Още един неособено полезен висшист в редиците на гражданското общество
Приятно ми е да ви се представя :)
Вчера разбрах резултатите си от писмения държавен изпит и в крайна сметка, след дългогодишна борба със СУ и ФКНФ, със закостенялост и рамки, най-накрая мога да се похваля, че съм висшист.
След снощната еуфория и сума пари, оставени за почерпка :), тази сутрин реалността започна да ме удря в главата. Че е важно за собствено удовлетворение да имам диплома за висше, важно е. Ама какво ще я правя тая диплома, никой не знае. Включително и аз :)
Разбира се, избрала съм си още по-безполезна (и скъпа) магистратура. Всички наоколо ми казват, че сега му е времето да я запиша, после нямало да ми се учи :):), аз пък не съм сигурна, че въобще ако я изуча, ще мога някога да я работя...и въобще дали някой някога ще ме вземе на различна работа от тази, каквото и да съм завършила друго. Щото то тука друго няма.
Заминава ми се, малко свят да видя. Мога да си мина изпитите по английски и с малко късмет, да я запиша в Лондон, където 1 година ще ми струва колкото двете тук, обаче...Лондон си е Лондон. Само дето няма кой да ме издържа, а я си намеря работа, я не, все пак съм филолог без конкретна професия...
Мога и друга магистратура да си избера, някоя, която не ме влече толкова, обачееее...не ми харесват. Интересни има, но някакси не са "моите"...
Ох, не трябваше ли да съм неориентирана като тийнейджър пред кандидатстудентските документи, а не 6 години по-късно като бакалавър пред магистратура...
Добре ти казват тези около теб: ти си вземи тапия, пък после ще му мислиш какво ще я правиш. Най-малкото, повечето знание е някакво прозорче към света. А може в някой момент да ти е голямо предимство, че си магистър.
Аз, ако имам възможност, щях да се отнеса в Лондон. То там кризата е по-зле от тука, безработица голяма, ама може пък да си намериш работа. Но пък е вълшебно: Лондон!!! Приключение, впечатления, тръпка... Не като Лом - Дун (Лом на Дунава).
Като гражданин на страна от ЕС имаш право на студентски заем в Англия и разни допълнителни бонуси-отстъпки от таксата, ако нямаш доход. Има и кешови стипендии за добър успех. Самият заем пък се връща, като започнеш да получаваш достатъчен доход за да изплащаш, ако не се лъжа трябва да е над 1000 паунда месечно. Тоест може и никога :)
Иначе с работата сега е зле там, ама викат, че се оправяло положението. Като студент имаш право само на 20 часа седмично. Което, е почти нищо, като доход. Тоест ще ти трябва и някаква нелегално, което там не е много лесно...
Обаче според мен си заслужава...Аз подкрепям мнението на Шогун и Ентусиаста, колкото и да е кофти за България, че кадърните млади хора бягат. Пък и винаги можеш да прескочиш до Финландия :) Знанието винаги е полезно, няма безполезно знание.
Поздравявам те! Принципите са еднакво валидни навсякъде. Висшето образование е необходимо но не достатъчно условие. Важно е човек да се стреми да даде уникален и нужен на хората продукт. Тогава парите си идват сами.
Пожелавам ти успех!
Открихме я, ами - преподавателката, дето не ме пускаше, излезе в творчески отпуск ;)
Докато бях с теб, взех 2 от 5 - които не бяха при тази госпожа ;)
Сега си взех 3те последни и държавните.
О_О Кой пък те е обвинявал в това?
Ако има такова нещо наистина, пиши ми ЛС или смс, или звънни, че ми е любопитно, пък да не вкарваме обществеността тук в бившосемейни драми.
Първо, честито дипломиране, Еоуин! Много се радвам за тебе, че ти остава още малко да покриеш минимума (степен магистър) от академичното образование за всеки човек, който ще се включи в състезанието за достойно заплащане. Мен ако питаш, щом си приключила бакалавърската степен веднага (още следващата учебна година) започни магистратура. От опит ти казвам, че ако се отложи дори и с една година тренинга и мотивацията за учене спадат. Според мен без магистратура и минимум два чужди езика дори и в момента е невъзможно да се пласираш, пък какво остава за близкото бъдеще...
В момента тук (Мавриций) се опитвам да си намеря работа и се ровя в разни сайтове и пускам CV-то си. Не съм много конкурентна (според изискванията им) без да съм се дипломирала от магистратурата си и без да знам втори чужд език (в случая френски), но някак трябва да успея. Не държа да работя това, за което съм учила, държа работата да ми носи значителен доход. А, тук заплащането е високо за позиции изискващи творчество (като Бранд мениджър, например) или широки ИТ знания. Ти, доколкото си спомням вече знаеш няколко чужди езика, останалото ще е лесно за тебе. Успех, каквото и да предприемеш!
И аз съм на мнение, че сега ти е времето за учене. Давай напред, докато си набрала инерция :).
Когато завърших, приятел ми подари тази картичка:
Споделям я с теб.
Здравей Eowyn, минала е цяла година от коментарите по-горе. Записа ли магистратура в СУ? Дано да си успяла да се отърсиш от чувствата си след държавния изпит. С годините лошите преживявания във ФКНФ ще избледнеят, докато съвсем изчезнат, особено, когато се гмурнеш в истинската реалност. Ние филолозите, без определена професия, като че ли винаги ще си останем белязани от 4 години като бакалавър. Магистратурата е друго нещо. Ако е имало някакъв чар, то той съвсем изчезва, а пропастта между нас и истинския живот си остава все така дълбока.
Ако можеш, се захвани с друго нещо, дори с второ висше. Така поне ще направиш опит да изтриеш част от това филологическо съзнание, което ни харакетиризира нас, филолозите, и ди пречи в живота. Да си филолог е невероятно, но да не си роден в България.
Пожелавам ти успех!