НЕЩО, КОЕТО ЩЕ СПОМЕНА В МОЛИТВИТЕ СИ
В неделя вечерта към 10 вечерта ми звънна служебния телефон. Кой луд се е сетил за имоти по това време, викам си. А то се оказа колегата Иван. Откраднали му портмонето с талоните на двете му коли и полиците за застраховките. Пита ме какво да прави. "Иди утре в полицията да заявиш за кражбата, а застрахователната част остави на мен", казвам му. "И не се ядосвай, случва се".
Днес минах през Маргето да взема дубликатите на полиците, но вятърът ме запиля по селата около София та чак към 19 се върнах във фирмата. Гледам на фронт офиса гори свещичка и сложена бутилка марково уиски. О-ха, някой е направил сделка, радвам се - имаме такава традиция да се черпим при добра сделка. А Иван крачи на среща ми и грее особено. "Братле, върнаха ми документите. И парите." ??? "Не бе, не ти казах, че заедно с талоните в портмонето имаше и 6000 лева. Бях ги приготвил да си погася част от кредита" Пак го гледам въпросително. Той ми наля чаша уиски и започна да разказва. Били с приятелката му в неделя на театър. Умишлено в къщи извадил личната си карта и дребна сума пари, колкото да вечерят някъде, но без да иска като тръгвал си взел портмонето. После го дал на приятелката си да го сложи в чантата. Тя обаче забравила да дръпне ципа .Като слизали пред театъра тя без да иска изпуснала чантата си. Вдигнала я, а няколко часа по-късно забелязали, че портмонето на Иван го няма. Кофти. А днес към 5 часа на Иван се обадил мъжки глас и го попитал дали си е губил документите. Иван потвърдил. В офиса дошли младо 20 годишно момче - студент втори курс във ВИАС и приятелката му. Намерили телефона в една визитка в портмонето. Момчето върнало портмонето и попитало дали е имало пари. Иван казал, че имало 2700 евро и към 500 лева. Момчето ги извадило от джоба си и му ги дало. Казало, че намерило портмонето на пракинга пред театъра. Споделил, че се позамислил, ама вчера го скъсали на изпит, а той карал професионално ски и се поуплашил. Приятелката му го натиснала, и ето ги днес в офиса. Иван го попитал от какво има нужда. Да му плати наема, или нещо друго. Момчето казало, че си има всичко. Родителите му работели в успешна фирма. Иван го попитал колко струват едни хубави ски. Момчето казало, че са около 1000 лева и Иван му дал 500 евро.
Утре ще пишем благодарствено писмо до ректората на ВИАС. И ще поканим мочето през лятото на стаж при нас.
Нека бъде пример за останалите, които все още вярват, че има доброта и хора в тази държава!
Живо и здраво да е!
В неделя у нас на крака дойде шофьорът на автобуса, донесе ми чантата с непокътнатата заплата. И до днес ми изстиват краката, като се сетя за този драматичен момент: човекът стои с мойта чанта, все едно че това е нещо най-нормално. Предали му я пътници от автобуса!!!
Писах благодарствено писмо до Градския транспорт, после получих от тях отговор, че е получил служебно похвала. Още пазя това писмо. А от заплатата му дадох половината.
В последствие със сина ми намерихме портфейл с пари на улицата. Имаше и документ, в който видяхме адреса. Отидохме и просто го пуснахме в пощенската кутия.
Искам да кажа, че доброто го има, и се мултиплицира.
Иван вчера също се беше същисал. Даже първоначално забравил дав земе телефона на момчето.
А иначе съм съгласен, че се налага с малко хулиганство да се внесе ред. Иначе доста злодеи се възползват с оправданието, "ама всички го правят".
Но точно тези постъпки са малките тухлички, които правят здрава нашата сграда. И ни помага по-лесно да се разбираме.
Браво на момчето.Трябва да го наградите морално,заслужава.
Въпреки това, не се учудвам. Мисля си, че това си е чисто нормална човешка реакция. Просто се поставяш на място на загубилия портфейла...
Аз също си мисля, че достоен за уважение е пътят, който момчето е изминало до постъпката си.
За това и разказах това на всички вас.
На мен са ми връщали документи съседи, както и едно протмоне в БАН. Което беше най-смешното щото там не ме познават, щото не ходя там, но някак си са разбрали при кой съм и са му се обадили. Беше много странно.
При всички случаи, според мен това че момчето се е изкушило си е съвсем нормално. Важното е, че е взел правилното решение.