ЕДИН ГО НЕМА В ЦЕЛАТА СХЕМА
Понеделник е. Безметежно си планирам седмицата. Подготвям се за важна среща на която след обяд трябваше да ходиме с колегата Ани. (Чух по една телевизия, че де казваш на колежката "колежка" било дискриминационно, та вече им викам колеги.) Те пак не са много доволни щото сега съм ги бил приравнявал на мъже (ужас!!!), ама аз им давам за аргумент телевизията.
Пътьом хвърлям по едно око на коментарите от съботния ми пост и участвам в демократичния процес с мой коментар написан на бързо.
Е, тръгваме за срещата. Политика, политика, ама трябва да обслужваме и процеса на бизнеса. Стигаме до колата - аз от ляво, тя от дясно и докато натискам дистанционното я чувам да казва: "Леле, няма ти стъклото!" През това време отварям вратата на джипа и гледам - то стъклото си го има, ама на парчета, кротко посипано на предната седалка. Но пък ми нямаше навигацията. Е това вече ме нервира. Много си я обичах тая играчка. Само от време на време ме беше яд на нея като ми казваше, че превишавам ограничението на скоростта.
Нямам време за полицията. Утре без кола съм убит, а трябва да мина през застрахователите, да намеря стъкло и до обяд да е монтирано. Докато галопирах към къщи да взема полицата, започнах да се усещам лекинко напрегнат. Взех полицата и от нас пак в галоп препуснах към застрахователите. Следообедът напредваше. През това време Ани развива бясна поддържаща дейност. Издири и се свърза с фирмите за автостъкла. Само че информацията беше отчайваща - стъкло след 20-ти декември. Докато чакам в задръстването усещам, че почвам здраво да набирам на тия копелета - крадците. Зацепвам, че джипът беше паркиран в близост до една голяма фирма, дето имаше камери. Зацепвам че и шефът на сигурността на тая фирма е мой приятел. Звъня му. След това звъня и в сервиза дето ме обслужват. Там не слагат стъкла, ама последна надежда. А задръстването тоя път и мене ме изнервя. Пак звъни телефона. Намерили стъкло. Последно било. "Вземи го, викам, под охрана и отбрана и го пази докато дойда, че още не съм сниман от застрахователите". След малко звъни и Ани - нямал съм късмет, преди малко били купили последното стъкло. "Тоя път съм с късмет, казвам й, купувачът съм аз". Още един час препускане от "Изток", където са огледите до "Люлин" където е сервизът и заветното стъкло е на задната седалка.
Тъкмо мислех да се прибирам, защото и най-гадният ден все някога трябва да свърши нали, и пак звъни телефонът. Колегата от фирмата с камерите, на когото се обадих. Намерили запис. Но не от тяхна камера, а от камерата на фирма, която гледала точно към мястото където бях паркирал. Айдее, обратно в центъра. Хората в офиса гостоприемни. Почерпиха ме и с кафе. Гледаме записа. За щастие, много добър. Цялата операция протече за няколко секунди. Две... деца - не повече от 16 годишни - момиче и момче. Момичето наблюдаваше, а той разби сътклото и се завря, та отмъкна навигацията. Виждаха се отлично. И хукнаха нагоре по тротоара. А срещу тях - мъж. Едър такъв, можеше да ги сграбчи и двамата, или поне да направи марка на единия, та да си ожули носа на тротоара. Нищо. Размина се с апашите, погледна счупения прозорец и замина.
Цигарата ми се пуши сама в пепелника. Мисля си за тия деца. Шансът да ги намерят е много голям. Ако не знаят как, ще им кажа. А 195 е гаден член. Може да им обърка много неща. А ако знаеха, че човекът срещу тях ще реагира, щяха ли да тръгнат да правят тази пакост? За съжаление за този човек няма член.
Утре отивам в полицията.
А по въпроса за безразличието на страничния наблюдател - много може да се пише. Такъв е бил в един или друг момент от живота си вероятно всеки един от нас...Аз се ужасявам от безразличието на възрастните, когато продават алкохол и цигари на деца, или когато наблюдават деца да си ги купуват, или когато всеки знае къде се продават наркотици, но не прави нищо срещу това.
Защото и полицията, и политиците ни дават същия пример за безразличие и пълна апатия. "На никого не му пука, защо на мен да ми пука?"...И така си върви, за съжаление, и все по-малко хора реагират на нередностите и беззаконията, дори да се извършват пред очите им. Едно нещо ни липсва - добрият пример; едно нещо ни е излишно - страхът да действаш въпреки неблагоприятните обстоятелства...
Пак съм аз :).
Искам да кажа, че аз съм изключително страхлив човек. Вероятно се дължи на факта, че съм израсла без братя и сестри и не знам как адекватно да се защитавам.
В същото време като проклятие ми тежи много ясното съзнание за това кое е правилно/добро и неправилно/лошо. Но обикновено чуждата грубост ме парализира; ако наистина не се налага, не бих реагирала. Естествено, веднага си зададох въпроса аз бих ли се опитала да спра двете деца, които са ти откраднали Пътеводителя... Вероятно не. Както вече казах, страхлива съм.
Миналата година обаче открих какво може да ме провокира да действам.
Всяка сутрин изпращам децата си на училище, на 200 метра от вкъщи, където се събират около десетина деца и оттам ги взема училищният автобус.
Миналата година на спирката идваше едно 12-ина годишно момче, за да изпрати малката си сестричка. По неизвестни причини то ходеше в специално училище. Беше необичайно агресивно и много силно. Започна веднага да се бие с по-малките деца. Първите 2 сутрини аз гледах отстрани, силно възмутена и още по-силно изплашена. Знаех, че ако се опитам да ида да говоря с родителите му (емигранти от Хаити и много вероятно ако не наркодилъри, то на ръба на закона) -- резултатът ще е много спорен. Но на спирката имаше деца - и аз открих, че неслучайно Природата е вложила у нас инстинктите. Инстинктът ми на майка се оказа по-силен от страха. И когато малкият побойник започна да малтретира за пореден път едно от момчетата, аз просто се намесих.
Оттогава стоях като пъдар на спирката и въдворявах реда, когато се наложеше. Определено ме беше страх, но просто не можех да бъда безучастна - прекалено много детски очи ме гледаха.
Едната страна на вектора: Ескимосите са постигнали породата си кучета като са унищожавали всяко куче което посягало на човек пред всички останали псета.
Източните казват: "Убий един и уплаши хиляда!"
В крайна сметка генералната превенция има мощно възпиращо въздействие.
Другата страна на вектора: Там на онова много дълбоко ниво всички сме свързани и те са наши деца.
Отървавал съм човек от затвора на пук на правилата, защото имаше трима синове и щях да произведа трима престъпника. Задължих го с ПАМ* да ми се подписва всеки ден и да го "облъчвам". Само единият му син влезе в кауша след време.
Коя е необвързаната позиция?
*ПАМ - Принудителна административна мярка
Келвинатор, това е твоят сблъсък с "воайорите" ! Виж Воайори убиват....
С поздрав!
Няма такава. Свързани сме с решенията, които вземаме индивидуално в много сходни иначе ситуации. Това е и еднственият ни подарък - правото на избор как да действаш в дадена ситуация и правото на мотив за всяко такова решение. Оттам нататък понякога, дои и да сме взели правилното решение, изходът е неблагоприятен - защото не сме всесилни и не сме по-мъдри отколкото виждат очите ни наблизо. Но сме свободни и отговорни в мотивите и изборите си.
Аз лично не бих се решила да осъдя когото и да било, преди да го изслушам със сърцето си.
Абе ако питаш мене, ако ги пипна ще им нашаря задниците с един мой дебел каиш.
Ама ще стане гюрумтия. Майките и бащите им ще искат да се разправяме. Не че няма да се разправяме, ама...
Едно време другарката ме прати в кьошето, че надрах един Васо и ми издърпа ухото, а аз като казах на майка и тя ми дръпна един бой. Не заради Васо (ние заедно тренирахме борба), а щото оспорвам другарката и се оплаквам.
А иначе - хм, ей така може да те утрепят на улицата, и минувачите ще си гледат и ще си отминават. Патила съм, затова го казвам, но понеже съм разказвала вече тази случка, няма да я разказвам пак.
Искам да напишеш след време какво си решил и евентуално - какво ти образува посещението в полицията. Много силен пост. Тъкмо ще си говорим за деца с едни румънци след малко, които искат да правим общи неща за нащите и техните деца.
ПП колега ни е наследство от латинския и не се променя по род. не е нововъведение на джендър застъпници. просто се се случил в студио човек, който знае. но едва ли е имал време да обясни.
MariaD, решение ще взема след като ги издирим и проучиме. И то решение доколкото е в моя власт като гражданин.
А за полицията... Безумно обичах тази професия. Преди две седмици станаха 25 години, откакто станахме офицери от нашия випуск. Имам какво да кажа по темата, но нека не бъда аз човекът, който дава становище. Свършихме доста неща, с които можем да се гордеем. Предпочитам да си спомням за тях :)
Но пък каква дума е думата "колега", а?
Не се сещам за друга такава, добила гражданственост, към която да се прилагат думи в зависимост от пола, респ. рода, на лицето, като например: "моят колега" и "моята колега". Някой сеща ли се за друга подобна?
А за случката- честно казано не знам ако аз бях на мястото на случката как бих реагирала. Виждала съм деца на по 12-13 години да пият, примерно. Ми нищо не можах да им кажа-искало ми се е, но не се чувствам толкова "по-възрастна" от тях. Не знам дали е страх (аз също като Ела съм само дете), но в крайна сметка, засега не мога да им се карам. Предполагам, че е нужен майчински инстинкт, за да започнеш да се караш на децата, не знам. Така че не мога да съдя свидетеля. Не е толкова лесно да се намесиш ако не влязат в сила някакви инстинкти. Или може би си зависи от човека.
И все пак, пожелавам ти да се оправиш лесно със застрахователите и да вземеш най-доброто решение за децата.
И аз все влизам в положението на децата и не мога да им се карам,т.е.опитвам се да им обяснявам с приятелски тон(само на моите се скарвам и то едно каране....).Ако съм свидетел на престъпление или нередност сигурно ще се намеся(правила съм го за дребни неща) и то пак ,за да ги предупредя за последствията за самите тях.
п.п.И аз съм страхлива,обаче включили ми се инстикта за съхранение на деца-не мога сама да се позная.
Не занм, manka, може и аз да греша, но когато съм изпадал в подобна ситуация и съм считал, че мога да помогна, не съм дочаквал овластените институции. Случвало ми се е при две катастрофи (за едната писах преди време). Случи ми се и миналата година когато един пиян като талпа щеше да удари една жена с дете и го измъкнах от колата, за да не тръгне. В последствие се установи, че е някакъв охранител и имаше пистолет. При всичките случаи като вдигах шум и хората се притичаха на помощ.
Що се отнася до страха, повярвай ми, той се изпитва и от двете страни.
Обяснявам си този тип поведение по-скоро като резултат на обществените нагласи.
Благодаря ти, Иване!
Благодаря и на всички, които взеха участие в тази дискусия. Защото знаете ли, за да бъде социално активен, човек трябва да се стреми да бъде ярка индивидуалност.
Има две форми на реакция на човека:
АКТИВЕН - когато реагира на събитията и изгражда поведението си съобразно тези събития. Неудобството на този тип реакция, че се реагира на чужди събития и се изпълняват чужди програми създадени от този, който е провокирал събитията.
ПРОАКТИВЕН - когато освен реакции на събитията, човек с мисъл слово и действие създава събития. Тогава той въвежда и своите програми в общественото съзнание.
С други думи мисля, че колкото по-често си казваме "майната им на правилата", колкото по-често се стремим да ги пренапишем, колкото по-често си позволяваме да хулиганстваме спрямо нормите, които ни пречат, толкова по-добре.
Ген, тоя път ти ме накара да се замисля. Ако джипът е признак на някакъв стандарт, вярно е имам го и много си го обичам. Готов съм да споделя с всеки пътя си до сега, защото го изминах опитвайки се да бъда щастлив. Изходната точка е далеч в шейсетте години на село при баба, когато се ядеше месо само два пъти в месеца, като се получеше запис от майка и татко.
В същност в живота си съм живял не повече от шест месеца без кауза (да работя нещо, от което душата ми не изпитваше радост. И то беше от страх, защото на края на месеца нямаше да получа заплата, както бях свикнал). През останалото време, оказва се съм бил голям щастливец. И съм мечтал безумно. И търсех неуморно как човекът може да бъде творец.
През другата седмица ще мога да ви дам допълнителна информация за извършителите. Нека спазим закона.
А за глада - ми то го пише в Библията. Винаги ще помня перпоръката да не се страхувам, защото няма нито птица нито животно ненахранено, та камо ли човек. Но аз познавам хора, които се поболяват от страх, не от глад! И ако се позамислим някои хора създават правилата като създават този егрегор на страха и той захваща съзнанията ни. Защото уплашеният човек се управлява много лесно. Ето тези правила не приемам аз. И падне ли ми възможност и ги нарушавам и ги пренаписвам. Естествено, готов съм да си понеса последствията, ако силите отсреща се окажат по-силни от мен.
Животът се развива. И дрехата от установени правила отеснява. Тогава?
Сега гледах новините ;В Солун гасееха джииииииииииип.shelly,на мен преди година като слязох от самолета,това беше първото,което ми направи впечатление в София-контраста между лукс и мизерия.И тук супер богати и ултра бедни живеят едни до други.Не съм ходила в Индия,но по описанието ми се струва,че разликата е,че хората не са усмихнати и не е въпрос на личен избор къде и как ще живееш.Всеки иска да живее в лукс.Тези,които не успяват са нещастни и намръщени,тези които са успели имат чуство за вина и също не се чустват щастливи,срещайки непрекъснато укорителни и подозрителни погледи.
kelvinator,ако след всички коментари решиш да се оттървеш от джипа-аз съм насреща.Подаряваш ми го и нямаш грижи!Така ми писна с тази малка кола всеки да ми отнема предимството,че си мечтая не за джип,а за бронетранспортьор.
Това с революцията ми хареса. Само че, Gen, революцията не е ли в резултат на същия този закон на Вселената - Законът за ентропията. Защото няма как да се създаде един нов ред, без да се разруши нещо вече създадено. Това освобождава нужната енергия. И той важи на всички нива. Тази сутрин изпих чаша мляко (простете за мутренското ми поведение). Колко ли тревички са унищожени, за да се налоча?
Революцията, каквато и да е тя, също има за цел да унищожи една система от правила, за да се създаде нова. Друг е въпросът, че всяка революция изяжда децата си и винаги е яхната от последващи играчи. Но не мислите ли, че всеки ден всеки от нас изживява своите малки революции?
СВОБОДА - Правото да избираш между различни възможности. Стига да ги видиш. За това вече трябва да се потрудиш.
РАВЕНСТВО - всички сме равни по рождение в едно - разполагаме с двадесет и четири часа в денонощието. Останалото е личен проект за всеки. И негова житейска отговорност.
БРАТСТВО - да, на онова дълбоко ниво всички сме свързани и първоизточникът е Един. Но тогава не важи ли с още по-голяма сила източната поговорка: "Не ми давай от твоята риба, а ме научи как да си я ловя сам". Но аз си задавам още по-далечен въпрос - как и кого да науча как да учи другите да ловят риба? Сред вас има много учители. Ако можете, помогнете ми. Аз лично не мисля да спирам, въпреки че съм хвърлил много бисери на прасетата и много семена в бедна почва.
Но всички тези понятия не са ли състояние на духа? Значи в наша власт.
Иначе и аз си имам грижи. Дребнички такива, ама грижи. Например да помогна на колегите си в тая криза да намерят нови възможности. Колкото и трудно да е всеки ден да напредваме сантиметър по сантиметър, защото когато съберем всички сантиметри, вероятно ще сме се приближили до слънцето. Да заменят думата "оцелявам" с думата "съзидавам". И как да бъдат по-добри професионалисти, значи по-полезни, значи по-конкурентноспособни.
А за джипа - пожелавам го на всеки. Защо ли? Чисто егоистично. Колкото по-богати хора, толкова по-добър бизнес.
На загрижените - не ме мислете. Аз знам за Закона за кармата. И съм готов да се разплатя за всяка моя мисъл, слово или действие. Но знам и за Закона за Дхармата. Думата е санскритска и означава мисия. Този закон също е безусловен. За всеки от нас.
Свободата-да спазваме правилата за да сме свободни.
Равенство-щом повече можеш помогни на не можещия.
Братство-обичам.
За рибата.Харесвам повече притчата как един нахранил хората с една риба.Риба -вяра.
Изместих ме темата, но е за добро.И аз имам дребни грижи.И са свързани с един ,който има джипове.Работих и не ми плати изработеното.Сега ще мъча да оцелея,защото преди да съзидам трябва да съм жив.
ПЕСНИЧКА ЗА ХОРАТА
Видях една невидима жена
на ъгъла на “Шипка” и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.
И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.
Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.
…
За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на “Шипка” и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото
те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на “Шипка” и безкрая,
една жена продава ореоли.
Благодаря ти, Веско!
Gen, говорим за едно и също. Включително и за това, че нещо се случва на планетата. Въпросът е какво правим ние за да стане тя по-добро място? Мисълта също създава реалности. Защото знаем или не знаем за законите, те работят. Ти ще се оправиш. Усеща се по написаното от теб. А за злодеите - те се проявяват при всеки от нас. Искам или не искам, трябва да ги приема. Хубаво е да знаят, че разплатата е извън тяхната власт.
За мен най-важният въпрос винаги е бил "В какво вярвам?" От там започва всяка промяна.
Аз не мразя никого.Тук се чувства ,как някои ме избягват-няма защо.И на Вас Kelwinator пожелавам да запазите силната си чувствителност,но и желанието да почувствате и това, което другите чувстват- от контейнера или от улицата ,или от болниците ,или от училищата,от пенсионерите, или майките ни -самородните енциклопедии на живота ни как умират бавно и сигурно със всичките си постижения ,заради глада, заради мизерията, заради студенината на останалите.
Gen,приятелю,благодаря ти, за всичко съм съгласна с теб.Честен си за всичко и си смел да го кажеш.
Gen,ако имаш две ризи дай едната на ближния си е казал Спасителя.И аз давам даже понякога се упреквам ,че малко давам когато имам и че още повече трябва да се раздаваме за другите,за своите ако имаме тази възможност.
Нека не ме разбира някой погрешно-от никого нищо не искам и няма да приема за себе си оттук.Коментарът ми е болката ми за България.Бедността на народа ни ииииии.-джиповете и гаврошовците но български.
Скоро в разговор с приятели по повод случката пред дискотеката в София бях казал, че не ме интересува как изглежда убиеца, а неговите родители, как изглеждат родителите на децата, нападнали екипа на бтв и тези, които са "възпитали" ученика биещ учителя си в класната стая от клипчето по един от българските сайтове за споделяне на видео.
Страшно е. Ставаме свидетели как бъдещето на нацията деградира тотално и не правим почти нищо по въпроса. Но рано или късно гнилото ще стигне и до нас.. и до вашето дете. След време тези прогнили същества ще стават родители и ще "възпитават" техни деца... Не си мислете, че това са единични случаи.
Познавам много младежи и пряко наблюдавам начина им на мислене и ценностната им система. ...
Скоро четох в едно уважавано списание (от сериозните със създадено име дъгли години на българския паза, не от жълтите ), че един от ротшилдите бил женен за българка, но се развели и той нещо намразил държавата ни. 97ма година малко преди да умре казал, че 2030 година българия и българи няма да има.
При сегашната дейсвителност и младеж е по-добре пророчеството му да се сбъдне.
И отново за случката - излключително много увжавам келвинатор още от записването му в БГЛОГ. Някой може да говорят каквото си искат относно колата му... но за мене той е човек, който си е заслужил всичко което има. От писанията му изглежда мъдър човек и не виждам пречка да впрегне мозъка си да печели и купува каквото си иска. Нормално е да е горд с това, което е постигнал и да не го крие.
Който не може да има това което иска, значи не го е желал достатъчно силно.(говоря за материални неща).
Няма значение дали е счупено стъклото на джип, мерцедес или трабант.
Важното е, че някой е повредил и взел нещо, което не му принадлежи а гражданина станал свидетел не е направил нищо по въпроса.
Изводите, които си правя са, че няма младеж, няма хора, които да възпитават младежта и няма гражданско общество...... в крайна сметка какво има?
И аз това се питам. Обра "отрицанието" пак човек, който не го е заслужил. Келвинатор , заради това, че цигарата му пуши сама в пепелника и се тревожи какво ли ще стане с тези деца, тревожи се потърпевшия, останалите ги няма в схемата.
micromax, наистина е страшно. Ето днес и на мен ми се случи случка - както си карам колата с две деца вътре, на завой /слава богу, че с ниска скорост/ ми се къса шарнирен болт, губя управление и спирам на сантиметри зад друга кола на тротоара, а между двете коли остава едно 15-тина годишно момче. Живо и здраво, пак слава Богу, без драскотина, нито то, нито колата отпред. Докато разбера какво става, почти беше тръгнало да ме вади от колата и да ме бие, аз се извинявам стрестната, и излизам да видя много ли е уплашено, а то като се посипаха едни клетви, заплахи, хули..дойде и майката - и тя в същия стил..А и аз деца возя отзад. В това време наоколо от околните магазини наизскочиха хора. Седят и гледат. И нищо. Никой не идва да види по-отблизо, дето се казва чаша вода да донесе или поне да изведе децата. Само един човек, който май беше в колата зад мен се опита да ме защити и ме попита добре ли съм. Един от около 20-тина. Ей това става - нация сеирджии.
Не го попитах този човек как се казва, даже в уплахата си сигурно и не съм му благодарила. Непознати Човече, ако четеш тука, искам да ти кажа - Бог да те благослови за това, че не отмина, благодаря ти, че човешки дойде да ме попиташ : "Добре ли сте?".
Ей че страшно! Може 15 еър-баг-ове да им наслагат на колите и пак - да се скъса шарнирен болт и да стане беля, от тия дето обръщат живота наопъки. Стискам палци на Шели да не й останат белези по душата. И да не попада никога повече в такива инцинденти. Един е предостатъчен за един живот.
ПП. Мисля, че френската революция и християнската любов не са толкова пряко свързани, колкото на Ген му изглежда. Иначе нямаше преди 5-6 месеца да чуя от националния ефир на франсетата следното: "Републиката е светска, но Франция е християнска". Каза го без притеснение човек във военна униформа, който отговаряше за някаква организация на нещо публично - вече забравих какво, но сигурно ще да е било визитата на папата.
Повече смисъл ми прави Келвинаторовота интерпетация на "свобода, равенство, братство". Ще взема по Коледа да я пусна на френски в някой от техните форуми да видим дали на тях им прави смисъл.