Търсене в BgLOG.net

това ми се случи преди 2-3 седмици. съвсем-съвсем наистина (за мой ужас). една мъгливо-мразовита сутрин преди 2-3 седмици. отивам аз на спирката на тролея за работа. нямам никакъв спомен какво съм мислила, била ли съм тъжна и сънлива (то и как да си спомняш нещо второстепенно след такъв шок). един дядо от съвсем скоро продаваше вестници на обикновенно празната будка до спирката. отидох да купя вестник за шефа (част от задълженията ми) и се поспрях да видя детските списания, защото дъщеря ми ме муфтеше нещо на път за училище. та да видя аз за какво иде реч (цена и консистенция). аз както винаги (явно недостатък), т.е. с усмивка и дружелюбно водя неангажиращ разговор по въпроса за детските списания с дядото на будката (за какво точно плащаме 3,50 лв. - нещо от сорта). ни в клин ни в ръкав, дядото ме пита: - свободна ли си довечера. искам да те водя на ресторант. спомням си само, че ми секна някое от неангажиращите изричиния по средата от почуда. - благодаря много за поканата, но аз съм женена жена - отговарям в недоумение. -  имам си дете, мъж. - ми че какво от това?

но най-много ще я помнят онези двама, които в един зноен ден неочаквано бяха слезли на тази малка спирка. жената беше започнала да ражда, трябваше това да стане след два месеца, но малкото същество не искаше да ги пита. и тогава в късната нощ писъкът на линейката, дошла от големия град, се сля с плача на едно малко, но здраво момиченце. което също ще помни спирката, защото името му я даде спирката - незабравка.           

Понякога на човек му се налага да игнорира простотията около себе си, да се обвие в някаква капсула на собствения си здрав разсъдък и да изпадне в състояние на временна социална летаргия, барем успее да се пречисти и да…

Здравейте, колеги! Присъствам ежедневно тук, но имам проблеми с Mozilla-та, а Explorer-а също ми е "болен". Трудно се включвам в коментарите и не мога да благодаря на всички за разнообразните идеи, за които отделяте цен…

Здравейте, колеги!! Ежедневно съм тук, в общността, но не успявам да благодаря за споделените от вас идеи и труд, заради проблем и с Mozilla , и с Explorer на компютъра ми. Благодаря на всички, които не творят само за с…

прозира желанието да се събират още повече пари от пътниците, които в момента пътуват в нечовешки условия и плащат за това "удоволствие" 70 или 80 ст. сега идеята е за този нечовешки транспорт да се плаща 1 лв. или 1.50 лв. стоиш си на едно място в автобуса и стотинките щракат като таксата престой на такситата. сега от младост до ндк се пътува за около час. и това е най-малкото време. вечер прибирането отнема час и половина, а нерядко достига и 2 часа. хора по спирките - цял митинг. автобусите спират на лентата на шосето поради това, че на спирките отдавна няма място за хора (всякакви будки, магазинчета и др.) и хората са излезнали на улицата. тази безумна идея за таксуване на време е обречена. спомням си, че преди 10 години ми бе необходимо далеч по-малко време и нерви за да стигна до ндк. като падне снега не ми се мисли какво ще стане.... вие какво мислите за тази идея на столична община, подкрепена горещо от бат бойки вагабонта?

веднъж с janichka, queen_blunder, shtepselinka и ace coke пътувахме нанякъде... и в автобуса си говорихме. започнахме да си разказваме най-абсурдните случки, които са ни се случили в живота. и като се отприщи едно имане, един ми ти кладенец от случки... целия автобус слушаше, някои се подхилкваха под сурдинка :) сигурен съм, че всеки от вас има такива случки в запас и с радост, би ги споделил, за да се посмеем всички дружно :) ще дам пример с мен :) седях си преди три години, може би бяха и четири на спирката на 76 до хит, който тогава го нямаше, нямаше и закрита спирка. и чакам аз, а автобуса го няма. в един момент започна да се сипе един дъжд, но едър и силен. няма къде да се скрие човек. всички на спирката се скриха под чадъри, а аз разперих щастлив ръце и се загледах в небето, което беше много красиво синьо-виолетови отенъци. чувствах, как капките барабанят по лицето ми и се чувствах свободен като волна птичка. в един момент дойде автобуса, аз мокър като "мокра кокошка" се качих. минахме няколко спирки и дъжда спря, на другата се оказа, че не е валяло, автобуса пътьом изсъхна. на плиска се качиха хора, които незнаеха за дъжда в младост и за тях аз бях единствения, който стои в автобуса мокър до кости (кат мокра кокошка), от носа му капе вода, а под него локвичка. все едно бях излязъл от банята току що, както си бях с дрехите. много им бях интересен нещо :) та, това беше случката :) кажете сега своите?