За Ницше и Това, което не ме убива ме прави по-силен - Оффф Боже!!!
Ето, дойде реда на поредното есе за училище :)
С тема известната максима на Ницше:
Това, което не ме убива ме прави по-силен
Та тази сутрин я прекарах, четейки биографията на този велик философ! Ето и какво съчиних :)
Това, което не ме убива ме правипо-силен
ЕСЕ
„Това, което не ме убива ме прави по-силен!” – колко добре
го е казал Ницше! Ироничното в случая е, че явно тази максима не се е отнасяла
за неговия живот. Ще попитате защо?
Добре, нека ви разкажа една малка част от живота му или по-скоро неговия завършек:
Историята разказва, че преди последния му нервен
срив през 1989 година, той е станал свидетел как кочияш бие стар кон. Изпълнен
със съжаление за животното, той се втурнал да му помага. Други казват, че нервният
срив е настъпил преди той да може да защити бедното животно. А третата, и може
би най-достоверна, версия е, че той е бил намерен на улица, плачещ
неконтролируемо и обвил ръце около стар кон. Каквато и да е истината, едно е
сигурно: той е върнат в своето жилище, където негови приятели по-късно го
откриват свирещ на пиано с лакти и пеещ истерично.
През същата тази 1989 година той написва възмутителна
съдържа глави със заглавия: „Защо съм толкова умен” и „Защо пиша такива
невероятни книги”.
Всъщност трябва да отбележа, че късният период от
живота на Ницше е прекаран във вегетативно физическо и умствено състояние, за
което повечето хора смятат, че е причинено от ранна фаза на инфекция със
сифилис. Наистина - нервният срив не го е убил, но никой не смее да твърди, че
го е направил по-силен.
Хубаво звучат думите на гениални философи, нали? Но
както самият техен живот показва – това са си само думи, а не действителност!
Никоя жена не е по-силна след като е преживяла
изнасилване. Никой не е по-силен след като е бил ограбен и пребит. Никой не е
по-силен след като са убили близките му.
Мисля, че такива инциденти наистина не биха ни убили
и няма непременно да нанесат вреда, но винаги ще останат като тъмен отпечатък в
непознатите дебри на човешкия ум.
А вие какво мислите?
---
уча се от най добрите
All I'm offering is the truth nothing more!
---
уча се от най добрите
Ми...есето ти не е по темата и имаш няколко правописни грешки :) Туй е бъдещото ми учителско мнение...
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Аз не ви питам какво мислите за есето, а какво мислите за темата :)
Това, което не ме убива ме прави по-силен
П.П. Ей, сега почвам да ги издирвам тея мръсни правописни грешки.
All I'm offering is the truth nothing more!
A,така погледнато - съгласна съм. :)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
---
уча се от най добрите
мани го тоя сифилистик Ницше (ниц ше поумнееш като го четеш, ниц ше та научи на нещо ново), он е същия нещастник кат' Шопенхауер.
Що се отнася до фразата - бая си е блъскал кратуната, докато пробва да създаде такъв уникален алогизъм. То си е нещо от типа "Всички различни, всички равни". Опит за интереснечене, каквато всъщност е цялата му жалка философия.
Философите по принцип са сред най-опасните хора, тъй като стремежът им да вдъхнат живот на идеалите си, всъщност ражда чудовища (справка Адолф)
Намери ли грешките или да ти ги кажа;)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
животът да доказва тезата на човека, който я е измислил?! цитираната мисъл на Ницше е една от любимите ми, значението й е нещо подобно на ставаш, след като си паднал и акцентът е на ставаш:) много се спекулира с връзката между Хитлер и Ницше, който е чел Ницше няма как да твърди това със сигурност, The Maker:) и не беше ли Шопенхауер като Ницше?!
" сложи си черни очила/ и съвестта си ще запазиш..."
Виж комунизма! Идеята, наистина си е гениална! Ама, не е ли показал опита(тоест живота), че не струва?
Та същата аналогия правя и с Ницше.
All I'm offering is the truth nothing more!
ти може да правиш всякакви аналогии, щом за теб е важно опитът да доказва тезите, ОК, но има и едно знание, което е преди опита:)
" сложи си черни очила/ и съвестта си ще запазиш..."
В живота по-често обратното е вярно :)
И никога не пийте бира след третия облак!
"... и ти ли, Бруте? " ;)
" сложи си черни очила/ и съвестта си ще запазиш..."
Адолф не е бил никакъв философ, а светогледа му е бил толкова широко разпространен, колкото днес антирасисткия. Докато Ницше е бил философ и велик писател, който е повлиял както във формирането на комунизма, така и на национал-социализма, както може би и на фашизма. Много е глупаво обаче да се изкарва фашист само заради Gott ist tot. Es lebe der Uebermensch.
Ganz hart ist allein das Edelste.
Много съм се размекнал да знаете!
Ето, я финалната версия, която предадох :) Използвах едно изречение от гаргичка разменено на ЛС(надявам се ми е простено).
Това, което не ме убива ме прави по-силен
ЕСЕ
„Това, което не ме убива ме прави по-силен!” – колко добре го е казал Ницше! Ироничното в случая е, че явно тази максима не се е отнасяла за неговото битие. Ще попитате защо?
Добре, нека ви разкажа една малка част от живота му или по-скоро неговият завършек:
Преди последният му нервен срив през 1989 година, Ницше е станал свидетел как кочияш бие стар кон. Изпълнен със съжаление за животното, той се втурнал да му помага. Други казват, че нервният срив е настъпил преди той да може да защити бедното животно. А третата, и може би най-достоверна, версия е, че той е бил намерен на улица, плачещ неконтролируемо и обвил ръце около стар кон. Каквато и да е истината, едно е сигурно: той е върнат в своето жилище, където негови приятели по-късно го откриват свирещ на пияно с лакти и пеещ истерично.
През същата тази 1989 година той написва възмутителна автобиография, озаглавена „Ecco Homo”. Тя напълно показва рухващия разум. Биографията съдържа глави със заглавия: „Защо съм толкова умен” и „Защо пиша такива невероятни книги”.
В същност трябва да отбележа, че късният период от живота на Ницше е прекаран във вегетативно физическо и умствено състояние, за което повечето хора смятат, че е причинено от ранна фаза на инфекция със сифилис. Наистина - нервният срив не го е убил, но никой не смее да твърди, че го е направил по-силен.
Хубаво звучат думите на гениални философи, нали? Но ако самият техен живот не показва, че могат да бъдат действителност, как тогава да им повярваме, да следваме примера им?
Никоя жена не е по-силна след като е преживяла изнасилване. Никой не е по-силен след като е бил ограбен и пребит. Никой не е по-силен след като са убили близките му.
Нима един войник, залягал в окопите, влачил се в кал, прикривал се с трупове на убитите си другари е по-силен след като е оцелял? Нима той може да продължи живота си като нормален човек? Да забрави всичко изведнъж? Да не си спомня ужаса на войната, да не си спомня извращенията? Не вярвам!
Е, все пак, ако изхождаме от виждането, че всичко е относително, то тогава може би има варианти, в които ставаме по-силни. Само този, който е паднал, знае как да падне следващия път, за да не го заболи.
С упражнения идва опитът. Но много зависи и какви са били упражненията. А, те в повечето случаи са трудни и не ни нанасят непременно вреда, но не ни и правят непременно по-силни, а просто оставят една тъмна диря в непознатите дебри на човешкото съзнание.
All I'm offering is the truth nothing more!
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Една майка никога, ама никога не може да преживее смъртта на детото си! Тя може да я приема, но то(детето) винаги е в съзнанието и.
All I'm offering is the truth nothing more!
Различни неща са. Това,че не я е убило, не значи, че го е преживяла психически. И аз говоря от опит. Но предпочитам да не говоря повече...за тази тема поне.
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Чудех се дали да пускам коментар по тази тема, защото е малко болезнена, но ще си го напиша...
Философите за това са философи, за да бълват мъдри мисли. В случая с Ницше, човекът си е абсолютно прав. “Всичко, което не ме убива, ме прави по силен” в крайна сметка е “човек се учи от опита си”, “човек се учи от грешките си”, “баба знае и 2 и 200” и още сума ти “мъдрости”, били те народни или философски, които хората предават от уста на уста.
Разбира се, че е вярно това твърдение и разбира се, че има изключения.
Преди години загубих сина си. Психическата болка беше ужасяваща. Това продължи месеци. От тогава се старая да стоя над дребните неща в живота. Дребните по моите стандарти разбира се, за някой друг те са може би животоопределящи.Вижданията ми за живота се промениха тотално. Дали някой ме разбира, не ме интересува особено. Не плащам "данък обществено мнение". Честно казано не е много лесно да живееш в общество, където материализмът е поставен в култ. Познавам няколко “младежа”( един от тях ми е братовчед) преживяли афганската война. Било е ад, истински ад. 1 от тях се побърка, но останалите наистина са надскочили всичките си връстници. Вижданията им за живота са много по различни и по-чисти отколкото на другите хора. Те поставят приятелството в култ. Видели са толкова много смърт, че изобщо не ги е страх от нея. Разбрали са, че трябва да и се “надсмиват” за да оцелеят. Преживели са толкова много неща заедно, че са повече от роднини. Когато съм говорил с тях съм се възхищавал на възгледите им за живота. И те са толкова силни именно защото са преживели много тежки дни. Най-добрата ми приятелка преди 15 години беше изнасилена, безцеремонно и брутално. Не искам да си спомням месеците след това, но мина време и тя също стана много по-силна, по-различна. Сега има 2 деца и е изключително щастлив човек. Страшно много и се радвам. Тя свети като слънце.
Струва ми се, че хората, които преживяват такива неща (на никой не го пожелавам) имат много по-голяма склонност да преосмислят живота си и да пренареждат приоритетите си. А това за мен значи, че са станали по-силни
Дали несгодите ни правят по-силни... Аз лично познавам
хора,които са се пречупили и вече не са същите, и се
влачат по живота.... И други,които са преосмислили
нещата и са станали по-мъдри.
Според мен изречението на Ницше е много добро
пожелание, имного хубав спасителен пояс. Дано,
ако ни се наложи, се сетим за него!
А есето много ми хареса. Така де, аман от баналности.
Сега по темата. Абе човека си е прав, каквото не те убие те прави по-силен... Но само при едно условие - ако успееш да го преживееш в себе си и да намериш сили да продължиш напред. Вярно, никога няма да можеш да го забравиш, но е важно как ще си спомняш за това страшно нещо от живота си. Дали с ужас и страх или с мъдър и безпристрастен, преценяващ поглед.
Има едно мисъл, която много харесва: "Като загубиш, не губи урока!" Мисля, че точно това е имал предвид Ницше.
"Това, което не ме убива, вероятно следващият път ще ме убие"
Вярно, добър опит за окуражаване (от страна на Ницше), но все пак защо да се страхуваме
Ако има хора за които това изречение на Ницше има смисъл, те може би имат нужда, но да се заблуждаваме.....
За да разбереш тези думи на Ницше или на когото и да било философ трябва да си наясно ,че тези хора ,с изключителен интелектуален капацитет, занимаващи се с дълбоко мислене ,през целия си живот са търсили общоуниверсалната истина. А ти или който и да било излиза със своята си истинка, която е сигурна заблуда и не само започва да се сравнява с тези велики хора ,ами ги изкарва и глупаци.
Самата мисъл на Ницше не ми се коментира- нека всеки си я тълкува както иска. Относно нея искам да кажа само едно нещо. Всичко зависи от това какъв искаш да бъдеш. Ако искаш да си слаб- всяко изпитание ще те прави по-слаб. Ако искаш да си силен всяко изпитание ще те прави по-силен. Но да си слаб е лесно ,а да си силен е трудно. Като естествено не трябва да изпадаме в идилии, трябва да сме наясно ,че всеки си има някакъв праг на издръжливост, просто той е различен за различните хора...........
Вече теорема и за истината ли има :))) Колко приятно би било...
Идеята че истината е относителна произлиза от относителността на нашето съзнание.
ТОЕСТ : Истината е една - не може да има много истини ,защото тогава не биха били истини- но ние не можем да достигнем до нея ,защото нашето съзнание вижда всичко съОТНОСИТЕЛНО. Ние можем да направим преценка за нещата и понятията, само като ги съотнасяме и сравняваме с други неща и понятия. Ако не го правехме нямаше да имаме основа за сравнение. Това че слаборазвитият ни интелект не може да достигне до истината и я вижда относително не означава ,че тя не съществува и че някога няма да бъде достигната..........
" За да разбереш тези думи на Ницше или на когото и да било философ трябва да си наясно ,че тези хора ,с изключителен интелектуален капацитет, занимаващи се с дълбоко мислене ,през целия си живот са търсили общоуниверсалната истина. А ти или който и да било излиза със своята си истинка, която е сигурна заблуда и не само започва да се сравнява с тези велики хора ,ами ги изкарва и глупаци."
Понеже съм завършил френска езикова гимназия, а думата есе идва точно от френски ще ти разкажа какво означава: "опит". В днешно време есетата са кратки разкази, които разкриват (в повечето случаи) гледната точка на автора. Ако не ми вярваш отвори някоя енциклопедия.
Ницше, както и аз - казваме своята гледна точка. Ти избираш с какво да се съгласиш. Това, че Ницше е велик философ не го оспорвам по никакъв начин, но като човек със свободна воля, защитавам мнение си. Какво е то? Прочети отново есето!
Поздрави!
Манипулатора...