Обичате ли поезия?
Световен ден на поезията
Отбелязва се по решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври - 17 ноември 1999/ в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г/Dir.bg/
Обичате ли поезия? Поезията е синтезиран вик на душата! Дали от щастие, дали от мъка, дали от вълнение...Обичате ли да четете поезия, обичате ли да пишете стихотворения?
Ето едно стихтворение, което ме покори със своята краткост и безпощадност:
Бъдеще
Печална е усмивката на люляците.
Нима те вече всичко са разбрали?
Ще те забравя може би,
но улиците,
които ни разхождаха ,
едва ли...
И всяка есен в бляскавите конуси
на уличните лампи
листопада
ще ме отрупва
с пожълтели доноси
кой те изпраща вечер
до площада.
Добър ден!Търся да прочета и науча някое ново стихотворение,което да спре дъха ми,но нещо се поизгубихте в други общности и блогове.Имам малко време и ще ви припомня нещо много истинско от Миряна Башева.
ТЕЖЪК ХАРАКТЕР
Като камък на шия,като белег от нож,
като черна шамия,като стар меден грош,
все те нося по мене,нищо,че ми тежиш,
от глава до колене,нищо,че ме болиш!
Като знак за магия,като биле за жар,
като люта ракия,като бял хвърлен зар-
цял живот -студ и огън,клетва и благослов,
добро утро и сбогом моя трудна любов!
Изпято от Йорданка Христова става още по,по най!
Спорен ден на всички!
Още едно стихотворение на Станка Пенчева :
Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...
Станка Пенчева
Благодаря!Знам много стихове на Станка Пенчева,но това е ново за мен.И аз бих написала още едно.
НЕЖНОСТ
Докато сме млади,докато сме хубави
обичта край нас кръжи,кръжи.....
Очите ни срещат погледи влюбени,
ушите ни слушат мили лъжи.
И ний разцъфтяваме като горди кринове,
къпани от ласкави дъждове,
гонени от ветрове копринени,
блеснали в лъч мигновен.
Но когато очите ми избелеят
и по ръцете избият кафяви петна,
когато косата ми със снега се слее
и стана просто стара жена-
от всички,които са ме любили,
край мен ще остане само един
и за него аз винаги ще съм хубава,
неотделима както преди.
Станка Пенчева