тя светеше в розово. Точно както Ризката бе си мечтала.
Цял ден обикаляха магазини, а вечерта бяха на купон. Разни хора правеха странни неща, говореха глупости на момичето, а то се хилеше истерично. Постоянно пиеха от едни чаши, а в един момент един от нейните приятели взе че повърна върху нея. Върху ризката...
Момичето ядосано се дръпна като не пропусна да шамароса момчето. В този момент бутна друго момче, което разля виното си върху нея. И розовата ризка вече не беше розова.
Ризката бе затаила дъх. Миризмата не и харесваше, а и животът и не се развиваше по план. Страхуваше се да разтвори дантелките и да види на какво прилича. Вместо това ги държеше прилепнали до себе си. Изглеждаха някак мръсно. Тя го чувстваше, но не искаше да го повярва. Беше се смразила от ужас.
Както бе затворила панделки чу викове, още един шамар, бързо слизане по стълби, отваряне на врата на кола, затваряне, диктуване на адрес през сълзи, отваряне и още едно хлопване на врата... после не помнеше. Събуди се във хладка вода, а дантелките и смъдяха. Болеше я, сякаш нещо я разяждаше. А после чу глас:
- Вече не става за нищо. Скапания Митко, как можа?
Ризката изпадна в шок. Дантелките и потрепериха, от което течността, в която се намираше се разпени и закри видимостта и. Отпусна се във водата и припадна от разочарование, от шок и от горещата струя вода, която се изля върху нея.
Събуди се по-късно. Беше в две силни и грапави ръце. Те я държаха и галеха. Правеха и масаж. Увиваха я и усещаше, как водата, която бе попила отнякъде се излива в кофа. После я потапяха в същата тази кофа и бършеха пода. А жената с измъченото лице не спираше да нарежда:
- Какво не ти дадох дъще, любов ли, разбиране ли? Защо не послушаш поне веднъж майка си?
Никой не и отговаряше. Жената бършеше пода и от време на време спираше за да пусне дълбока въздишка. Ризката забеляза, че бе добила сив цвят. Само в някои гънки се пазеше намек за розово, а дантелките отдавна се бяха откъснали.
Въпреки това, тя се чувстваше щастлива. Тези ръце се отнасяха добре с нея. Бяха нежни. А очите на стопанката тъжни. И Ризката се чувстваше щастлива, когато виждаше в очите и радост, че пода е чист.
Да. Ризката разбра значението на думата Парцал. Но това не бе лоша дума. Не бе думата, с която бяха нарекли онази жена, нито пък бе парцал за двеста лева. Тя се чувстваше щастлив парцал. При всяко изтискване се чувстваше чудесно, усещаше с всяко свое конче как водата се излива от нея, а после как нежно попива в тъканта и.
А жената изглеждаше все по-щастлива и по-щастлива. Къпеше я след това и я оставяше на топло. Върху парното. Където тя намери дружки. Също сиви и смачкани, но пък бяха дружелюбни и добри. Знаеха, че ще бъдат заедно вечно.
Ако тази приказка ви е харесала, сигурно ще ви хареса и приказката за "Тъжният Икарус Стефчо"
Коментари