Вместо Судоку
Обявявам конкурс. Нова игра, която може и да не срине Судоку, но поне е по-полезна от него. Трябва да се преведат следните безсмъртни стихове на Пушкин на български... Но... *** Я вас любил: любовь еще, быть может, В ду…
Категория
Литература
Категория от общността BgLOG.net.
Публикации
Всички видими публикации от общността по избрания категория.
Дебелан-дебелан
Дебелан-дебелан Част I - Халикасите Старецът кошничар се разположи удобно сред своите кошници и започна разказа си. Децата го слушаха внимателно - той минаваше за мъдрец. - Някога кучетата можели да говорят…. През градс…
Охлювите, или две години по-късно
„Стъпках го…онзи охлюв… страх ме е.. гадно ми е.. мразя да мачкам охлюви. Беше без да го искам.. стана случайно, опитах се да не го премазвам и в същия момент се чу онова хрущене… на малка тънка черупка. Смразявам се..…
Хавански нощи - разказ с продължение
Нова игра, по идея на Katherine :) Започвам с един абзац и всеки който има желание продължава от там, докъдето е стигнал предния също с един абзац. Да видим докъде ще стигнем :) Самолетът започна да кръжи около летището…
Сърцето в стъкленицата
„Давам нещото което не мислех, че имам. Нямам представа за какво говоря пак. Ще ми се да можех да замлъкна за момент, за да чуя себе си. В момента не говоря аз, а нещото, което света направи от мен… Помогни ми.” Тя запл…
Защо го правя или разказ за една несподелена любов
- Тръгвам си и те оставям там… на вратата. Стоиш и гледаш неразбиращо, макар отдавна да те подготвям за този момент, макар и отдавна да съм си отишла. Очи ли нямаш? Сърце ли? Душа ли? Тогава защо не го усещаш? И защо пл…
Писмо с ябълково семенце
„Здравей, мое малко съкровище... Пиша ти от портите на Рая, при които те оставих и които те приеха, но останаха затворени за мен. Знам, че където и да се намираш, ти не ме мразиш, че те изоставих... но не ме е и обичаш.…
Тъжният Икарус Стефчо
В тъмната есенна утрин се разнесе боботене на двигател. Стържеше силно и дразнеше ушите на две ранобудни гарги, които проверяваха съдържанието на купчина боклуци наблизо. После ревът се засили и светнаха фарове. Гаргите…
Звездите и малката фея Гертруда
Синята стая мълчеше, а детето в нея гледаше звездите по тавана. Толкова тихо бе. И истинско. А й бяха казали, че няма звезди. Че няма и небе, че не вижда. Бе дете. Те бяха възрастни. Повярва им. Но какво виждаше сега?!…