Блогът на Смъртта : "Неочаквани Обрати", Глава 21

Беше минало доста време откакто Лейди ин ред говори с Ейс. Дълго тя се криеше в подземията на "Ъндърграунд" от страх да не я сполети участта на онзи бърдак на ъгала срещу Борис. Но сега това не я притесняваше толкова, колкото появата на Лейди Фрост - секретарката на адвоката Тери. Един взирив едва ли би погубил бизнесът й, но появата на богинята на секса... Това би било истински крах за "Ъндърграунд". Фрости беше истинска заплаха за дамата в червено, поради което тя питаеше неистова омраза към нея. Сега всичките и клиенти се преориентираха към апетитното деколте на това младо, ледено момиче.

Подобно чудо никога не е имало в историята на "Ъндърграунд".

Това неможеше да продължава така - клубът е обречен на провал.

За времето което сутеньорката се криеше от страховете си, тя успя да намери решение как да излезе от безизходицата. Беше си дала сметка, че така или иначе ще се мре, затова един сравнително спокоен ден чаровницата събра момичетата си:

- Жрици на любовта, днес сме се събрали, за да почетем първите няколко секунди от фалита на нашият роден дом (роден, защото повечето от момичетата бяха заченати на това място). Искам да Ви изкажа своите искрени съболезнования и да Ви пожелая успех в търсенето на нови удоволствия и непревзети територии! Отднес нататък храмът на любовта затваря во веки своите двери. А сега, предлагам да пийнем по едно от борисовата ракийка! Наздраве!

След като се прости и с персонала си, Лейди ин ред се оттегли в покоите си. Въпреки, че се намираха на 20 метра под земята, те я даряваха с нужното спокойствие и усамотение. Покоите й предтсвляваха малка стаичка, която лъжеше за размерите си с натуралните цветове присъстващи в нея. Подът беше покрит с паркет от кленово дърво между отделните елементи на който се провираха стръкчета рай грас. Стените и таванът бяха небесно сини и тук-таме се прокрадваше, като облак, някое бяло петно. А точно на чупката между стената, която стоеше срещу леглото и и тавана, изгряваше бледожълто слънце. Същата тази стая придобиваше съвсем друг облик, когато вечер останеше да мъждука само пламъкът на свещта - тогава на стените се появяваше картина на залязващо слънце. Стаята небеше претрупна с излишни и непотребни вещи. В нея присъстваха само малко нощно шкафче, декоративна масичка и столове от естествен материал, гардероб, полица за книги, ваза и една единствена техника - аудио уредба. ...та, това бяха нейните покои. Тук тя се оттегляше, за да помисли и остане насаме със себе си, както направи в случая.

Сега мислите на привидно порочната девица летяха в една единствена пососка - към себе си и към това, което обича да прави. Едно от нещата, които обичаше да прави е да гледа щастливите, задоволени и ненаситни физиономии на мъжете молещи се за още и още. Ейс и компанията му - основни посетители на клуба - я предадоха отдавайки се на Лейди Фрост и беше ясно, че няма да продължи да се занимава със същия бизнес. Черният бизнес с трафикът на хора също замря, откакто те се научиха да се телепортират където си пожелаят. Остана само едно нещо, в което всъщност се криеше и слита на дамата в червено. Тя скочи енергично от леглото, сграбчи безжичния и набра 911 (хихи, не, това не е полиция) - това е номерът на Иван Ангел, стар неин познайник и много добър приятел:

- "киссес" - чу се поздравително прицъкване на устни отсреща.

- Здравей, Ангелче! - прошепна тихо Лейди в слушалката. Само на нея Иван Ангел позволяваше да го нарича така. - Имам нужда от помощта ти.

- С какво мога да ти бъда полезен? - отвърна доста сериозно ангелът.

- Ти познаваш моите страсти... Бизнесът ми в сферата на любовта загина... Можеш ли все още да се свържиш с онзи свят?

Последва едноминутно мълчание. Иван Ангел отдавна не си беше припомнял за Рая и с въпроса си чаровницата го шокира.

-...амиии... Защо питаш? - реши се най-накрая той.

- Искам да уредиш смъртта ми.

Иван Ангел съвсем се всцепени. Между тях нямаше нищо, но за него тя беше скъп приятел, а сега... трябваше да урежда смъртта й!

- Какви ги говориш? Какво имаш предвид?

- Хайде Ангелче, не се прави, че не помниш! Знаеш доста добре, че обичам да пея, а песните на ангелсия хор са най-красивото нещо на света - те притежават могъщата сила да връщат човека към живота. ...и така... Можеш ли да се свържеш с шефа си и да провериш дали нещо по моя въпрос може да се уреди?

С неубедителен глас Иван Ангел каза:

- Ще го уредя Лейди, вервай ми!