Коледно, но не съвсем
Всяка година горе долу по едно и също време се повтаря едно и също нещо - по радиостанциите започват да се въртят до втръсване едни и същи коледни песни - нещо като коледните евъргрийни. Неизбежни са класиките в жанра J…
Категория
Категория от общността BgLOG.net.
Всички видими публикации от общността по избрания категория.
Всяка година горе долу по едно и също време се повтаря едно и също нещо - по радиостанциите започват да се въртят до втръсване едни и същи коледни песни - нещо като коледните евъргрийни. Неизбежни са класиките в жанра J…
Зън-зън ... часовникът ... проклетия часовник ме изтръгва с металните си нокти от тъмнината, в която сам изпаднала. Обръщам главата си от черното, черното което ме е заляло, сгряло и приютило в блажената си прегръдка. С…
Селянинът с вратовръзка или "Ела у градо чи те отворим на живот" част ІІ Линк към част І: Както е свикнал първокурсникът изтарашва цяла София за да намери квартира с бабичка. Ако бабата е над 85 години и вече с прогреси…
Из мислите на едно кебапче ... Koгато завали и капките започнат да се процеждат от навеса, в мен се събужда спомен – болезнен за да го скрия дълбоко и пронизващ достатъчно понякога, за да ми напомня, че съм жив. Жоро То…
Ода за самотата. Що е то Самотата? Имаше една капчица мед. Тя си стоеше мирно на едно листо под кошера и блестящо намигваше на лятното слънце. Усещаше, как в нея се е събрал целия смисъл на живота наоколо – на растежа н…
Та.. смъркам и подсмърчам.. „Подсмръъък, подсмръъък..” И седя си аз туканка и си дращя по мозъка.. образувам му гънки.. ама то е като по пясъка да дращя.. - мине вълната и взеееме, че ги задраска.. Мдаааам.. Загубена ра…
" Параноята е реалност, но на по-високо ниво" - любима фраза от любим филм, на който не знам името...
Вече наистина не мога да разбера какво ми се случва. Не съм тук, няма ме. Живея в друг свят. Разговарям с хората, усмихвам им се, кимам с глава. Но мислите ми са някъде другаде. Това започва да ме плаши... Оставила съм…
Е, то, разбира се, че аз един път точно ще реша да стана в 7,00h, въпреки че е събота. Ще си облека дрешките и ще поема към ВИАС, да чуя една лекция по стоманени мостове, след която никой вече не е на себе си, понеже тъ…
Здравейте, От извесно време събирам сили да напиша този първи пост. Доколкото разбрах, хубаво е да се започне с някакво представяне, та ей го на ...
Миналото остава зад нас, няма да се връщаме пак на дъното! Накрая винаги Красавицата намира Звяра. Или обратното...