Светът щеше да бъде малко по-добър, ако всички спазвахме едно просто правило: "Не разрушавай това, което не си създал". И това се отнася не само до изхвърлянето на боклука където ти падне или графитите. Един малък пример: по инциатива на няколко доброжелатели общината намира от някъде пари и слага в парка няколко пейки, след няколко дни същите пейки вече изглеждат сякаш ги е сполетяло някакво ужасно природно бедствие, да не говорим, че една от тях дори е загубила достойнството си на пейка, тъй като няма на какво да се седи на нея. В моя роден град хората използваха факта, че няма достатъчно кошчета за боклук, като извинение за това даси изхвърлят отпадъците навсякъде. Е, общината сложи нови красиви жълтички малки кошчета по главната улица, направо да им се радваш. И няма и един месец и кошчетата са вече неизползваеми, обърнати, изкривени, надраскани, откачени или изтръгнати от местата им, направо липсващи на места. Но такива неща трябва да се научат в семейството, и то на доста ранна възраст. С очите си съм виждала като едно 5-6 годишно момченце излиза от магазина, току що купило си сладолед на клечка, отваря сладоледа на място и с най-невинно движение хвърля опаковката на момента пред магазина и тръгва по пътя си, наслаждавайки се на сладоледа. Един друг случай ме порази. Както си вървя по улицата точно пред мен върви едно семейство: майка, баба и малко момиченце, на около 4 годинки. Бабата дава на внучето сладкишче, момиченцето си го отваря и веднага хвърля опаковката на улицата така както си ходи. Аз избързах малко, минах пред момиченцето и му казах: "Така ли са те учили родителите ти!", а майката сигурно щеше да скочи да го защитава, ако не бях си продължила за където бързах. Така като не се възпитава във младите чувство за отговорност, няма как да дойде от никъде. Колко пъти съм се опитвала да убедя бившите си съученици да не съсипват училищната база веднага щом се направи ремонт, ама смисъл нямаше, веднъж счупиха стенният ни часовник, които даже не беше училищната собственост, беше купен от една наша съученичка, и не изпитаха дори капчица вина. Наистина е трудно да се поставиш на мястото на другия, но е нужно да го правим. Следващия път като реши някой да си изхвърли боклука не където трябва, нека се постави на мястото на хората, които ще трябва да го почистят, и да си помислят как биха се почувствали.

Да, да.

Темата ми е много близка...и болна!

Точно от там ни идват, хайде не всичките, но повечето проблеми - от изпарилата се някъде обществена нетърпимост към хулиганско или неуважително поведение, от този ширещ се "непукизъм" и обръщане в шоу на всичко...което иначе никак не е за показване,  що останало за пример и подражание!

А не е било винаги така! Баща ми често коментира настоящето и сравнява с "неговото време", когато не си можел да пресегнеш да си откъснеш джанка, ако не си си в собствения двор, а ако се проявиш като хулиганче, първият близкостоящ възрастен ще ти "залющи" шамара...ако се оплачеш вкъщи, там ще те повторят!

Днес всички в тази наша татковина се държим така, все едно някой друг Е ДЛЪЖЕН да ни я подреди и оправи и при това да го прави ежеминутно, защото ние сме вечно недоволни, но иначе не търпим нито чисто, нито хубаво! Гореописаните случки изобщо не са изключение - сигурна съм, че жителите на всеки град биха се подписали под подобна историйка...не знам как е на село, там може би все още пазят някои добродетели...!

Неприятно ми е, но наистина не знам откъде би могла да започне промяната! Не е от семейството, нито от училището - това е ясно. При народите с традиции и опит в това отношение редът е бил НАЛОЖЕН по един или друг начин...но тук нашите управлвенци са "заети с дела по-висши" - кой да ти мисли за дреболии като тези!

...