Търсене в BgLOG.net

надменни хлапета се присмиват на ...

хлапетата се кискат... и около тоя момент, как надменният се опитва да накара рома да се гмурне, като си представил, че на дъното имало злато. след това измисли нещо по-добро: - знаиш ли кой е там?

Знаете ли че има един далечен остров, където ако не си платиш данъка телевизор и "видео-касет-рекордер"* може да идеш в затвора**?.. Туземците плашат децата с бой с пръчка по гъза**, ако гледат телевизия без татковците…

когато болката не спира когато всеки си отива тогава нищо не остава освен онази празна яма когато слънцето в очите ти не грее а жестокостта с надменен смях се смее... когато смисълът се губи когато самотата иска пак да те погуби когато нищото погълне твоята душа и виждаш само мрак в деня когато и луната веч не е утеха когато и звездите да изчезват взеха... дори и въздухът е станал на отрова и не намираш в никого упора... когато всеки друг но не и аз ти липсва... се сети че някога и ти ме иска.

нали вашата работа е да сте в наша услуга? а отгоре на това и се държите надменно все едно, че цялата държава работи за вас! не забравяйте, че вие работите за тази държава! аз протестирам!!!

градусите сюблимират с ескалиращ темперамент. ветровете носят пепел, изгорени синева. сол лепи по жадна кожа, препотила струи жар, къс гореща ламарина е сърдечният юлар. пиковете се задъхват ненормирани израстват, гневовете темперират  и вибрират в мараня. талази жупел търсят сянка под изсъхнали дърва, мързеливо се разтягат в русло на пресъхнала река... воден пост мори тревите, чупят снаги и пращят, молитви мокри пеят щурците, а слънцето е единствен и надменен господар.

дръзне ли буря да сграбчи балкана, бунт отговаря с грохот и тътен. шамари дъждовни шлевят скалите зъбери вият свистящото ехо. мълнии цепят небето оловно, слизат надолу по стръмните урви. екот гърмовен камънака разтърсва изронен, улеи врязва в дерето. дъбрави вековни подпират гърбини, елите кършат клони превити. потоци стремглаво препълват реките, завличат в бяг грамади от шуми. дръзне ли буря да сграбчи балкана кален в тежки битки с разлютени стихии, масив несломим, достолепно надменен, пътят и свършва, той си остава!

сега отгоре ми се извисяваш - надменен дъб, под вятъра разкършващ яки рамене. лъчите слънчеви над мен изпиваш - могъщ си ти, а аз - нищожно, малко семенце. като беззвучна зла закана над мен протягаш мощни клони та устрема ми жизнен да прогониш, и вечно в сянката ти да остана. не знаеш ти, че аз не ще линея, че аз съм странно, чудно семе и докато ти шумя с листа унесен вълшебство с мен е сторила добрата фея. а днес за теб дошла е есен ... окапалите твои стари листи на времето ветреца тихо ще отвее... край теб ще минат стари истини и слънцето за всички ще огрее. ти просто ще усетиш края, когато в свойте корени - нозе листата си откриеш от слана попарени... ... и сянката от моите криле...

в крайпътен стрииптийз – бар танцуват. декември ги завари променени и по-надменни от преди година. на бара седна, взе си ром, заплака, обичаше една от тях навярно и всебе си я беше запечатал, и втора зима чакаше я бавно. но тя не се интересува и неговия интерес я възмущава, навярно мазохистка по натура нагрубите се доверява. декември плаче, пак се е размекнал, не му върви, родил се е студено и късно идва, все след равносметки, когато мислите са уморени, танцуват само за бакшиша и тръгват с всеки – стига да е нежен, отиватси престане ли да диша безмилостни зад погледа премрежен. престъпнички са мислите за тебе, дори букет да им изпратиш, подготвят ти красиво погребение по черни ¾ -ти чорапи. и стига някоя да не открие случайно,че е влюбена в декември и с него някой път да се напие, да стане пак добра и суеверна. ще трябва цялата година докато озлобее да я чакат, а ти да знаеш, че ги имаш 12 месеца и без заплата.