Селянинът с вратовръзка или "Ела у градо чи те отворим на живот" част ІІ

Линк към част І: http://bglog.net/BGLog/9831

Както е свикнал първокурсникът изтарашва цяла София за да намери квартира с бабичка. Ако бабата е над 85 години и вече с прогресираща старческа дименция – толкова по-добре. За нищо на света не би отишъл в Студентски град на „онази мизерия” и при „онези селяни”. Истината е обаче съвсем друга и няма нещо общо с неговите „високи хигиенни изисквания” – нашето момче отново се страхува от новото. Както винаги, когато трябва да направи крачка напред селския интелигент се насира от притеснение, тъпче на едно място и в крайна сметка не предприема нищо. Отегчително е, но исъщевременно малко забавно е да слушаш оправданията, които е способен да измисли инелигентът в опитите си да прикрие страхливата си натура. Ето един от тях: „Искам да съм на квартира, за да мога да уча!” – това е жалко обяснение, ама нейсе ... промърморваш нещо от рода на „ъхъ” и зарейваш поглед някъде. Вместо да оцени твоята тактичност „ученолюбивото” доразвива темата, убеден че му вярваш. Разказва ти легенди за нощите, които е прекарал над учебниците, а всъщност е залягал над Еврофутбол. В рамките на час – два е способен да ти развие в цялост диференциацията между себе си и селяните от Студентски град. Ни клин, ни в ръкав ти споменава, че той не е алкохолик (като други), после и че не наркоман (като други) и че не е още куп неща, а накрая – любимата му ценност „хигиената”. Ти си вече в шаш и паника, а врата ти се схванал от кимане и регулярно през минута изстенваш „ъхъ”. Направо започваш да се чудиш и маеш колко голяма ценност за селяните е хигиената. През целия монолог, който ти се изнася, в изказа се използват ретро-словосъчетания-клишета от неговото родно място. Без особено да си напрягаш фантазията можеш да си представиш как родителското тяло му ги набива в тиквата всяка събота, когато интилигенто се върне на село: „Нимой да пийш кат чичо ти Тодур!... Нимой а задиряш мастии!... Нимой ходи по крачми!... Нимой харчи парите!...” Слушаш го и разбираш къкъв мамин психопат стои срещу теб. След като те е отегчил до смърт и подложил на крайни изпитания твоята тактичност, ти си тръгваш и повече никога не го виждаш. Да ама не, така би станало в един по-добър свят – в реалността просто срещаш следващия набеден селски интилигент. Седи си чудото във вмирисаната на старческа урина и валериян квартира и изпитва дива завист към колегите си, които всяка вечер се събират в някое уютно заведение в Студентски град, изживявайки едни от най-хубавите си спомени, а той – при бабичката. Опитва се да мастурбира, но от валерияна ли, от раздразнение ли ... нещо не се получава и остава само диво неудовлетворение. Единственото му успокоение е как колегите му „тънат в мизерия”, а и „онзи разврат” с „онези алкохолици”!... Бр-р-р. Намира душевно спокойствие в имитацията на познатото за него бащино поведение: прави салата и сипва 150 грама от домашняка. Пие сам, заспива с Първа програма.

В университета. Каквото и разправя нашето момче е абсолютна посредственост. Тръби наляво и надясно, колко много учи, как колегите му нищо не разбират и се налага той да им обяснява материала. Щеше да е хубаво ако е така, но не е! Често ще го чуете да споменава, ей така между другото...”Аз снощи не дойдох на купона, защото трябваше да пиша „Инвестиционен проект за инвестици в реални активи на една фирма”. Лъже безсрамно, а и някак си забравя факта, че никой не го е поканил на купона. Какво се случва всъщност. Реалността е толкова болезнено искренна, че селското чудо въпреки психическите си деформации успява да стигне до извода, че е един социален неудачник. Разбира се, когато мисли нашия човек думата „социален” отпада. След направения извод, набеденият селски интелигент се издига на следващо ниво по скалата „дразнимост на околните”. Изработва си още една защитна стратегия – започва да говори за себе си много, качествата които му липсват просто ги краде от останалите, които ги притежават. Върху кухата си същност с плюнка залепя етикет на това което му липсва, но на видно място така че да се вижда добре. Само етикет...както самия той е само една куха обвивка. Признавам, че подобна стратегия сработва и някои хора, които не са свикнали да се вглеждат толкова в другите, се подлъгват да му повярват за нещо, но повечето хора след прекаран един час с интилигенто бягат панически надалеч.

Природно надареният ум си взема изпитите без да се напряга много-много, подскажат му нещо, попрепише малко от пищов, представи 2 реферата свалени от интернет. Е скъсат го на 5-6 изпита, ама то е защото преподавателя го мрази или му иска пари или ...”тоа калъф нимой дъ приподава, я чи му уча глупостите”. С две-три явявания, после държавен изпит и гушка дипломата. Ето ви го новоизлюпен финансист та дрънка...е-е-ех...къде е сега Сорос да го види, със сигурност би му предложил работа или поне Хапарцумян. С диплома си е друго бре ей, вече може да напусне работата, която баща му уреди в първи курс още, при чичо му Танас, да носи едни тежки неща от едни камиони в едни складове някъде към Орландовци. Е тя не беше на цял работен ден – ходеше само, когато имаше лекции.

Набедения селски интелигент във фирмата

Още тук искам дебело да подчертая за професионалното развитие на набедения селски интелигент има само два пътя: постъпва в гръцка фирма, където успява да се издигне много бързо и другия вариант постъпва в негръцка фирма, където така и не успяват да го оценят.

В негръцката фирма мениджърите от пръв поглед преценят що за „професионалист” стои пред тях, но го взимат на работа, защото във всяка финансова институция има тонове монотонна и еднообразна работа, която все пак накои трабва да върши и да му се плаща минимално. Финасисто започва да подрежда архиви, лепи марки на писма, разнася ксероксната хартия, с месеци може да подпечатва или вписва дати в еднообразни типови документи, често го викат да премести едни шкафове от 2-и на 8-етаж, защото асансьора отново е развален. След година-две може и да го натоварят с малко по-отговорна работа, но не много отговорна – такава която, ако направи гаф неговия шев да може да го оправи с две кликания на мишката, разбира се гарнирано с порядачно навикване. Три-четири години се задържа на позиция тип „първично счетоводство” – вкарва хиляди фактури в една програма, вписва дати, следи документите за имат подпис. Лека-полека се превръща в идеален дребнав малък чиновник. Ето това работи той – но само направете грешката да го попитате за работата му. Напълнил се е с високопарни термини от които ще ви се завие свят: бенецифиент, респондент, дисконтиране, парични потоци, лоро сметка, оценка на капиталовите активи, директно пласиране на публична емисия, средно претеглена и пределна цена на капитала, корпоративно финансиране, акредитиви във валута, дебитори по условни вземания и т.н. Ако си с минимална обща икономическа култура веднага разбераш, че ти говори глупости или наизустени изречения от първите три страници на някои учебник. Обича да говори за валутен и капиталов пазар до посиняване, но така и не се престрашава да си купи и една акция.

Както в живота извън фирмата, така и в нея нашия човек е брутална напориста гад. След прекарани пет-шест години на позицията на която е постъпил, натрупаното неудовлетворение се излива като фекалка върху колегите му. Всеки божи ден той е длъжен да им отваря заблудените очи и да им показва каква савършена личност е, и всеки те не могат да я видят...Заблудени овци. Обича до безумие да посочва диференциацията между себе си и другите „некъдърници”. Той е завършил финансист, а „оная” знайш чи е била сервитьорка преди да дойди тук” – казва, и така стиска челюсти, че си представяш как откъртва две пломби – „Ама аз шъ и сипа дъ яде некой път”. Ако си новопостъпил служител и ти направи такова изказване, нямали да светнат не една ами три сигнални лампи в главата ти? Смееш ли да му обясниш, че за удряне на печати и вписване на дати не е задължително да имаш диплома по „Финанси”. Ако си нов служител и да предположим си имал неблагоразумието да отидеш на обяд с него...о боже, каква грешка. Ето как протича диалога.

Пак ни в клин ни в ракав ти изтрсва:

-Аз не обичам да говоря за другите хора – казва – Не обичам да се обсъжда кой какво прави.

Ей така тактично започва да ти говори, сякаш си щял да го попиташ шефа напъва ли маркетинг асистентката в стаята с ксерокса.

-Аз имам такъв такъв принцип – продължва започнатия монолог финансисто – Всеки да си гледа него си.

На теб началото на този разговор много започва да ти прилича на един разказ на Чудомир „Не съм от тях како Сийке”, полеждаш колегата и преценяваш, че не го е чел, след първоначалното учудване леко те напушва смах, ама устискваш. Но какво е учудването ти, когато след горните изявления колегата в рамките на половин час свежда до твоето знание цялата помия, която е успал да събере за всеки един човек във фирмата от телефонистката до шефа. Ако досега още не си разбрал ти става ясно, че си попаднал на баш боклука в цялата фирма.

-Искам да те предупредя щот много хора топят тука да не говориш много щото ходят и докладват – казва с поучителен тон добрия колега.

-Хм-м-м...лошо – промърморваш – е то навсакаде ги има.

-Абе ти внимавай – казва по отсечено и твърдо набедения селски интеригент. Ти забеляза ли, че в нашата стая едни хора работим, други по цял ден вестници четат или цъкат в нета.

-Е...ами...аз...ъ-ъ-ъ...

-Оная видяли я? Днес пак беше горе (при шефа), пак топи ама шъ и иба майката аз на нея, цял ден нищо неправи, един документ не може да вкара като хората. Ще накарам да я уволнят аз нея.

Щом почна да уволнява хора, на теб ти става пределно ясно, че срещу теб стои психично неуравновесена личност, страдаща от натрапчиви мисли за повишени възможностти. Целия разговор отдавна ти е станал неприятен, поглеждаш си демонстративно часовника с надеждата да разтълкуват намека ти. Но не би.

-Да знаеш, че Ганчев (колега от стаята) е човек на Георгиев (шефа).

-Добре.

-Той е голям мръсник. Те искаха да го махат, ама шефа каза не. Нищо не работи, аз неговата работа мога да я свърша за половин час – вече доста поразпенил се споделя колегата.

Няма какво да ви предавам докрай разговора, все в този стил е, просто изрежда всеки един колега поименно. След час време вече ти се иска да го удариш с тежкия масивен пепелник от масата за да не се мъчи. Въздържаш се. Извиняваш се, отиваш до тоалетната, повръщаш пицата – сега се чувстваш малко по-добре. Обмислаш как да избягваш други обяди с него, но сам осъзнаваш, че ще много трудно. Мислиш си:”Ебати късмета, къде се натресох”. Но в близката година не трябва да си сменяш работата – ще трябва да се изтърпи.

Една от любимите теми на финансисто, когато не сипе жупел и жар по колегите е тактичноста. Естествено си е втълпил, че е един разумен и особенно тактичен човек. Веднага давам пример, който не съм измислил. В асансьора сте ти, той, оперативния мениджър и две колежки от счетоводството. Той те пита:”Ти с една и съща ли риза ходиш цяла седмица?”Ужас, нали. Принуден си в асансьра да му обясняваш, че си по-консервативен в облеклото и имаш пет еднакви, тъмни на цвят ризи.

Друга любима тема – хигиената на колегите. Честно ви казвам, че следи кой кога се е къпал и ако сметне за нужно го коментира на глас пред всички в стаята. Ако това не е достатачно в обедната почивка преминава през другите стаи и нибрежно споменава:” То в нашта стая някои хора пак не са се къпали.

Обикновено се самоназначава за надзирател на останалите колеги – кой, кога, колко пъти е бил в почивка или до кафето, дали някои не е удължил обедната си почивка с 10 минути. Ако закъснееш инцидентно сутрин те посреща с израза:”О-о-о-о пак ли закъсняваме”, естествено в стаята присъства прекият ти шеф, които обаче нищо не ти казва, защото знае, че закъснението ти е инцидентно.

Подлизурските навици от казармата тук във фирмата влизат в обръщение винаги, когато шефа му се обади по телефона, винаги, ама винаги отговаря на шефа с „Слушам” и „Разбрано”

Със заблуждаваща самоирония обича да прекъсва разговора между двама души с теми на селска тематика от рода на „вие гледате ли животни” уж на шега го вмята този въпрос, колкото да прекъсне разговора за да продължи да бълва отрова по някой...

Както споменах по-горе, за да прикрие своето невежество и липса на качества, интилигентът ги „краде” от хора, които ги притежават. Но най-ужасното е че по същия начин „пренася” своите отрицателни качества върху нормалните хора. Способен е да докара до лудост един нормален човек с натяквания от рода на:”Ти си много долен човек” или ”Ти си дребна душица” Нормалния човек, разбира се много лесно си обяснява това негово поведение, но цялата ситуация е много изнервяща за обикновенния човек.Ако има ТОР 3 на най-ужасните черти на набедения селски интелигент то тази е НОМЕР 1.

Най-големия страх на набедения селски интелигент е че другите хора притежават същите долни и мерзки помисли и страсти, като него, затова е постояно настръхнал и се оглежда в кой да забие отровните си пожълтели зъби. Осъкатения му ум не може да разбере, че хората са различни, израстнали в различна среда с различно възпитание, с различни ценности. За него всички хора се движат по неговите ценности. Неспособен е да слезне от своята камбанария и да погледне от гледнататочка на другия.