Търсене
Намерени резултати: 389
все скарани за пари имоти, днес мъртъв ден ги събра и приличащи на ужасени пилоти без компаса си-добрата сестра, те разбират, че си говорят не за дела и спорна вещ, а за родството си с крехка опора, която догаря с последна свещ, че добротата й дълги години, озвучаваха с неблагодарен диез, че приличат на сплотени роднини, макар и само за днес...
кавга между роднини.
родословно дърво и роднини
Изкарах неприятен уикенд... От много време насам се прибрах с огромно желание в Нови пазар и с още по-голямо желание се прибрах в Шумен...
по учебника на ем. василева и колектив, изд. просвета 2. радословно дърво и роднини-2 кл.ppt 2. радословно дървои роднини 2. радословно дървои роднини
пък и не ги дават те , какво се цупеха толкоз...а момчето си го заслужи- цяла вечер наблюдаваше масата, държа се чудесно, прояви добро чувство за хумор без да е досаден, нищо не обърка от поръчките... от обслужването поне бях доволна.винаги са ми правили впечетление ресторанти с мъже-сервитьори или поне по-възрастен обслужващ персонал.девойките с къси полички някак си... та така с роднините. не че не ги обичам, но някои неща просто ми правят ужасно впечетление...
Приказка от Ръдиърд Киплинг за малкото любопитно
по традиция, на моя рожден ден, който е на именния ми ден у нас се събираха всички най-близки роднини. беше като статистическа извадка от родословно дърво. но тази нелепа традиция се спазваше мнооооооооого дълго. от тези рождени дни помня голямото чистене /2 дни преди и 2 дни след празника/, както и лицата на притеснените ми родители, които изхарчваха всичките си пари събирани няколко месеца и понеже от роднините рядко получавах подаръци не се радвах, че ще имаме гости, а когато ми даваха пари, след това майка ми ги прибираше и с тях прекарвахме до следващата заплата, така че нямаше как да си купя нещо, за което съм си мечтала цяла година. проблемът беше, че след месец брат ми имаше рожден ден, но неговия, никога не го чествахме, заради преразходите по моя. затова, когато той порасна на него започнаха да му дават пари да прекара рождения си ден с приятели, а на моя рожден ден продължаваше да идва родата – вече без покана, защото си знаеха, че трябва да дойдат, че ще ги чакаме, а и да не искахме да ги чакаме те се чувстваха задължени да дойдат. единственият ми почти щастлив рожден ден беше когато станах на 6 години и дядо ми подари часовник, но майка ми го взе, защото бях малка и не го познавах, за да го пази. научих часовника още на следващия ден, но никога не получих този часовник. през лятото на морето тя го беше сложила, топна го във водата и той се развали непоправимо. бях много нещастна заради това събитие. пък и следващият часовник ми го купи баща ми, чак като бях в 6-клас. беше електронен и му се радвах, но някак си с половин сърце. на 16 ми рожден ден беше малко по-различно. същата година беше починал баща ми и на рождения ми ден не чакахме гости. дойдоха само няколко души. един мой приятел от детската градина до днес, баба ми, дядо ми и единият ми чичо. беше студено, защото нямаше кой да ни запали печката...не, нямаше кой да я сложи. майка ми работеше по цял ден, защото тогава започваше перестройката и се опитваше да заработва като за двама, аз учех в „елитно” училище, в не елитна паралелка, като за простосмъртни, четях по цяла нощ, за да наваксам онова, което децата на елита знаеха или поне аз така си въобразявах, защото все изкарваха по-високи оценки от мен, просто тогава никой не ми беше казал, че с четене няма настигане. та така и на 16 ми рожден ден минах без подаръци. на 17 ми рожден ден майка ми разреши да си поканя целия клас / за вечерта/, това беше втория път, когато канех съученици. първият път беше в 6-клас и в кафене с кола и сандвичи – за онези деца беше абсолютно екстремно изживяване да отидат на рожден ден в заведение, да пият кола, да ги почерпят със сандвич... това им се случваше за първи път, а за някои си остана единствен незабравим ученически празник, от времето преди да се разпръснем по други училища. а.......през деня, на 17 ми рожден ден пак ни бяха на гости редовно официално непоканените роднини. и това продължи дълги години докато реших, че не ги искам и ги изгоних. бях на 27 години, когато майка ми се вля в потока на емиграцията. тогава брат ми реши да ми посреща рождения ден с подбрани от него роднини без да ми каже. превърна ме в гост на собствения ми празник, в собствения ми дом, където живеех сама, чрез хора, които просто не понасях и никога не бих поканила, но те харесваха първата му жена и затова и аз трябваше да им изтърпя харесването. дори не ме попита дали искам тези хора да са ми на гости точно в този ден. истината е че откачих и направих луд скандал, направо им казах да си ходят, защото аз не съм ги канила, а не съм го направила, защото не ги искам на моя празник и понеже те не си тръгнаха си тръгнах аз. просто излязох навън, ходих из улиците сама докато„гостите ми” се сетят да си тръгнат. но в онзи момент изобщо не знаех кое ме подразни повече – дали това, че пак друг човек взима решение вместо мен да ми чества рождения ден и то без да го интересува искам ли или не; дали защото нямаше нито един мой приятел или поне човек , с който ми е приятно да си прекарам рождения ден; дали защото поканените дори не се бяха запитали, искам ли аз да са тук и защо са дошли след като не ги бях поканила аз?
колко са грешките в изречението: „когато си търсих загубеният шал в или пред кварталния бар-дискотека, се чудех дали бармана стефан не е моя роднина”?
