И това лято пак....или "Калигула Бесният"
От месец насам в мислите ми упорито се върти следния пасаж от романа на Христо Калчев :
“ Елтън Фокс мълча дълго преди да каже.- Трагедията ви е пълна! Знаеш ли причината? Дълго мислих защо всички в тая страна са психопати, истерици, луди. От климата, Джордж! Разликата в температурите, от - 15° зимен студ до 35° летни горещини... 50° амплитуда! При такъв термичен скок камъните се пропукват, камо ли крехката човешка психика! Бесният не разбра нищо. Мозъкът му беше зает със собствени проблеми. Общонационалните нито го интересуваха, нито ги разбираше.”Не защото много харесвам “Вулгарните романи” на Калчев. Спомням си как по времето, когато бяха издадени и се превърнаха в истински “моден бум” упорито се противопоставях на прочита им. Живеехме в тези времена, нямах нужда от допълнително насищане на сивото с подробности за механизмите и действащите лица. Резултата отрови младостта ни, подробностите бяха без значение. Бях на около 30 тогава. Прочетох само “Нерон” и “Калигула Бесния”. Не помня нищо от сюжета и героите. Преследва ме само това изречение на “ Елтън Фокс, негър, виетнамски ветеран” , като поглед отстрани, поне така ни го поднася автора, върху нас, населяващите “тая страна”. До колко влиянието на температурната амплитуда върху човешката психика е неоспорим медицински факт? И знаейки този факт как да се съхраним трезвомислещи и действащи? Или пък зимния студ и летните горещини са само нашето обективно оправдание на субективното ни нежелание за позитивна промяна?
В романа:” Бесният не разбра нищо. Мозъкът му беше зает със собствени проблеми. Общонационалните нито го интересуваха, нито ги разбираше.”
В нашия живот безумието продължава. Не мислите ли?
Sluchaina, не знам за птиците, но някой от тях са прелетни и със сигурност избягват температурната амплитуда Но какво наистина става с нас, хората по нашите географски ширини през горещото лято? Защо в сезона на почивките сме по-изнервени, по-нетърпими един към друг и много крайни в постъпките си? И ако аз виждам промяната в другите какво ли виждат те в мен? Е, добре опазих се от донякъде от крайности в общуването, но пък си вмених страх от болест и тя почти ми се случи.
Промяната е друг въпрос - когато е желана, съответно действа положително. Нежеланите промени могат да доведат успешно до рязко повишаване нивото на стрес. Ако промяната, която си направила, е желана от теб самата, не би трябвало да отдаваш значение на това как и дали околните я приемат. Просто трябва да си уверена.
Относно страхът - cveti е права - той е голям враг. Едно от лекарствата е увереност - в това, че е възможно да бъде победен.
А сега зарежи всичко което разправях досега и просто намери на какво (или на кого) да се усмихнеш. Искренно, най- безкористно, без никакви очаквания. Може и на огледалото :)
cveti, имаш право за тези, които отлетяха. Аз не им завиждам изобщо. Но си мислех може ли да сме толкова "обречени", заради географската ширина. Благодаря ти и за поздрава!
Ами какво да кажа, Sluchaina ти направо си ме разконспирирала. Най-вече за очакванията, за безгрижно лято. Обаче и съвета си заслужава! :)
Не е въпрос на температура.
Точно обратното - фактът, че оцеляваме при толкова големи температурни разлики, означава, че сме (прекалено) приспособими.
Цитираният от Ксандрина текст (мир на праха на автора) е логически неточен, освен че е литературна измислица.
Какво общо има здравината на камъните с човешката психика?!
По пътя на размислите на Хр. Калчев всички скандинавци трябва да са пълни психопати.
А хората, живеещи в много топли райони - абсолютни истерици. Напротив - жегата в Испания е създала обичая на фиестата, ленивата отмора по пладне.
Въпросът по скоро би трябвало да бъде:
Влияе ли се човешката психика от температурата на околната среда?
Ако се влияе - до каква степен?
Любителски се интересувам от психология; чела съм статистика за процента на самоубийствата във Финландия. Доколкото разбрах, хората там се самоубиват не защото им е студено, а защото през голяма част от времето навън е тъмно. Колкото повече слънце - толкова по-добре за психиката на хората.
Не мога да приема за вярно, че българите сме a priori "психопати, истерици, луди" - при това слънце, което ни дава радост, светлина, енергия, храна...
Не мога да приема за вярно, че околната среда играе толкова определяща роля върху психиката на живеещите на дадено място индивиди, че поведението на тези индивиди да се обяснява само с околната среда.
Все пак не сме едноклетъчни.
В процеса на еволюция организмите са оцелели чрез механизма на адаптацията.
Това означава, че ако някой е роден в Африка, ще се чувства добре на много топло и доста некомфортно в Скандинавия.
И обратното.
Но след време ще се адаптира.
Хората сме толкова издръжливи животни.
Не ни е виновна голямата температурна разлика.
А малката разлика между "допустимо" и "недопустимо" поведение в морален аспект.