Хората имат глупавия навик да се взимат твърде на сериозно и съответно да си усложняват живота повече от необходимото. Ето поредното припомняне от Природата, че всъщност не сме чак толкова значими колкото ни се иска да вярваме.
На 20ти миналия месец в Канада, 10-тонна скала се е изсипала от небето и в рамките на 5 секунди е изгоряла оставяйки неизвестен брой малки метеорити. В случая никой не е пострадал, няма повод за истерия. Само за размишления.
Забележете, цялото събитие продължава 5 секунди. Ако примерно скалата беше достатъчно по-голяма, тя можеше да опука част от София за секунди. Дето се вика, нямаше и да разберем от къде ни е дошло. И докато земетресенията предлагат някаква форма на бягство, от огромна буца връхлитаща те от небето няма как да избягаш. И ако си мислите, че ще я видим-не е сигурно. Небето е изключително голямо и ако нещото не е наистина голямо или не сме супер късметлии, няма как да го видим. Разбира се, шансът е малък, но съществуващ.
И след всички тези приказки- след като във всеки един момент можем да умрем по хиляди възможни причини и начини, не мислите ли, че трябва да приемем живота малко по-спокойно и да се забавляваме много повече? Банално е, но според мен хората наистина не си дават сметка за силата на подобни бедствия. Стават земетресения накъде, умират понякога хиляди хора (примерно предпоследното в Пакистан, мисля), но понеже това е твърде далече, ние някак си не го осъзнаваме съвсем. То и какво да го осъзнаваш-след като не можеш да спреш нещо, няма голяма полза да страдаш за него.
Въпросът е защо тогава живеем по такъв безумно стресов начин. И сме постоянно сърдити, намусени, притеснени и дори когато сме усмихнати, пак е някак истерично или уморено. Каква полза от цялата драма, като така или иначе, животът ни е толкова кратък. В сряда или вторник, на Дондуков имаше човек покрит с бял чаршав на улицата. Той (а може би тя?) също е имал хиляди важни неща в главата, притеснявал се е, бързал е за някъде. И в един момент всичко е спряло.
Ако всичко може да спре толкова безумно лесно, какво значение изобщо има то. Това не значи да не се развиваме изобщо, значи да го правим по начин, който е максимално приятен за всички.
П.С. Не съм в депресия, но след активно отчитане по договора ни, малко не разбирам защо пък трябва нещата да са толкова сложни и трескави. Като може да са прости, весели и забавни.
Важното е човекът да живее смислено преди да му падне тухла или метеорит на главата. Според мен и моите смахнати разбирания това значи да е в съгласие със себе си.
Като прочетох онази част за метеора си помислих, че природата си има много интересни начини да си отмъсти за човешката наглост.
Но иначе, понеже съм истински егоист НЕ спирам да се забавлявам и най-вече да се шегувам със себе си, защото обикновено околните не ми разбират шегите.
И ми е направило впечатление как като нахълтам някъде в добро настроение и доволно засмяна, и хората сякаш се сърдят, все едно моето добро настроение ги обижда. Не разбирам как една искрена усмивка може да обиди някой. Хубаво, дори да ти е скапано и да ти се иска всички да ти уважават страданието, не е ли по-добре вместо да го разпространяваш, просто да го позабравиш за малко. Сааамо за мъничко :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви