Търсене в BgLOG.net

разменнната монета съвест

гласуването - тест за гражданска съвест всеки човек,независимо дали гласува или не,със своето действие или бездействие оказва влияние върху съдбата на всички останали членове на нашето общество.това прави автоматично отговорността ни много по-голяма.поради тази причина решенията,които взимаме в този смисъл изискват от нас повишено внимание към тези въпроси от висок обществен приоритет.тази наша обществена отговорност ни задължава да подхождаме твърде сериозно към съществуващата обстановка,да анализираме с особена критичност наличната информация и само възоснова на обективна и безпристрастна оценка да вземем необходимото решение.пораженчески оправдания,че нищо не зависи от нас,че всичко е в ръцете на политиците,че изборите са предрешени,че нашия глас няма никакво значение и поради всичко това няма смисъл да гласуваме са именно основната причина за незавидното положение,в което се намираме.трябва да разберем,че колкото по-малко гласуваме,толкова по-малко ще зависи от нас каквото и да било в нашата държава.тази наша пасивност е в полза на безсъвестната част от политическата класа,тоест,колкото повече територия им отстъпваме чрез нашето негласуване,толкова повече те настъпват срещу нашите права.правата,които приемаме за даденост и които смятаме,че ни се полагат по презумция,всъщност трябва да бъдат отстоявани ежедневно с активна гражданска позиция и непримиримост към тяхното погазване.така,както ако един двор не бъде поддържан редовно,скоро той ще стане царство на бурените,така и ако ние не се грижим за чистотата и "хигиената" на нашето общество,то ще заприлича на изоставена нива,в която плевелите задушават култивираните растения.а това зависи само и единствено от нас,а не от някакви институции и органи.защото държавата - това сме ние.и ако ние не се грижим за общественото здраве,то не следва да обвиняваме никого за неговите болести и недъзи,защото вината е само у нас. наше морално задължение е да поемем своите обществени отговорности,което включва и актът на гласуване.но не просто да извършим механично действие,а да го направим разумно.отказът от гласуване е абдикация от собствените ни права,което автоматично ни лишава от претенциите за тяхното съблюдаване от страна на другите. kordon =========================================== 

“от самото начало бе ясно, че ще ми бъде произнесена смъртната присъда ; аз винаги съм смятал нюрнбергския процес за изцяло политически акт на победителите, но аз бях готов да понеса този процес в името на моя народ и се надявах, че няма да ми бъде отказана една достойна смърт на истински войник. пред бог, пред моята страна и моята съвест аз се чувствам напълно невинен относно несправедливите обвинения и клевети, които вражеският съд отправи към мен. “.  

вече втори ден си карам в средната лента, много ми е леко, чувствам облекчение за съвестта си. в крайна сметка нали искам да живея в държава, в която всички да спазват законите, нали искам да живея добре, а аз самата да  нарушавам правилата с ясно съзнание, не е нормално!

хилядите въпроси ме преследваха до дома. после насядаха около бюрото ми и продължиха да ми отравят вечерта. за капак нямах нет и не можах да споделя случилото се. чувствах се едновременно наивна, предадена и груба. усещах вина за топлата чаша мляко с какао пред себе си. гузна бях, заради сития си стомах и меката завивка. мразех детето и ми беше тъжно за него. заспах с твърдата увереност, че не искам да го срещам повече. разваля уюта на вечерта ми. колко ловко се измъквам от собствената си съвест!.. само дето в душата ми още лепне...

всъщност е необходимо всеки от нас да направи съвсем малко... и за това не е нужно кой знае какво образование. само съвест и здрав разум.

преди малко пуснах коментар на темата на stratovarius...за съжаление съм се оляла с кликането на мишката.... сега има сигурно 5 идентични коментара от мен...не съм спамър, моля за извинение! с гузна съвест..

има ли някаква реална полза за  мединцинските ни сестри в либия,от  лентичките,за които всички медии ни проглушиха ушите или те просто служат за сапун на нечии гузни съвести,а също така и за имитация на дейност от съответните ведомства

когато слънцето ме чака, сълзите дистанцира в мрака. луната светейки ме провокира, очакванията ми не спира.         докосва съвестта небрежно         и спомена отлитащ безметежно. наслада дава ми живота ! да го приема ли с хомота или да гоня идеалността, с капаците на ограничеността?