За Индустан - една друга гледна точка

Много съм чела и слушала за Индия, като за една далечна, многоцветна и загадъчна страна.  Не съм и предполагала, че един ден ще мога да я видя наистина с очите си. 
Но неочаквано.....както често ми се случва, спонтанността при вземането на решения неведнъж е обръщала живота ми наопаки. 
Този път ни заведе в Индия. 
Kакто се оказа, едно пътуване из тази огромна страна с кола си е сериозно изпитание и доста рисковано начинание. 
И така, набързо взетото решение да оползотворим очерталата се почти едноседмична коледна ваканция, като начало заведе мен и Крис пред посолство на Индия в Исламабад. 

Ентусиазмът ми леко се спаружи, като видях хилядите човеци, струпани пред входа на посолството и увити в одеяла, предимно в пастелни тонове от всички нюанси на кафявото. Имаше от едномесечно бебе до 101 - годишни баби (поне на мен на толкова ми напаснаха). 
Веднага сметнах на око, че тук имаме чакане кажи-речи до месец и след това, при този наплив, за добиране до границата още толкова и като теглих чертата - май някъде за Трети март ще влезем триумфално в Индия. Но, никакво отказване, само напред и презглава.
Тук, по тези географски ширини, трудно можеш да предскажеш всякакво развитие на нещата. Най-черното и отчайващо начало на НЕЩО, може да получи щастлив обрат и приказен край. И сега проработи. 
След седмица имахме вече желаните етикетчета в паспортите и още куп разрешителни за движение на колата, за излизане от страната, за влизане и пак за излизане от другата страна и т.н.
По спретване на багажите съм цар, само ми дай задание и направление - и хоп, вече пътуваме за град Лахор, изходната точка отПакистан към Индия, по най-хубавата и единствена истинска магистрала. 
Какъв кеф, доживях да се радвам на шосе и асфалт, но това си е то, факт. С хубави бензиностанции и истински отбивки с малки тоалетнички, заведения за хранене и мотелчета. Надушвам наближаващата цивилизация. 
Пътят е живописен на всичкото отгоре, малки фермички с козички и крави, палми и златен изгрев, който видях по изключение, защото тръгнахме много рано. Иначе съм сънчо, не отлепвам сутрин преди 8. 

Пристигаме в Лахор. Огромен град, по статистика между 7 и 14 милиона население, но тук е невъзможно да засечеш точно броя на населението. Лахор е стара столица на Пенджаб, щата на сикхите. В онези времена е бил символ на богатство, разкош и великолепие. Днес в по-голямата си част градът е един огромен и несвършващ пазар, плетеница от паянтови дюкяни и лъскави модерни офиси. Може да се види всичко - от различни степени на еволюция на човека до стадий на развит късен феодализъм, трябва ти само молив и четка, жадно око и можеш да твориш до края на живота си.

Тук ще преспим и имаме половин ден за разглеждане на града. Ориентираме се лесно, по карта и благодарение на канала, който пресича целия град и е чудесен ориентир за връзка със всички точки на града. 
Намираме хотел Амбасадор, забутан в старата част на града, сред лабиринт от малки улички и кривки, прахоляк и естествено, безброи магазинчета наоколо. 
Хотелът минава за престижен, но стаите не са особени чисти и приветливи. За 100 долара на вечер, толкова. По добър в Лахор е единствено хотел от веригата "Pearl Countinental", където срещу 150-200 долара за нощ получаваш чиста и луксозна стая и всички глезотии, предлагани от скъпите хотели по света. С евтини хотели тук не може и не бива да се рискува.
Разглеждането мина бързо. Както и предполагах, след няколко тигела из града, изтощени да се губим и да се намираме, решихме единодушно, че ако намерим хотела от първия път, веднага се прибираме. Все пак, добихме основно впечатление от града. 
Огромен град, състоящ се от стара и нова част! 
Старата част е от " слабите ми  
Успяхме пак да се наврем в един от ония адски места, наречени невинно пазари, където те засмукват онези жители на ада, работещи под прикритие като търговци..и гориш, няма измъкване оттам с часове.
Сякаш умишлено така са проектирани, та като влезеш там да се затриеш завинаги, или поне докато свършиш сухото.
Не намерихме хотела от първия път, от шестия, но се прибрахме успешно. Хапнахме микс от разни манджи на динер буфета. Тук тарикатите, като има салатен бюфет, ти дават една малка чинийка, и познаите от 6-7 вида салати, колко можеш да побереш в тази чинийчица. Като за 2-3 долара имаш право само на едно бъркане в меда. Не се бях сетила така да прецаквам гостите си. Отрупвам значи, масата с десетина блюда изкушителни и давам да си сервират в подложни чинийки за кафе - хитро. И два пъти да си сипят, на третия ше се притеснят вече. Всичко става по белия свят. 
        Спи ми се, защото вече е почти 1 посред нощ. Много исках да минем границата тази вечер, но ще остане за утре. Да мине досадното спане - и напред, към Wagha Bord, вратата на една империя, разделена на две. 
       
        Най-сетне бе пред нас - Industan !!! 

        Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му и е толкова велик, колкото мечти е превърнал в реалност!