queen_blunder, с голям интерес прочетох историята ти, както и онази, по-старата, за въглена...През повечето време, докато четях, кожата ми бе настръхнала.

   Аз вярвам, че случилото се си има обяснение. Не говоря за научното разяснение, което винаги свежда нещата до познатите ни категории. Казвам, че това, на което си била свидетел, не е случайно. Повечето биха назовали това "Чудо". Но аз все по-често се чудя защо определяме като "чудо" най-естествените и истински аспекти от живота ни. Когато нещата излязат извън рамките на материалното и ние, хората, започваме да губим почва, да се объркваме, да се страхуваме, започваме да търсим обяснения, с цел да опростим нещата и така да ги принизим до познатите ни явления. Науката, да точно НАУКАТА доказа, че хората използваме една много малка част от своя умствен потенциал. Защо за миг да не допуснем, че странните нам неща не са никакво чудо, а просто поредното природно, естествено явление, което сме успели да уловим благодарение на някакъв импулс, произтекъл от ограничена до монента зона на нашия мозък. Значи всеки категорично признава, че не използва на 100% от своя мозъчен потенциал, а в същото време твъри, че дадено събитие или явление, видение...не може да се е случило. Как да сме сигурни...???

   Мен лично неведнъж са ме спохождали подобни случаи. Особено докато бях по-малка, около 10 годишна. Не мога да разкажа всичките, но има една, която много ми напомня на описанато от теб.

   Една нощ, докато се опитвах да заспя, ми се случи нещо "странно". Лампата беше угасена, но очите ми вече бяха свикнали с тъмнината, така че ясно разграничавах всички очертания в стаята. Радиаторът беше включен. От него се излчваше червена светлина(индикатор на релето) и в тази част нещата бяха напълно видими. Бях се загледала в светлината, сякаш за нищо не мислех, просто си гледах в една точка. Не знам колко време да беше изминало, когато ясно и категорично видях един човек да стои над радиатора. Позата му деше странна. Той не стоеше върху върху дадена повърхност, а просто така...във въздуха. Краката му бяха кръстосани като в буда-поза. На главата си имаше чалма, облечен в потури, много шарено, лъскаво облекло. Беше леко пълен и румен, и много, много усмихнат, излъчваше добрина и весело настроение. На мен той ми изглеждаше толкова безобиден и естествен, че през ум не ми минаваше, че това може да е нещо странно. И така му се усмихвах, сякаш си беше нещо напълно нормално този човек да си стои там, сякаш него винаги го е имало. Обаче в един момент материализмът в мен проговори. Стреснах се. Извърнах глава на другата страна, сякаш да потърся познати образи, предмети, които да ме успокоят. Сърцето ми щеше да се пръсне. Когато отново погеднах на оная страна, него вече го нямаше. И пак казвам, това си беше напълно истинско, т.е. много ясно и категорично виждах човека, всеки цвят, очертание, излъчването. А аз вярвам на очите си.

   queen_blunder, аз напълно ти вярвам. Няма как, след като сама съм го изпитала, неведнъж...Въпросът е в обяснението. Защо въглен, защо човек, който те наблюдава...Не съм сигурна. Ти си единствената, която можеш да си отговориш най-правилно. Защото ТИ си свидетеля, ТИ си главният герой. Усещанията от случилото са си в ТЕБЕ. Ако искаш наистина да си отговориш на въпросите, най-важното е да си спомниш за чувството, онова, което те е споходило в дадения момент. Там, в него, се крие отговорът, ТО е твоята интуиция, ТО е това, което всъщност си ти самата.

Не се сърдя, че не ми вярвате. Всеки си избира на какво и на кого да вярва.

Само че това тук е моят блог, моят електронен дневник, и в него (като изключим опитите ми да пиша приказки и разкази) се старая да разказвам с най-точни думи случващото се с мен. Пред това да ме помисли някой за побъркана и съответно да реша да си замълча, предпочетох да кажа истината, която си има своите последствия за автора.

Мит е, че  не използваме 100% от мозъка си. Напротив, използваме го, но не по едно и също време.

Видяното от вас всъщност продукт на мозъка ли е? Ако да, то тогава няма нищо необичайно.

Ако не, значи сте видели дух, но един дух има ли нужда да заема  поза на надвесвне, за да ви види?

И аз харесвам да си разказваме страшни случки около лагерния огън ...

Честно казано, такъв ужас изпитах от надвесената фигура, че не знам дали съм способна да надникна в един друг свят - предполагам, че за нещо такова става въпрос...

Не мога все още да си отговоря на въпроса първо - защо  тази къща ми действа особено - някак ме вълнува, още когато вляза в двора й. Второ, историята с въглена е абсолютен факт - там не съм единствен свидетел и със сигурност е някакъв знак. Обяснявам си го като послание, че къщата не е пуста, там в нея нещо живее.

Трето, разговорът вечерта беше по адрес на дядото. Да, чух неприятни неща за него. Смятам, че фигурата има нещо общо с него, вероятно, за да ми каже, че той е там и ни наблюдава.

queen_blunder, много ми допада начина и стила ти на разсъждения. От една страна ти обръщаш внимание на детайлите, на "невидимите" случки, не си лишена от интуиция, вижданията ти не са ограничени, широко скроена си. От друга страна умееш да разсъждаваш логично, последователно, базираш се на факти, мисленето ти е организирано. Искам да кажа, че използваш умело двата основни аспекта на мисловния процес - въображение и рационализъм. Вярвам, че скоро ще получиш много отговори.

   hoaxer, целта ни не е в спора. От него няма смисъл. Защо не например диалог с елементи на разсъждения. Ако смяташ, че разказът е лишен от смисъл, то тогава се обоснови, разясни ни защо така го разбираш ти. За мен ще е от полза едно различно мнение. Но да кажеш, че много филми се гледат, в това не виждам логика.

   А относно мита за 100-те процента, в изложеното от теб виждам известно противоречие. Твърдиш, че : "Мит е, че  не използваме 100% от мозъка си. Напротив, използваме го, но не по едно и също време". Ако говорим за потенциал и възможности на ума, то според мен точно в това се състои потенциала - да използва своите функции по едно и също време. Може би точно там се крие ключът към неговото усъвършенстване. Въпреки че аз все пак не вярвам, че умеем да използваме всичките функции от всяка точка на мозъка ни, макар и не в едно време. И какво означава това дали видяното е продукт на мозъка? На какво тогава? Надявам се, че обяснението ще е интригуващо.

queen_blunder, разбирам, че в дадения момент чувството на страх е било преобладаващо. Но някъде дълбоко в теб е имало и едно друго усещане. Именно то е било вярното. Страхът винаги пречи като една бариера, обвивката на нашите прозрения, на истината.

След твоя коментар и коментара на Зефира вече съм по-спокойна, че си имам сродни души и не всички читатели ще ме вземат за смахната :)

Отдавна съм се убедила, че няма нищо случайно в живота ни. Всяко нещо, което се случва, е трябвало да се случи. Имало е някаква причина. Би било добре да можем да си обясняваме причините.

queen_blunder, и аз съм имала подобни преживявания, но не са били визуализирани както при теб. По-скоро при мен беше усещане за присъствие, докосване и това, което споменава и Kopriva – хлопане, отваряне на врати, скърцане на леглото, така като че някой става или сяда  на него.

Имах чичо, брат на баща ми, към когото бях привързана, защото доста ме беше глезил като дете. Няколко месеца, след неговата смърт, в един обичаен работен ден бях сама в офиса и много съсредоточена в едни изчисления. И така, както си работех и нямаше никаква причина, отвличаща вниманието ми...изведнъж ми стана адски тъжно и сълзите ми потекоха, а аз погледнх към празния фотьойл срещу мен и усещах присъствието му... Няколко месеца преди да почине той беше идвал при мен в офиса и седеше точно там. Не можех да си обясня какво се случи, кой и как насочи мислите ми и създаде усещането за неговото присъствие. Споделих случилото се с моя позната, която четеше много православна литература и тя ми каза, че дори православието признава съществуването на виденията.

Хлопането, отварянето на врати, скърцането на леглото се случваха доста дълго в дома ми, може би около 3 години, след като от този свят си отиде наш близък. Когато се отваря врата сама винаги съм си обяснявала с факта, че вероятно не съм я затворила добре и течението го прави вместо мен, но силното хлопане, идващо откъм гардероба не мога да обясня. Скърцането на леглото и видимото движение на матрака, като че някой сяда или става също не можах да обясня и смених леглото. Говорих с мой приятел-свещеник и той ми обясни, че тези явления са свързани със земни бесове, все още владеещи душата на покойния, поради което тя все още витае наоколо. Прави и водосвет, но и след него се е случвало да чувам „похлопването” откъм вътрешността на гардероба. Има и още, но да не рискувам да попадна в графата „смахнати” – спирам до тук!

куини, помисли малко, какво толкова се е случило? събудила си се и си видяла за миг сянка надвесена над леглото ти ...  е и?

после следват едни интерпретации, едни предположения и умозаключения, които всъщност правят историята интересна, загадъчна , мистериозна и т.н.

нищо лично, не споря и не се заяждам, само поднасшм фактите

опитах се да се пошегувам, напразно )))

Ако случката обаче се повтори, аз също мисля, че трябва да повторите осветяването със свещеник, който не отбива само номера. Освен това имаше едни молитви в Св. Неделя, които не обичат да четат, но го правят ако ги помолиш. Може би Киприанова се казваше, не знам. Препоръча ни я един интересен човек. Освен това можеш да запалиш свещичка в къщата и да се помолиш за душата на покойника-да се успокои и да намери пътя си. Това също би трябвало да помогне. Но понякога просто трябва да изчакаш-баба като почина известно време само се чупеха неща в къщата ни. Беше си страшничко. Но после всичко това като че ли спря.

При всички случаи те разбирам и ти съчуствам. Определено е много шашкащо да видиш нещо такова, независимо колко си буден-доколкото това изобщо има значение.

А това за мозъка е напълно вярно-ползваме 100% от мозъка си. Само дето не знаем за какво. И кога. И как.

Дениджейн, благодаря за съветите - ще се възползвам.

Да ти кажа честно, първата мисъл, която ми мина през ума, след като видях, че фигурата е изчезнала, е, че съм го изплашила. Може да ви звучи идиотско, но аз изкрещях толкова силно и толкова грозно, че не може да не съм го стреснала. Не зная дали ще се повтори случката, но аз си знам, че няма да бъда подготвена за втора такава среща. Ще реагирам по същия начин, тоест ще се уплаша страшно, а може и по-зле да го понеса. Просто не бих искала да ми се случва отново.

А мъжът ми, който ми повярва 100 процента за случката, просто защото той по принцип си вярва в тези неща, даже малко ми завидя за преживяването. Благородно, разбира се. Що пък на мен ми се случва, а не на него. Той е търсач на силни усещания и знам, че не би се изплашил. Напротив - щеше да му е едва ли не забавно. Ако има някой, който гледа много филми с подобен сюжет, това е той, а не аз.

Снощи си мислех върху думите на Дениджейн, че това същество, което и аз предполагам, че е дядото, не е искало да ми навреди. Но пък самото му появяване е ужасяващо. Представете си, че ако дори собствената ви майка стои в тъмното и ви наблюдава, спотаена и изправена до леглото ви, и вие внезапно се събудите и я видите, ще се стреснете в първия момент. Поне аз - със сигурност. Е, после ще се успокоя, като я разпозная, но в първия момент си е неочаквано и някак неестествено.

Копривке, ти мисли ли четеш? Аз сметнах, че не е нужно да разказвам всяка подробност, но след твоя коментар - няма как. Мъжът ми смята, че дядото много е настоявал преди смъртта си да се видят, може би защото е искал да му каже къде е сложил богатството си. Старецът е имал доста злато, пазено във вид на пендари, както и пари, които наследниците не са открили в спестовните книжки. За златните монети се е говорело, че са откраднати от едни роднини, но никой не е напълно сигурен в това. 

И още нещо ще ви кажа, което мислех да пропусна, но не виждам смисъл, щом като съм решила да опиша всяка подробност.

Всъщност къщата на село дядото щеше да я припише на мъжа ми, ако се бяха видели за последно. И понеже това не се случи, а наследници са двете дъщери на дядото - едната е свекърва ми, ние платихме дяла на другата - лелята на мъжа ми (сестра на неговата майка), за да стане наша. Свекърва ми се отказа доброволно в полза на сина си.

По това време, когато се уреждаха тия неща, свекърва ми беше ходила на гледачка (тя много си пада по екстрасенси и прочие) и гледачката й беше казала, че тази къща носи нещастие. По-добре да се продаде на чужд човек, а да не я купува Митко. Само че ние не се вслушахме в съвета й.

Е, имането, ако не е откраднато, го има някъде вероятно, но не си представям, че живият човек, особено пък аз, би могъл да влезе в контакт с мъртвец, за да получи инфо. Поне съзнанието ми изключва да понеса подобно преживяване.

За подсъзнанието - не мога да кажа нищо. Знам само, че видях реална, непрозрачна човешка фигура - през нея нищо не се виждаше, която стоеше през нощта край леглото ми и изчезна. А две години преди това - един горящ въглен в печка, която не е горяла 6 години. На това нещо обаче не съм единствен свидетел!!!

Много ми беше интересно да прочета двата поста. Вярвам в необяснимото, макар на мен да не ми се е случвало да видя призрак; сигурно си си изкарала акъла...

Вярвам, защото са ми се случвали други неща, които няма как да бъдат обяснени с това, което знае съвременната наука.
Много пъти ми се е случвало да сънувам сън, и докато сънувам, знам, че на някого, когото познавам, се случва нещо лошо.
На сутринта разбирам, че е починал мой роднина или роднина на някоя моя близка приятелка - и то неочаквано. Още по-странно е, че имам такава връзка и с емоциите на Коприва - а нея изобщо не я познавам. Но почти всеки път, преди тя да сподели в Блога нещо такова, аз сънувам преди това лош сън (за смъртта на баба и' и дядо и', Бог да ги прости - не съм сънувала нищо).
Познавам една жена в Перник, която пред очите ми се е свързвала с моите починали баба и дядо.
За четящите да споделя, че имам здрав разум и съм  изключително неподатлива на внушение.

По нашия край, а предполагам и в цяла България, когато някой почине, задължително се отварят прозорците на дома му и стоят така, за да може душата да напусне къщата и да  не се явява като призрак на живите.
Правено ли е това за дядото?

И само като идея, за да не изключваме най-близкото до ума:
възможно ли е това да е бил съвсем реален човек, който е влязъл с една или друга цел и те е наблюдавал?
Докато си била завита с одеялото презглава, а сърцето ти е биело до пръсване - това значи, че кръвта е шумяла в ушите ти и не си чувала добре, той е могъл да избяга от стаята.
В сумрака и благодарение на ужаса лицето му е могло да ти изглежда всякак.

Ела, благодаря за коментара. И аз се имам за неподатлива на внушения и мисля, че за три години общуване в сайта съм го показала.

Виж, призракът не е в онзи вид, в който сме го виждали по филмите и картините - луминисцентно бял. Беше само тъмна фигура с различими очи, глава и тяло. Ужасът от неочакваната среща ме лиши от възможността да го разгледам подробно.

И при мен сънищата от години ми предсказват бъдещи събития. Важното е да имаш усета как да си ги разтълкуваш.

Спомням си, че веднъж си позволих да се позова само на съня си, за да заявя пред колеги от училището, че няма да се стане онова, от което се страхувахме - да ни пратят цербер за директор, временно изпълняващ длъжността, и че от РИО ще се съгласят да си остане помощник-директорката до конкурс. От РИО бяха категорични, че ще ни пратят друг човек, не онзи, когото желаехме и даже бяхме подписали петиция в подкрепа на кандидатурата му, понеже в училището имаше сметки за разчистване с непокорни учители.

Тогава - още си спомням - сънувах, че с пом.-директорката летим във въртолет, носим се спокойно над земната повърхност, а под нас се случват всякакви бедствия: цунами, земетресения, бури, пожари. Беше ни тесничко, но спокойно. И само заради този много ярък сън си позволих да кажа, че няма да ни пратят човек, инструктиран да отмъщава на няколко учители. В крайна сметка над началничката на РИО беше осъществен натиск и моето "предсказание" се сбъдна.

Знаеш ли, че, когато са провеждани изследвания и статистики върху способностите на Баба Ванга, се е установило, че най-голям процент познаваемост е имала в случаите, когато е говорела с мъртъвци? Аз изобщо не отричам, че такава връзка съществува. 

За дядото не зная дали са отваряни прозорците. Аз не присъствах на погребението му. Ще трябва да попитам роднините.

Не вярвам в чак толкова преднамерени срещи с починали, в които те идват да ти покажат имане или нещо такова. За такива неща си трябва тренинг, за да ги повикаш и задържиш достатъчно. Ако умрелият е бил силна душа и има нещо, което му е много важно да ти каже, ще го направи-най-лесно е на сън и къде къде по-нешашкащо. Но след толкова време... по-скоро просто сте осъществили кратка връзка и това е. Може би наистина не е лоша идея да пратиш мъжа ти да поспи там-хем ти да се успокоиш, хем ако духът има да казва нещо, да си го каже. Но според мен е било еднократно събитие. Когато човек умре си има много по-важна работа от това да обикаля да тормози живите.

Между другото, по въпроса със сънищата, аз вчера, преди да прочета този пост, сънувах сън точно с призраци. Само дето в моя сън беше на малко момиче, което току що бяха убили и видях духът му как се е свил до един храст и не знае накъде да поеме.  Е, имаше и други неща, но това ми се отпечата. Но забавното е, че се връзва идеално с темата. Аз предпочитам да нямам "пророчески" сънища, защото е доста депресиращо като сънуваш нещо гадно и не знаеш от кой тип сън е. Моя опит показва, че ако нещо ме впечатли МНОГО на следващия ден, обикновено го сънувам в нощта преди събитието. И изобщо не става винаги въпрос за нещо съдбовно. Но трябва да е силно изживяване.

А по въпроса с науката-за да предпазя темата от навлизане във води, които няма да ми харесат-науката е отражение на нашето познание за света в момента. И макар да знаем много, не знаем всичко. Така че да не я намесваме.

Ела,споделяй сънищата си на е-майла ми!

И аз сънувам....И понякога,това,което получавам като отговор е категорично.

Тъкмо вчера написах в този постинг,че вече ми се случват рядко "подобни сънища" от други измерения и ........

моята кръстница "дойде в съня ми" да ми даде отговор на въпрос,който ме тревовожи от 7 години.Отговорът не удовлетвори съзнанието ми,но успокои душата ми

След странния поглед на две приятелки,изненадани от решението ми,благодарение на "сън"-(за тях сън,за мен истина) не бих споделила с никого,но как да обясниш,докато сам човек не се убеди!

Р.Р. Писах, но не изпратих явно. Случва се.

А днес например спах ужасно и сънувах много забавни неща, даже едното вече ми се сбъдна (беше свързано с кучето ми :) ).

А за гледачките-първият път, когато искаха да ме заведат на някаква "лечителка" плаках дни наред. Не исках да ми нарушават личното пространство. После се оказа, че няма значение. И в крайна сметка, ние постоянно излъчваме мислите си и чувствата си към всички хора около нас. Не е толкова страшно някой да ти ги разчита. И освен това, след като на два пъти позволявах да ми влизат съвсем наистина в личното си пространство, мога да кажа, че беше изключително забавно. Макар и шашкащо. Някой да се докосне до теб, особено когато е добронамерен, е много яко изживяване. И шашкащо :)