Такситата или защо правим нещо, въпреки че не ни се иска...
Здравейте и от мен! Малки, големи и още по-големи момичета и момчета ;) Съжалявам, че първото написано тук от мен е с леко негативна нотка, но така се случи.
Съвсем накратко - наложи ми се тази вечер да взема такси за много късо разстояние. Всъщност се събрахме няколко човека , но разстоянието не се промени кой знае колко. Шофъорът още като чу какво искаме от него издаде един особен звук, който изобщо не мога да оприлича на нещо, но определено изразяваше недоволство. Това беше напълно достатъчно да не се занимавам повече с този човек, но от компанията имаше по-настоятелни хора и в крайна сметка се качихме. Пропускам няколко несъществени момента от краткото пътуване и ще кажа само, че когато влязохме в тесните улички, за да стигнем до блока, в който живея, шофьорът вече беше адски ядосан и не пропусна да го покаже. Всъщност ако исках да си направя среднощна разходка, изобщо нямаше да се качвам на такси. Щом съм избрала такъв вариант, редно е да ме закара където искам. Нали? Винаги ме е ядосвало това нахалство на таксиметровите шофьори когато стане дума за кратки разстояния. Човек би казал, че непрекъснато пътуват хора за Владая, Кубратово или Люлин - Младост. Струва ми се глупаво да предпочиташ да стоиш някъде и да чакаш /нещо, което може и да не се случи/, вместо да да си в движение и да вършиш нещо полезно.
Та въпросът ми всъщност беше - не е ли по-добре когато не искаш да направиш нещо /не че го одобрявам неискането в случая с таксито, но да не задълбавам сега.../, просто да не го правиш, вместо да показваш на целия свят колко те е яд, че си се съгласил. Сега като се замисля - и аз понякога изпадам в подобна ситуация, но се старая да не ми личи. А когато става дума за работа - изобщо не е редно да се допуска.
Съвсем накратко - наложи ми се тази вечер да взема такси за много късо разстояние. Всъщност се събрахме няколко човека , но разстоянието не се промени кой знае колко. Шофъорът още като чу какво искаме от него издаде един особен звук, който изобщо не мога да оприлича на нещо, но определено изразяваше недоволство. Това беше напълно достатъчно да не се занимавам повече с този човек, но от компанията имаше по-настоятелни хора и в крайна сметка се качихме. Пропускам няколко несъществени момента от краткото пътуване и ще кажа само, че когато влязохме в тесните улички, за да стигнем до блока, в който живея, шофьорът вече беше адски ядосан и не пропусна да го покаже. Всъщност ако исках да си направя среднощна разходка, изобщо нямаше да се качвам на такси. Щом съм избрала такъв вариант, редно е да ме закара където искам. Нали? Винаги ме е ядосвало това нахалство на таксиметровите шофьори когато стане дума за кратки разстояния. Човек би казал, че непрекъснато пътуват хора за Владая, Кубратово или Люлин - Младост. Струва ми се глупаво да предпочиташ да стоиш някъде и да чакаш /нещо, което може и да не се случи/, вместо да да си в движение и да вършиш нещо полезно.
Та въпросът ми всъщност беше - не е ли по-добре когато не искаш да направиш нещо /не че го одобрявам неискането в случая с таксито, но да не задълбавам сега.../, просто да не го правиш, вместо да показваш на целия свят колко те е яд, че си се съгласил. Сега като се замисля - и аз понякога изпадам в подобна ситуация, но се старая да не ми личи. А когато става дума за работа - изобщо не е редно да се допуска.
Сигурно докато Ви е возел този шофьор си е мислел колко клиента е изпуснал, докато се е занимавал с вас.
А по принцип вие го храните и би трябвало да се отнесе с необходимото уважение. Но все пак сме в България, а уваженеито към клиентите все още не е станало традиция.
Лично аз на твое място вече никога няма да ползвам услугите на тази фирма.
като съм му го казвал за какво разстояние ме вози.
Е имало е и случай да ми откажат от центъра да ме закарат до нас но това се редки случаи.Но не бих се и учудил.Преди няма и седмица се опитах да си хвана такси с курс-пл.Славейков-Надежда1-Хаджи Димитър.:) И познайте- отказаха ми :) човека бил за Младост,та го попитах случайно да не е от ж.п.- то с определен маршрут:) е следващият ме повози и си заработи доволна надница:)Но идиоти при бакшишите колкото искаш.Както казах возили са ме и за 500м а за 10-12 км не са искали :).Отделно съм си имал разправии с такива нелюбезни типове но не съм им оставал длъжен.При някои фирми има и телефон за оплаквания и вярвайте ми само един единствен път съм го ползвал,и взеха че ми вдигнаха попитаха ме за служебният му номер и,че са щели да го извкиат явно има фирми които държат на клиентите си.
А да не ви разрправям как един път будих касиерката на едно жп гише, да ми продаде билет, отново малко преди заминаването на влака...
...Примери много...
Понякога ми е чудно тия аз щом 5 мин. едвам ги изтрайвам, те пък как цял ден се изтрайват, че и вечер ...???
Иначе гледам да ги съжалявам общо взето, защото хич не е лесно да си с такава нагласа като тяхната. Не си харесват работата, дразнят се на хората, не се чувстват удовлетворени ... и това по цял ден. Ми ... хофти си е доста. Подтискащо е... всъщност го знам от личен опит! Понеже подработвам като сервитьорка вече 5-6 години и ми се е случвало да се чувствам така. Обаче това нещо може да ти стане навик и да си хронично неудовлетворен. Много неприятно!
И наистина тъжно някак (пък и: тъпо в крайна сметка), че толкова хора все пак допускат това отношение към работата да им стане навик.
Така веднъж викнах аз едно такси да закара тежкари - англичани от района около Немската гимнаизя (братя Миладинови) до моста Чавдар. Късо разстояние? Не и според мен, нито за англичаните, които имаха огромни куфари. Шофьорчето обаче взе да се чумери и аха да се изниже, обаче като му казах: кажи колко искаш - нещата се нагласиха за всеобщо задоволство. И не мисля, че това е някакво изнудване: просто за тия пари тая услуга човекът не иска да я направи, и няма алтернатива, значи има право да си определи цена, и тя да се приеме или не.
Докато това с жп и автобусната касиерка според мен е друг случай, и не намирам оправдание. Колкото и да ми се иска да ги съжалявам, че им е тъпа работата и малко им плащат - знам, че аз нямаше да работя така в никаква ситуация, затова да не се оправдават със ситуацията.