Блогът на смъртта: "Време за действие", Глава 16
Щепселинка не бе включвала компютъра от доста отдавна и сега шокирана седеше и асимилираше фактите. След като пурата изгасна за пореден път, тя отново я разпали, дърпайки и издишайки бързо в самата пура, докато краят й не почервеня напълно. След това отново всмука жадно тежкия сладникав дим и се загледа в Борис. Косата му беше вече изсъхнала и падаше меко покрай лицето му. Остро оформените му скули издаваха твърдата му решителност, която успяваше до този момент да го кара да се бори със западащата среда. Но ето, че пак беше затънал...
**********
Когато се събуди, Творецът потърси с ръка тялото й и разочарован се унесе пак. След малко обаче се сепна, стана и се огледа, но нея я нямаше. На снощното бюро обаче стоеше лаптопът, все още включен и все още повтарящ кадрите от убийствата.До него имаше няколко фаса и една недопушена пура...
**********
На охраната започна да му харесва той да е на смяна, когато идваше това момиче. Трябваше да пребърка всичко, което носи, както и да я опипа най-обстойно с уредчето дали не носи нещо опасно. А на нея определено имаше какво да й се опипва, така че той се престараваше в желанието да изпълни задълженията си всеки път, когато тя се появеше. След това гледаше дългите бедра, докато не се изгубеха в коридора. После пък цял ден се представяше движенията й на забавен каданс като по филмите и как тя всъщност търси него и как му се усмихва... Дааа, та и сега като я забеляза веднага изправи очаквателно уредчето. Остана обаче много разочарован, когато 20 минути след това се събуди на земята без да помни дали я е препипал или не. Кое беше по-лошо – това или фактът, че го уволниха заради електрошок от миналия век...
**********
Когато Щепселинка влетя през вратата на края на дългия коридор, прибирайки зашеметителя в чантичката си, човекът вътре вече сипваше алкохол във втората чаша и й я подаде. С рязко движение тя събори чашата от ръката му и задъхана го погледна. Той се усмихна презрително и седна в един люлеещ се стол до холограмния триметров аквариум по средата на огромния кабинет. Двамата се намираха в нещо, което приличаше по-скоро на зала, отколкото на стая и чиито стени бяха перфектно изолирани от всичко, за което можеше да се сети човек. Вътре се носеше тежката миризма на Олд Спайс и светлината беше много слаба.
Щепселинка се овладя и сега излъчваше повече гняв и ненавист, отколкото безпомощност. Тя вдигна глава и за да спечели време да успокои гласа си, се приближи. Застана съвсем близо до човека в стола и процеди бавно и ниско през зъби:
- Обеща да не го намесваш!
- Той сам се намеси, пухче.
- Обеща ми, че ако изпълнявам всичко по план, ще ни измъкнеш!
- Той е плъх, пухче, плъховете не се опитомяват. Рано или късно се връщат в канала.
- Какво искаш?
- Това е моето пухче. Имаш още една задача.
- Откъде да знам, че ако я изпълня, ще го оставиш на мира?
- Не знаеш, пухче.
- Тогава нищо не губя, нали?
- Слушай внимателно, пухче...
************
На другия край на света, заобиколен от едрогърди мулатки по прашки и от много празни чаши с разноцветни чадърчета, изтегнат на един шезлонг, единствено по венец от цветя на врата си, лежеше още един мъж, който се опитваше да се отърве от миналото.
Раздразнен, че едно малко негърче (само едно) го прекъсна от занимателната му ангажираност да проверява ластиците на всички прашки с език, той се загледа опулено и невярващо в това, което то беше донесло. Най-накрая на 20-тото подбутване от страна на негърчето за бакшиш, голият мъж излезе от вцепенението си. Той набърза ръка разбута гърдите около себе си, грабна грубо опакования пакет и боксерките си и се отправи към тръстиковото си имение. По пътя хвърли венеца от цветя по още тичащото след него негърче и след няколко падания успя да се обуе. Това му помогна да изтрезнее още по-бързо, но за всеки случай, когато влезе в къщата и постави пакета внимателно на леглото, отиде да си вземе една биричка. На пакета с маркер беше написано Г-дин Аурин.
Никой не знаеше къде е. Как по дяволите са го открили. Дали е бомба? М! Никой уважаващ себе си убиец не се занимаваше вече с бомби ( е освен оня идиот Веселин, ама той го правеше за кеф и разнообразие, а и те си бяха изчистили сметките отдавна).
Не можеше да не го отвори.
М! Лаптоп! Отвори го, а на екранчето автоматично се показа пощенската кутия с едно непрочетено съобщение. Без да се задълбочава във надписа blog.death и в „автоматичната уведомителна система”, Аурин кликна на посочения линк. Сайтът, който се показа, първо го озадачи, след това го шокира и накрая го уплаши. Той заряза лаптопът включен на леглото и тръгна да търси някакъв сигурен начин за комуникация.
През това време на лаптопа се повтаряше един и същи запис, на който човек, облечен целият в черно и с маска на лицето, убива друг, а над него течеше с големи червени букви на черен фон заглавието: „ Шефът на „реизгрялата” фирма за тютюневи изделия в САЩ Филип Морис убит. Уликите сочат, че извършителят е безследно изчезналият гангстер Аурин.” ...
Това наричам аз талант !!!
--------------------------------------
Riding on fire - touching the sky
Riding on fire - take you up so high
Riding on fire - with tears in your eyes
Riding on fire - and your heart it dies
-
Riding on fire -...
D
Die finde ich voll geil!!! ::) Es war echt ein super Teil unserен Romans !! Es lebe Щепси !!!
--------------------------------------
Riding on fire - touching the sky
Riding on fire - take you up so high
Riding on fire - with tears in your eyes
Riding on fire - and your heart it dies
-
Riding on fire -...
D
Невероятен талант! :)) Чудесно! :))
Следващ на ред е Morli :) Ще му пиша и на лично :)
Teri
Съгласен съм. Много се разхвърля действието, отвориха се много задни сцени, които след това не се завършват, а остават в задънена улица. Един герой прави едно, после се оказва, че прави друго...:)
Хубаво ще е да не се отварят повече нови сцени, а да се следва една сцена. Ако беше в първо лице ед. число действието, щеше да е по-лесно може би
Teri
Много обичам да чета романи, в които действието се разказва от един човек. Например:
"Събудих се и отворих прозореца". А не "той се събуди и отвори прозореца" :)
Teri
То обсъждане непременно трябва да има, но само между тези, които пишат и да не се вижда от само четящите.
Защото иначе ще стане:
- Абе, я дай да насочим действието така, сякаш Бай Мангау е виновен за
взрива!
-Е, не може-нали сиганите станаха Хамериканци на Сатурн?
- Да, ама нали той изчезна от Бит Брадър2 барабар с къщата?
- Хм! Да обвиним тогава самата АНИСПИН?
- Защо? Адвокатът Тери е по-подходящ за това...и т.н.
И като го видят всички този разговор, после няма да им е интересно да четат.
Ами аз си мисля, че не си чел достатъчно подробно. Ейс е накиснат за убийството на човек, който шефът на "Севън дейс" го бе пратил. А Борис е накиснат (или пък не) за убийството на самия шеф на Севън дейс"
Другото, което забелязвам в теб е, че много старателно желаеш да вкараш романа в някакви рамки. Както и че искаш всичко да ти е черно и бяло. Това както ми харесва, защото ще стане по-продуктивна работата, така и ми се струва, че нещата ще станат доста ограничени и еднотипни. Така ще се съсипе до голяма степен чара на роман писан от различни автори. Също ако разясним всичко подробно, къде отива истиката? Това не е техническа литература за да се изяснява всичко.
Лично мое мнение, но това е само на един от всичките автори, е че самичт блог трябва да остане малко или много загадка. Защото той е заглавието на романа и ако се изясни всичко около блога на 20та глава, ще падне най-голямата мистерия и ще останат страничните линии. И ще се стигне до изводите на Арагорн Напълно съм съгласен, че общи обсъждания, поне на този етап, ще развалят удоволствието на читателите, а не по малко и това на авторите.
Сюжетни линии, мисля, че се създадоха доста. Но това не означава, че всяка нова трябва да се приема с осмисляне и гласуване?! Мисля си, че на този етап просто би било добре авторите да се захванат с конструктивно изграждане на всяка от линиите.
Опитах се да изградя някаква легенда на героите и стария Блог на смъртта, който Мейкъра в първата част, и затова не ми остана време да рзавивам сюжетите. Виждам, че някои от авторите се придържат към общите охарактеризирания на героите (ако не му харесва на някой, винаги може да добави по подходящ начин, че героя не е точно това, което изглежда дотук в действието. Мисля, че всички доуточнения относно героите е хубаво да се вкарват като част от романа, един по един, или няколко по няколко. В литературата има винаги пълна свобода на действие и на изразяване в бъдещето и в миналото. Но това също е и опасно оръжие, което може да доведе до повече обърквация отколкото разяснавация.
Като заключение да си резюмирам на кратко идеята
1. БРАВО Щепси, страхотна глава. Бих казал, че си жестока и съм много щастлив, че се включи в романа.
2. Мисля, че свободата за сюжета и действието би трябвало да си останат, но авторите да се постараят да ги градят, а не да се разхвърлят напосоки. Майтапчийски моменти могат да се вкарат винаги, дори и по време на сериозно развитие на ситуациите.
Ти пък много остро реагираш, бе човек?! За какво трябва да се извиняваш? Всеки има право на мнения. Както ти, така и аз. Просто аз изказах моето. Както и съм използвал глаголът 'би трябвало' вместо 'трябва'. Хайде по-споки го раздавай :) Сега няма пак да изтегляш работите си, нали :))) А ти написали онуй домашно :P
Хайде, пич, чупи гипса, нещо си се притеснил :) Една дискусия се води както с привърженици, така и с непривърженици. Не може при първото мнение, което отхвърля частично твое мнение да се отказваш така. Това се нарича бягане от отговорност :)))
Като искаш да се пораъкрие блога на смъртта, можеш да предприемеш ти тази стъпка. Никой не ти е забранил. Всички са автори и всички имат правото да използват героите, да ги развиват, да ги въвеждат, да ги деградират и т.н.... Ти имаш голяма фантазия, мисля че имаш потенциал ти да поразкриеш нещичко от блога на смъртта. Ама нещо те плаши май и искаш някой друг да го направи :P Мислех аз да поразкажа малко за него, ама сега ще ти оставя тази чест на теб. Виждам, че имаш голямо желание да го направиш.
П.С. Веско, всичко е в ДОБРИЯ, ПРИЯТЕЛСКИ и КОЛЕГИАЛЕН тон. Погледни го обективно, а не лично, моля. И не ми се връзвай за таквиз работи. Преди седмица две, трябваше да пиша таквиз работи на Страто. Не очаквах да се налага пак да си обяснявам какво съм искал да казвам и т.н....
Повече се надявам да не се налага никой да пише неща от рода на:
"Ako si mislite, 4e edna takava diskusiq bi ubila udovolstvieto na4itatelite i na avtorite, se izvinqvam, 4e q zapo4nah i v takyv slu4ai,neka sprem…"
ПЛИЙЗ!
Благодаря ти, и аз точно така си представях нещата, че шефът на Севън дейс поръчва на Ейс да убие някъв, който вече се оказва убит, а пък Творецът убива шефа на Севън дейс.
А относно рамките, съгласна съм, че ще трябва по-честа рецензия от един човек, който да поправя грешките, но иначе не смятам, че трябва да се правят предварително сюжетните линии, просто всеки трябва внимателно да чете това, което са писали другите.
Никой не бяга от черпене. Ама ще е в БГ чак, защото от понеделника се отдавам на филма "Риненето на боклук от стаята на Ейс", че иначе ще има друг филм "Не му връщат депозита на Ейс - Подпалването на Мерзе".
На единия ти въпрос - няма значение. На другия - по късно (Тренирам за завръщането ми в БГ :))) Трябва да ставам максимално необстоятелствен :D, ако искам да се впиша в картинката (майтапче бе))
Хубавото, приятелю, се получава, когато преди всичко е естествено. Когато всеки влага желание и сърце в работата. Както и когато се уважават останалите колеги от общата творба. Давам ти веднага пример за моите любимци (ей, знаеш си с кой ще почна):
- Щепси - включи се блестящо в действието и изобщо не си личи, че е започнала по-късно. За стила и няма какво да го коментираме, страшен е.
- Арагорн - Невероятен начин на представяне на действията. Любимец ми е с неговите "Алтернативни разкази", както и със стила на изразяване.
- Страто - всичко го пише от сърце, душа и бял дроб, както му дойде и затова се получава спонтанно, забавно и най-вече истинско. Само тия уръжия малко ми се набиват в очите (считайте по глобално ;), ама се надявам да си оправи малко правописа момчето (Ти сега, Страто, да не пуснеш пак някоя анкетка :D))
Това не означава, че останалите не ми харесват, да не си помисли някой сега, че останалите не ми харесват, ей! Че днес май лошо се включих с неразбран коментар. Напротив - засега всичко много ме кефи, а тепърва предстои да става по-готино като се понавържат повечко нещата.
СУПЕР СМЕ КОЛЕГИ!!!
Надявам се с дружни усилия да доразвием още творбата и дори да я направим бестселър!!!
Хайде пуш ит, пуш ит :)))
Романът си върви яко и точно както трябва. От момента, в който предложих идеята ми беше ясно, че така ще стане. Оти има много талантливи автори, които могат да вдъхнат живот на идеята.
Браво на всички, които се включиха. Така или иначе ще направим редакция. Само требе да видим кого ке натоварим с тая отговорна дейност. Предлагам на глава 30 да спрем и да излъчим тричленка, която да коригира нещата и да пуснем романа в един удобен за логаритмуване вид :), след което - отново хаос.
И така - до края на света :))
Бъдете здрави!