Красотата да живея в България (По Пасси)

България е красива държава. Българите, особенно къпаните, са красиви хора. Имаме обаче много грозен имидж зад граница. Според еврействащия кандидат за шеф на НАТО Соломон Пасси, вината за това носят медиите и блогърите които пишат “простотии”. (Пасси е еврействащ, защото еврейското се предава по майчина линия, а Пасси е родопчанин, от Смолян, по майка.) Освен това сме виновни, че не пием фреш от люти чушки и не си говорим с пингвините на български, освен това повечето не знаем как се смята квадратура на кръга, камо ли наум. Тъй като съм рядко практикуващ блогър и си вадя хляба в медия, смятам че съм виновен за лошия имидж на красивата ни държавица поне 1,5 пъти повече от средностатистическия българин. Затова със този текст ще изкупя поне малко вината си като опиша красотата на окръжаващия ни роден бит и политика.

Още със събуждането ми красотата на българската политика и живота в България нахлува като майски дъх на люляк през отворен прозорец. Докато пия кафето си, разбирам, че стотина жители на Самоков, от прекрасния ромски квартал, са си спретнали едно красиво меле. Представям си как мургавите ни сънародници, живеещи в красиво уредена махала, с канализация, прясно асфалтирани улици и розови градинки, разменят красиви думи и скандират най-изтънчени лозунги. Скандалът най-вероятно е възникнал заради спор кой род живее в по-красиви къщи, кой е по-образован и кого държавата е интегрирала повече. Заради красотата на ромската култура и бит, наричан от някои гадни журналя и блогъри цигански, пламенните им характери са се разгорещили до степен на ядрен взрив. Честните, образовани, добре заплатени и мотивирани органи на реда отишли на място за да се насладят на радостта на обичаните им съграждани. Ромите разбира се се зарадвали на появата им до тагава степен, че щастието им се нагнетило до степен на самосчупване на стъклата на 4 патрулни автомобила и в резултат от общите танци трима полицаи са си самоконтузили краката. След попреминалата еуфория десетина роми са тръгнали заедно с полицаите да допразнуват в участъка. За да усетят красотата в ромския квартал са пристигнали и работливи жандармеристи. Ах, какво начало на деня!

Еуфория изпълва душата ми.

Поглеждам от прозореца и аха да припадна от вълнение. Интелегентното управление на най-красивата столица София още не е махнало окастрените преди 6 месеца клони от градинките в махалата. Поразяващата красота на заобикалящия ни екстериор и вертикална планировка се допълва от разнообразни по цвят и произход отпадъци. Осъзнавам, че общината използва революционен способ за екологично третиране на отпадъците. Миналогодишните листа, които тъпите западняци остраняват от тревата в комплект с клоните ще спомогнат за създаването на естествен слой хумус, който пък заедно с атмосферните влияния ще спомогне за по бързото разграждане на пластмасите, което изисква поне 1000 години. Какъв напредък на технологичната мисъл, трябва да пиша на някое научно списание!

Чака ме вълнуващо шофиране из софийските улици. В махалата ни има такива кратери, че предизвикват дори възможностите на иначе високопроходимия ми джип. Като се замисля, че на запад търсещите предизвикателството на офроуда дават пари за шофиране на специален полигон и се стичат сълзи на умиление и благодарност към кмета, НАПИ и кой ли още не. Трафика из централните улици пък ще ми даде възможност да послушам любимата си музика поне един час докато стигна до офиса.

После ми предстои удоволствието на присъствам на дебат в Столичния общински съвет. Там ще се обмисля как да се закупят, напълно неоправдано, нови автобуси. Неоправдано, защото в столицата пътниците се возят в най-добрия транспорт в света. След известно време ще има абсолютно честен търг, който ще спечели абсолютно справедливо, предварително ясна на всички фирма. Ех, колко е добре да живееш в България!