и Да и Не
Когато слънцето ме чака,
сълзите дистанцира в мрака.
Луната светейки ме провокира,
очакванията ми не спира.
Докосва съвестта небрежно
и спомена отлитащ безметежно.
Наслада дава ми живота !
Да го приема ли с хомота
или да гоня идеалността,
с капаците на ограничеността?
Коментари