На В.П.

 щрихи от тъмната страна-4

                                   посвещава се на медиците ни в Либия

Уморен,отчаян,отегчен

в това безвремие,

продължавам на инат

своя не живот.

Като звяр ранен,

в ръждива клетка

взорът ми не вижда

нийде изход

в таз страна пълна

със завист чужда.

Живееме трудно,

точат се сивите дни,

изпаряват се всички

наши смели мечти.

В дивата реалност те

хвърлят две груби ръце,

доброто в твоето сърце

смачкват бързо те.

Чувстваш как тя

всеки ден по-малко от

от живота ти гризе.

И усещаш се празен и ненужен

като вещ изхвърлена на двора,

с която само птиците говорят.