Изповедта на един човек
Ти? Изправих се и севзрях в мрака. Знаех, че е там. Обърнах се и се вцепених. После се посъвзех. - Най-после сесрещнахме – промълвих – а сякаш се познаваме отдавна. - Аз те зная –каза – може би от цяла вечност. - Цялаве…
Категория
Категория от общността BgLOG.net.
Всички видими публикации от общността по избрания категория.
Ти? Изправих се и севзрях в мрака. Знаех, че е там. Обърнах се и се вцепених. После се посъвзех. - Най-после сесрещнахме – промълвих – а сякаш се познаваме отдавна. - Аз те зная –каза – може би от цяла вечност. - Цялаве…
Камионетката подскачаше по неравния планински път. Сред чувалите с картофи седяха четири човешки същества. Очите им гледаха безжизнено и разсеяно, сякаш бяха под въздействието на тежка ориенталска дрога. Тъгуваха. Искри…
Понякога среднощ в най-тихото на тъмното, когато спи градът и сякаш цялата вселена дреме, когато времето е в някакво налудничаво измерение а уличните котки - вестоносци на самотност... В такива часове присядам до стъкла…
Лежеше си там, хлъзгава и студена, и ме гледаше с мъртвото си око. Опнатото й на плота безжизнено тяло изглеждаше толкова... потреперих от погнуса, преди да се сетя за думата. Както и да е – нямаше да ми се размине чист…
Прокуратурата на град Перм предявила обвинение срещу потребителя на livejournal.com („Живият журнал”) Дмитрий Ширинкин, с ник tetraox, заради негов разказ, написан под влияние на впечатленията му от трагедия, разиграла…
- Какво работиш? – попита тя със сериозността на секретарка. - Огорчавам хората! - Сигурно е много трудно... - Работя за удоволствие! - А, защо твоите дрехи са клоунски? - Работя под прикритие. - Всички ли клоуни работя…
Книгите от детството, са онзи първи светъл лъч който оцветява света, в фантастични цветове. Те, макар и не съзнателно, са формирали мирогледът ни и ако днес сме такива каквито сме, то до голяма степен го дължим и на тях…
Любовта ни- искрена, невинна, нежна, безгранична, страстна, волна...
Тъмное...и задушно, цигарения дим се стели около мен и попива в порите ми...тъжно ми е, мъка която усещам с цялото си тяло (знаеш как е и теб те боли в момента така)...вермут сводка...50/50...и лед...без лимон...мисля с…
На теб ти вярвам, но на времето немога. Ще видиш, че щекажеш слепи думи и може би в страха си, че ме губиш, ще хвърлиш чашата срещуми, ще ме удариш, аз навярно ще извикам разбрала, че ръцете ти са груби, а некато преди…