"Не е важно какво правиш понякога, важно е какво правиш всеки божи ден"

Прочетох тази мисъл днес в една книжка с мъдри мисли. Прочетох и други, но запомних тази. Може би защото е особено актуална в последните дни - покрай празниците и избликналото дарителство. В последните няколко години темата за подаръците, които се дават по Коледа и Нова година, непрекъснато се върти в публичното и най-вече в медийното пространство. И като че ли тя стана особено значима , след като се появи "Българската Коледа". Откакто я има тази инициатива, аз винаги съм давала прескромната си лепта, за да бъдат подпомогнати децата, които имат нужда. Тази година бях раздвоена , но в крайна сметка  дадох своите левчета. Разбира се, сещате се, че не става въпрос за дилемата да се лиша или не от няколко левчета(винаги се обаждах по няколко пъти).Замислих се за това, какво означава един жест, провокиран от нечия инициатива и направен веднъж годишно. Почувствах се огорчена и от факта, че мобилните оператори си прибираха своя пай, вместо да го дарят. Това би било алтруистично...и човечно.
От друга страна обаче, винаги, когато се съобщаваше как нараства сумата на даренията, се чувствах щастлива и удовлетворена, че съм част от тази голяма общност на хората, на които не е безразлична участта на страдащите деца. И още - наистина веднъж в годината не е достатъчно, но със сигурност е повече от нищо. Вярно е, че до много деца помощта не достига, но пък няколко получават надежда за живот. А ако дори само един детски живот бъде спасен, струвало си е. Така че наистина е важно какво правиш всеки божи ден. За себе си мисля,  че невинаги мога да правя големи добрини за другите. Но е достатъчно това, че се стремя да не причинявам никому злини. А когато мога да направя добро, го правя от сърце и това ме кара аз самата да се чувстам добре. Мисля, че проблемът на съвременния българин не е в това, дали има какво да даде на другите, а дали е готов да лиши себе си или близките си от нещо свое, което в даден момент е повече необходимо на някой друг.Липсва ни достатъчно чувство за солидарност и съпричастност и го разбираме едва когато самите ние изпаднем в беда и имаме нужда от подадена ръка.
Може и да не съм съвсем права в моите размисли. Ако е така, кажете ми!