Здравейте, какво ще кажете да обсъдим един малко странен въпрос?Чата. Това е хубаво нещо, ламаринения мозък до бюрото ви също. Но замисляли ли сте се, че колкото ви е помогнал чата, толкова и ви е и навредил. В смисъл срещи с приятели, сладка раздумка и т.н. А колко време сте прекарали пред мирката? Не е ли това загубено време. Децата го използват за свалки, ние за комуникация с хора които са далече от нас. Или просто да кажем нещо което не можем сами. Кажете, чакам коментари, приятели.
Чата, като всяко нещо на тоя свят, си има две страни - лоша и добра. Той може да навреди ако се прекалява с него и се взима прекалено на сериозно. Ако се използва разумно и по предназначение мисля, че чата е добро средство за връзка с познати, за убиване на свободно време, а защо не и за работа.
Виж тази статия, която написах пролетта на 2000 г. след 6 загубени в чата години http://terko.net/articles/irc.htm
Всъщност, това ми бе и първата статия за вестника, с която спечелих и конкурса тогава :)
Teri
хехе...има много изказани мнения по този въпрос и всяко си има своето основание... и "за"-то и "против"-ът. Аз лично както и да съм, каквото и да съм, за мен чътът рядко е бил загуба на време. И не е бил нещо като бягане от действителноста или да се опитвам да съм нещо, което не съм...Та с тоз изтъркан до немай и къде чат, където вилнеят много разгонени пубери, разлигавени девойчета или незнам какви още...тъкмо в този чат аз съм се запознала и лично и не-лично с много хора(дали има и 6, но и това е извънредно много, поне за мен), които просто са злато и с които има какво да си кажа...
Плюс това този чат понякога те образова...хехе точно така. дори може да го използваш, за да провокираш различни реакции и постъпки у човека на отсрещния компютър и след извстно време да можеш да усещаш къде говори със собствените си думи и къде не...
по едно време имах навик да попадам на разни, които ми си включват и почват да се заяждат...понякого това е предизвикателство, особено ако заядливеца е интелигентен човек...получава се нещо подобно на една случка описана от Ремарк в "Трима другари", почват да се сипят различни "обиди", не говоря за разни вулгарности, защото това може да го сипе някое пишлеме или пикла...и след разменени подобни реплики много често се случва да си "стиснем ръцете" за добре свършена работа и да се проведе един разговор много трудно проведим в живота ни - и в моя, и в този на другия човек...
понякога хора, които се заяждат, с яд ми се карат, че дошли да си излеят гнева, а аз съм ги карала да мислят...не говоря само за караниците по чата...говоря и за другите разговори, когато можеш да научиш ...Хора, имам чувството, че мога да напиша дисертация за чата:)Аз когато чатя вече много рядко да си избирам хора, чакам някой друг да ме избере...за съжаление и аз мисля, че хората, които си заслужават и биха ми били интересни стават все по-малко там. И още нещо, понякога самия ник, който си си избрал дава доста инфо за теб самия и е много по-различно от това за прочетеш за някой, който бил велик и да си залепиш имито му, без дори всъщност да знаеш нещо за него и съвсем друго е, когато името ти в чата си има своя история и е създадено от теб самия, или по някакъв начин ти пасва...както казах...може и до утре да анализирам
Пролетта на 1998 се цаних администратор/демонстратор във ФМИ. Имахедин ден дежурство, около 12 часа. Отидох след една безсънна нощ, ислед около 14 часа в чата зарязах МИРК за 7 години. По 2 часа на годинаизлизат.
След 7 години участвах в "Утопия" (онлайн стратегия). Нашетокралство си имаше чат стая и с очите си видях какво е това "работа векип". Бяхме несломими. До един момент, после и чата не можеше да нипомогне.
Това беше дългия вариянт на отговора "зависи".
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви