За „Халтура 2000 ЕООД” моята нереализирана мечта
От доста време насам обсъждам със себе си една идея. Тъй като не съм вече първа младост (по запознатите знаят че съм четвърта) и кокалите щракат и пукат, кръста от време на време боли, държа на пиене като спукана кана, хрущялите на ставите ми са вече износени и т н. си викам стига вече с тва строителство бре. Да не съм някакъв юноша бледен, що не мога да си намеря и аз работа на бюро, от понеделник до петък, от девет до пет, със истински почивни дни и с нормален мек стол от който мога да стана когато си поискам, и с тоалетна до която мога да отида когато си поискам!? Айде ще преживея и без красива млада секретарка, другите благини ми стигат. Стига вече с тва висене по блоковете като сопол от хремав нос.
Добре де но веднага идат и отрезвителните въпроси, мръсниците му ниедни. Всъщност аз какво мога, мога да вися и да мажа, това ясно, мога да не вися и да мажа и това ясно, но все са процеси свързани с преобличане... Нямам висше образование, пък и да имах бог знае какъв келепир не виждам , осемдесет процента от общаците ми през годините са били висшисти. Учиш пет години та да бъркаш „вар” на Сечко (че аз и сам мога да си бъркам, спестявайки си пет години мъки ) Друго, друго какво мога, хъм да видим, тъй като имам „борческа” структура мога да си обръсна косата нула номер и да ходя кибик в някоя банка или офис, синя униформа, обръснат до синьо... неее нещо не ми се нрави. Друго, друго, мога да стана технически на някой обект, ама това Пак е строителство а и нямам висше мамака му. Мога пак да се пробвам да стана декоратор към някоя телевизия (най любимата ми професия) и да умирам от глад с 320 лв, неее и това съм го минал.
Мога..... ами май нищо не мога.
И тук, като гръм от ясно небе ме озари идеята за Халтура 2000! Нали мога да пиша криво ляво, някои казват че даже добре. Що не си направя аз една литературна, халтурна агенция!? Да я впрегна тази моя муза, нещо полезно да свърши, вместо само да ме буди по нощите и да ме залива с неразрешими главоблъсканици. Пълно е с богати безделници без капка мозък, тузарите, градските дупета от своя страна привличат празноглави, но красиви дами , които се интересуват от парите им и от жизнения статус но и на най- празноглавата и влюбена в парите блондинка с чалгарски уклони ( наричана за краткост кифла) и се приисква капка романтика , жест на внимание, несвързан с пари коли и скъпи подаръци. Романтика, ей! Баровеца се хваща , защото си е прост, както майка го е родила. Едва е научил буквите но има мазоли по ръцете от честа употреба на бухалка. Отваря вестника и неграмотно сричайки какво прочита „фирма Халтура 2000 предлага оди и балади за любимата, работим и по снимка и по грамотно описание, преференциални цени за постоянни клиенти! Предлагаме също така написването на пиеси, в трето действие на които нежелан от вас човек (например тъща, съсед- баща, и т.н.) може да бъде убит по особено жесток начин! Ако в първо действие доставите пушка на сцената то в трето действие тя ще гръмне, обещаваме ви. Дайте на вашите любими хора глътката нежност за която са мечтали”
Ииии нека халтурата започне сега
Влиза мастивоподобен чичка на видима възраст около43. Ланци, черни очила, всичко както си трябва , за да си е видът му съвсем мутренски и ми вика :
-Абе, поетче, колко ше ми струва на моята кифла едно стихотворенийце
-Добър ден господине- му викам аз- ами зависи какво искате, тристишие с рими- 160 лв, без рими 120.
- Бе много ви скъпи римите бре!?
-Ами ако можете сам да си ги пишете, ще ви излезе безплатно господине- му се подсмихвам ехидно аз. Той ме гледа тъпо известно време , и ми казва :
-Шъ взема едно без рими, с панделка, за сряда да е готова! – разгъва щипката с балата пари и ми плаща от най омачканите и дребни банкноти в тестето. Тръгва да излиза, но го спирам :
-Чакайте а снимка на любимата ви няма ли да ми оставите, как да творя така по памет! И някои технически подробности ми трябват също, къде сте се запознали, каква е техническата и роля в живота ви (любовница, съпруга, незаконна дъщеря) какви цветя обича, какви са любимите и занимания....
- А телефона и не искаш ли да ти дам- прекъсва ме мутрата ядно, хвърля една снимка на бюрото ми и излиза.
От снимката ме гледа онова което на технически жаргон наричаме „натокана чалгарка” минижуп, лачено коланче, голям бюст зад скромна фланелка, усмивка тип „зеле” и пясъчно руса коса, очи светлокафяви и кухи, като жълъди запъртъци. Леко ти творчество, поете! Защо не умрях над листите за бай Марко или като ми се скъса едното въже защо не се скъса и другото..... Но който си е дал музата под наем.... сам пада в нея.
„Тъй шепот тий ромолний ме побърква.
жадувам да вплета ръце в косите тий....”
няма да е по Пейовски, та тя е мутреса за бога!
„Когато срещнах те сърцето ми подскочи
започна в мене нещо диво да клокочи....”
Хъм, да ама не си е платил за рими този (четирибуквие) стиснат.
Ох, ще взема да го оставя за четвъртък, а в сряда най после ще ида на клуб, като ударя няколко рома таквиз шеметни оди за мутреси и халтури за перушани ще сътворя че ще си ги ползвам година след това.
Пък току виж и аз като моят „кумир” професора Вучкова, някой ден ще си имам собствено телевизионно шоу, където ще ми се обаждат разни хорица и аз ще им плясвам едни стиха на прима виста.
Еххх мечтииииииии
А сега трябва да стана да си закърпя гащеризона че утре работа ме чака.
Посмях си се здраво и този път, като се почна още от момента с „четвъртата младост” да то края...
То е ясно, че писателският талант, за да носи пари, трябва да се вложи в нещо, за което някой ще плаща. Както казва народът, плаща този, който поръчва музиката, или респ. писането на стихове. Само дето не ми се струва много реалистично една мутра да изпита потребност да поръча стихотворение за любимата си. Поезията е за хората с по-нежни души и не е за онези, които не могат да четат гладко и съответно не разбират написаното.
Ако трябва да говорим сериозно по темата, аз лично те виждам наистина в шоу бизнеса, Сечко. С твоя словесен дар ти можеш да бъдеш отличен телевизионен или радио водещ. Помниш ли, че още, когато ти се появи в блога, ти казах, че много ми приличаш на Кембъла, лека му пръста. Кембъла имаше уникално чувство за хумор. Разбиващо ме отвсякъде. Ти притежаваш същото невероятно чувство за хумор. Съветвам те да търсиш реализация в тази посока.През 5-те години учене в немско, не бърках вар, но сервирах из целия регион.Като няма кой да те издържа. ти се налага здраво да работиш.....Времената бяха такива, че изтече ли ти студентската виза, веднага те пращат в родината (още не бяхме в ЕС). В Родината тръгнах да си реализирам мечтата- туристическа фирма.Още с първата група немски туристи мечтата (фирмата) фалира.(Германка попадна в бургаска болница с алергия и пропищя немската преса, че бг.болниците са по- мръсни от немски тоалетни на гарата. Та всички скочиха да си искат обратно парите.....
И аз какво? Пак на нула. И хайде този път на Майорка. Пак сервирай.....Направих си кетъринг. От работа ум да ти зайде. На острова се сбрала цялата немска пасмина, която в родината за нищо не става и накацала по родните си милионери. И ахаа малко да си покажеш главата от блатото с по- добро предложение и те с големия чук, те запращат пак обратно.. И като се уморих, си намислих друга мечта......
И хайде обратно в БГ. Имах предложемие за управител на хотел. Собственичката се оказа ламя, която щях да съдя и напуснах( вече съм описала в блога историята). Почнах да правя експертни оценки на имоти и да пиша някой и друг проект за общината.Но....изненада! Криза! Банките ограничиха кредитите- намаляха оценките и аз пак на нула. Та сега какво- търся си обувки за сервиране и билет за Майорка........
Та, "като ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш"! Хич не го мисли!Реализирай си мечтите! Пък, каквото стане....
Твоят бюст за мен
е като звездата
за космонавта.
Мечтите си ги реализирай, но баданарката не си я хвърляй. Покрай поезията и всички видове "четки" вървят. дори може да съчетаеш поезията с професията... Офис за поет и магазин за четки. Вервай ми, четките ще те хранят телесно, а поезията - може и да те нахрани душевно...
п.п. Това си е моя хумор, в действие, не се засягай.
Shogun, велико:)
Може и така, в изпробван класически стил, поетично, романтично и сърцераздирателно, направо да паднеш от стола от смях:
Две хубави очи,
големи, големи и
"сини, зелени, бенбени"
очите на жена,
не казват и не говорят нищо
/ зашото не могат, това си го знае само поета/:))))
две хубави очи
очите на жена
/която не искам да познавам - и това си го знае само поета/:)))
В онзи смисъл, според който недоизказаните неща, бла-бла-бла, били в основата на голямото творчество, демек мисълта на четящия да прдължи идеята на автора със своята фантазия, ама ако има мисъл и фантазия.:))))
И тъй взимам си аз бележка от казаното по горе и смятам немедленно да добавя към Халтура 2000 и едно малко стайче за продажба на баданарки, както и цветни латекси, евтини дамаски и пердета, с вграден десен съвременна и не съвременна поезия, а защо не и тапити с произведенията на Глумильов например, изтривалки за баня със стиховете на Вазов, Мушамми за маса с творчеството на Лилиев и т н. Ами че това е то, приложната поезия в деиствие. Че как не го разбрах до днес този лозунг който ми се струваше толкова гръмак и кух "Да въплатим изкуството в действителността", всъщност всичко можело да стане доста лесно и съвсем директно- апликирано :)))
Ида, дирекният подход, вярните незагатващи описания, ами съвсем конкретни такиа, а и да не оставям нищо на интелекта на читателя, защото да, съгласен съм че този тип "меценати" няма да са чак до там прозоливи, а и половинките им сигур също. Затова нарурализъм и реализъм влетени през клизмата на диствителността. Ами да пробвам пък да видим:
Очите ти, любима (добави име)
са черни кат маслини
ненабодений иощ
от острий връх виличен!
Протягам аз към тях ръка
(защото се маслините ядът със пръсти)
но ти ми казуваш да замия свойте лапи.
Замивам ги със (посочва се предпочитаният от любимата перилен препарат за мъжки лапи) и пак при теб любима (добави име)
А ти веч в нега връз олтаря ни - легло очакваш ме
наметната със (посочва се марката бельо, звета, и по желание номера на бельото на любимата)
Зърната ти гърдовний, трепетно очакват мойте длани
.... и нататък е за пълнолетни, ако не сте такива моля незабавно напуснете тази страница :)
Виж сега не е здравословно да използваш думи като олтар, щото дамата, ако не е много умна веднага ще звънне на баща и' да стяга сватба, а гажето, ако и' е на нивото ще се чуди тая пък от къде е на къде е решила, че я иска за цял живот. Искам да кажа, че трябва малко да слезеш на нивото на потребителя, така да се каже, не е нужно човека да ходи да си купува диплома за више образование, за да си преведе думите на твоята муза, пък и не ти плаща за анализ на стиховете ти, а само за написване, затова е хубаво да говоиш с глас народен, везде разбираем:
Очите ти скъпа, скъпа
така блестят на среща
/като колата втора употреба
дето ти я купи оня вчера/
Че заби лудо сърцето,
/на оня, дебеловрат чичко,
дето всичко
му е завряно в д...о,
според благословии от близки и познати/
/Тук се абстрахираш от критичните ми поетични помисли, затворени в скоби, да не избягат и пишеш името на поръчителя/:)))))
Отивам да се смея, че ако сътворя още някоя глупост ще ти изгоня читателите...
ето и от мене:
Ода за любимата (добави име)
О любима, о люби ма!
Когато нежни си коси разплиташ
(и косъм в манджата ми пада)
Като във сън със мен политаш
(уви обаче си заспала)
Как нежно взорът ти ме гали
(макар от пийването лекичко на криво)
И как копнее тялото ти ласки
(макар че душът по ще му отива)
Как ме обливаш с трепети вълшебни
(тъй както тебе аз с вода трезвителна)
Бади до мене в нощите блаженни
(и моля остави ми дните)
Някои биха нарекли това словоблудство, а аз го наричам вечерно забавление :)
Ох, то и това не е много мутресивно, бе кво да направим че да угодим на клиента... Явно ще трябва да поработя още върху стила :)