Търсене в BgLOG.net

и стегна студ, втвърди водата, от течност се превърна в гладък лед, студът променя същината, без милост вледенява мироглед. студът забива ледените тръпки, кръвта забавя, тя едва пълзи, острие от лед пронизва се в сърцето, ледът не може да тупти. шепите ти, едва ли ще ме стоплят, премръзнали от този силен студ, сега съм лед, а бях вода течаща, сега боля, допра ли се до плът.

тъмное...и задушно, цигарения дим се стели около мен и попива в поритеми...тъжно ми е, мъка която усещам с цялото си тяло(знаеш как е и теб те боли в момента така)...вермут сводка...50/50...и лед...без лимон...мисля си за залеза...сгъстяващотосе черно пред очите ми ме отделя от всичко...и от мен самата...издигамсе...света...този абсурд, остава отвъд ресниците ми...нероденото ми дете изпищява...за да ме върне с насълзени очи обратно на земята - където ми е мястото(?)

огън и лед

сега разбирам как са се чувствали онези в “кънки с остър връх”. всъщност далеч съм от мисълта да знам какво им е на тях, защото се справяха много по-добре от мен на леда.... напоследък се случва така, че правя доста неща за първи път. та вчера се качих на кънки на лед за първи път. добре че един приятел беше много настоятелен, иначе от страх (нали съм голям заек), нямаше да се навия. отидохме в “славия”. беше пълно с народ, изненадаха ме направо. и повечето караха много добре. такива начинаещи като мен май нямаше много. оказа се, че много се хлъзга. направих някакви жалки опити, ама шубето е голям страх :). толкова желаещи имаше от компанията да ме дърпат или влачат, ама аз не та не. поне се нагледах на онези, които караха много добре и беше супер удоволствие да ги гледаш. а и музиката силна, почти като на дискотека. а заека обича дискотеките... към 20 ч. пързалката затваряше. но всички до последно караха. голяма мания е, като го можеш. станаха едни големи опашки на гардероба и на мястото, където се връщат кънките. готина емоция беше като цяло, нещо различно, не е като да висиш в опушена кръчма до късно :) . не че и това не го направихме, само дето не беше опушена кръчма, а едно много сладко ресторантче. май ние бяхме най-шумните там, въпреки че останахме само трима. но никой не ни изгони, даже ни нахраниха. изобщо тази вечер подхраних детското в мен (което все е под прикритие) и се почувствах мноооого добре. да са живи и здрави приятелите, че пускат разни мухи в главата, като игра на дартс, боулинг и тн. :)

"завръщане"-леда милева

синият лед се пука синият лед се пука

урок по литература за  4 клас по учебника на изд. "просвета".  междучасие - леда милева междучасие - леда милева

синя приказка -леда милева