Търся си истинска приятелка! Но реална, а не виртуална
Звучи като обява, нали? Ама не е. Заглавието е продиктувано от поредното ми голямо разочарование, за което няма да ви разказвам, защото направо ме е срам. Срам ме е, че жената, която наричах доскоро „приятелка”, „слезе” на твърде ниско стъпалце. Застана там, където стоят хората, които обикновено не забелязвам.
А пък ме е срам и от мене си, че във времето са ми правили впечатление и други подобни индикации от нейна страна, но тъпо и упорито избирах да вярвам в приятелството и в доброто начало у човека.
През ученическите и студентските си години бях заобиколена от приятелки, които помня с моментите на щастливо безгрижие и несекващ смях. Само че след завършването ни всеки тръгна по пътя си и връзките се разпаднаха и загубиха...
Оттогава разочарованията ми валят като тазгодишните софийски дъждове и не престават. Ще ми е по-лесно, ако успея да си внуша, че истинско голямо приятелство между жени е невъзможно. Или пък на мен не ми е нужно. Но не мога някак… Чувствам го като потребност. Представям си го красиво, топло, стимулиращо ме към творчество и предразполагащо към философски размисли и най-чисти откровения.
За зло или за добро обаче, имам определени очаквания към жената, която бих нарекла „моя истинска приятелка”. Наясно съм вече, че, ако едно от тях не е изпълнено със съответното съдържание, хармонията, онзи особен фин синхрон в човешките взаимоотношения, не би възникнал и не би се съхранил.
Първото ми очакване е завистта да бъде изключена абсолютно. Дори, когато е допълзяла да отрови душата в най-кратък миг. Имам предвид завист във всяко едно отношение: по женски, в професионален или социален аспект, в семеен също - заради това, че примерно у нас, вкъщи, цари мир и разбирателство, а другаде – не, и т. н.
Като се замисля, конкретните основания за завиждане са почти колкото песъчинките в морето. Изобщо, приятелството свършва там, където започва завистта…
Второ, моята приятелка не може да е посредствен и глупав човек. Моменталически губя интерес към тъпите, кухи разговори. Както и към продължителното зацикляне върху типично женски теми от рода на готвене, домакинстване, болести и сапунки. В такива моменти имам чувството, че времето ми се пропилява напразно и ме обзема непреодолимо желание да избягам от мястото на срещата.
Трето, грубите, невнимателни, неженствени маниери и нетактични изказвания са способни да ме подтиснат, скапят и отвратят. Държа на естествеността, искреността, спонтанността – да, но бих искала жената пред мен да се стреми да разкрива по-добрата страна от същността си, положителните си качества и душевна красота, а не да демонстрира обратното.
Четвъртото очакване е приятелката ми да се радва на добро самочувствие, защото ниската самооценка е като природно бедствие. Погубва не само носителя си, но заедно с него пострадват и по-близките му хора, които най-неочаквано стават виновни без да имат вина. (Както беше всъщност в конкретния случай, дал повод за написване на постинга ми.)
Комплексарщината, според мен, се ражда на база сравнение с другите. И то по отношение на нещата, в които даденият човек не е силен. Или по отношение на физически дадености, които е невъзможно да се променят. (Примерно ниският възрастен не може да порасне и да стане висок човек и обратното – върлината да се смали.)
Умните хора знаят, че всеки си е цар в своето кътче и се стремят да развиват собствените си възможности. А не да заприличват на някой друг. Мъдрите хора пък са способни да придадат особен чар на недостатъците си (особено, ако са физически) и по този начин да ни станат още по-симпатични.
Пето очакване. То пак е формулирано на базата на някогашен горчив опит. Моята приятелка да е достоен човек и да не ме предава подло, независимо от променящите се ситуации, в които ни заплита животът.
Имах преди години една колежка, която ми се кълнеше във вечно приятелство и беше неотлъчно навсякъде с мен. Но един ден се появи директорка, с която месеци по-късно влязох в конфликт заради престъпните й деяния. За да ме лиши от подкрепа, понеже имаше намерение да ме унищожи – много й пречех, директорката реши първо да ме раздели с приятелката ми. Което се оказа не особено трудно. Достатъчно беше да я заплаши с уволнение, ако ни вижда заедно, и моята бивша приятелка безропотно й се подчини.
До тук – нищо кой знае какво. Страхът е човешко качество, всеки си пази хляба и аз приех нормално ситуацията. Но не можах да приема, когато бившата ми приятелка се оказа, че е разправила на директорката за всичките ми по-лични, съкровени мисли и чувства, които съм споделяла. Как разбрах ли? Ами от самата директорка, която се опита да ме шантажира, знаейки за тях, но в крайна сметка нищо не успя да постигне.
Това са общо взето моите очаквания. Дали съм прекалено взискателна към приятелката, която търся - не зная... Ако летвата ми е много висока, ще се примиря с положението, че не е възможно да създам реално добро и красиво приятелство с жена. Все пак, предпочитам да не се самозалъгвам. Твърде тежко изживявам разочарованията и не желая все да моля Господ да ме пази от приятелките ми.
И ако в този живот нямам късмета да срещна моята истинска приятелка, ще продължа да я търся в следващия. Поне упоритост и търпение изобщо не ми липсват…
А пък ме е срам и от мене си, че във времето са ми правили впечатление и други подобни индикации от нейна страна, но тъпо и упорито избирах да вярвам в приятелството и в доброто начало у човека.
През ученическите и студентските си години бях заобиколена от приятелки, които помня с моментите на щастливо безгрижие и несекващ смях. Само че след завършването ни всеки тръгна по пътя си и връзките се разпаднаха и загубиха...
Оттогава разочарованията ми валят като тазгодишните софийски дъждове и не престават. Ще ми е по-лесно, ако успея да си внуша, че истинско голямо приятелство между жени е невъзможно. Или пък на мен не ми е нужно. Но не мога някак… Чувствам го като потребност. Представям си го красиво, топло, стимулиращо ме към творчество и предразполагащо към философски размисли и най-чисти откровения.
За зло или за добро обаче, имам определени очаквания към жената, която бих нарекла „моя истинска приятелка”. Наясно съм вече, че, ако едно от тях не е изпълнено със съответното съдържание, хармонията, онзи особен фин синхрон в човешките взаимоотношения, не би възникнал и не би се съхранил.
Първото ми очакване е завистта да бъде изключена абсолютно. Дори, когато е допълзяла да отрови душата в най-кратък миг. Имам предвид завист във всяко едно отношение: по женски, в професионален или социален аспект, в семеен също - заради това, че примерно у нас, вкъщи, цари мир и разбирателство, а другаде – не, и т. н.
Като се замисля, конкретните основания за завиждане са почти колкото песъчинките в морето. Изобщо, приятелството свършва там, където започва завистта…
Второ, моята приятелка не може да е посредствен и глупав човек. Моменталически губя интерес към тъпите, кухи разговори. Както и към продължителното зацикляне върху типично женски теми от рода на готвене, домакинстване, болести и сапунки. В такива моменти имам чувството, че времето ми се пропилява напразно и ме обзема непреодолимо желание да избягам от мястото на срещата.
Трето, грубите, невнимателни, неженствени маниери и нетактични изказвания са способни да ме подтиснат, скапят и отвратят. Държа на естествеността, искреността, спонтанността – да, но бих искала жената пред мен да се стреми да разкрива по-добрата страна от същността си, положителните си качества и душевна красота, а не да демонстрира обратното.
Четвъртото очакване е приятелката ми да се радва на добро самочувствие, защото ниската самооценка е като природно бедствие. Погубва не само носителя си, но заедно с него пострадват и по-близките му хора, които най-неочаквано стават виновни без да имат вина. (Както беше всъщност в конкретния случай, дал повод за написване на постинга ми.)
Комплексарщината, според мен, се ражда на база сравнение с другите. И то по отношение на нещата, в които даденият човек не е силен. Или по отношение на физически дадености, които е невъзможно да се променят. (Примерно ниският възрастен не може да порасне и да стане висок човек и обратното – върлината да се смали.)
Още по темата
BgLOG.net
· 05.03.2008
· Tosh
Пето очакване. То пак е формулирано на базата на някогашен горчив опит. Моята приятелка да е достоен човек и да не ме предава подло, независимо от променящите се ситуации, в които ни заплита животът.
Имах преди години една колежка, която ми се кълнеше във вечно приятелство и беше неотлъчно навсякъде с мен. Но един ден се появи директорка, с която месеци по-късно влязох в конфликт заради престъпните й деяния. За да ме лиши от подкрепа, понеже имаше намерение да ме унищожи – много й пречех, директорката реши първо да ме раздели с приятелката ми. Което се оказа не особено трудно. Достатъчно беше да я заплаши с уволнение, ако ни вижда заедно, и моята бивша приятелка безропотно й се подчини.
До тук – нищо кой знае какво. Страхът е човешко качество, всеки си пази хляба и аз приех нормално ситуацията. Но не можах да приема, когато бившата ми приятелка се оказа, че е разправила на директорката за всичките ми по-лични, съкровени мисли и чувства, които съм споделяла. Как разбрах ли? Ами от самата директорка, която се опита да ме шантажира, знаейки за тях, но в крайна сметка нищо не успя да постигне.
Това са общо взето моите очаквания. Дали съм прекалено взискателна към приятелката, която търся - не зная... Ако летвата ми е много висока, ще се примиря с положението, че не е възможно да създам реално добро и красиво приятелство с жена. Все пак, предпочитам да не се самозалъгвам. Твърде тежко изживявам разочарованията и не желая все да моля Господ да ме пази от приятелките ми.
И ако в този живот нямам късмета да срещна моята истинска приятелка, ще продължа да я търся в следващия. Поне упоритост и търпение изобщо не ми липсват…
А сега - сериозно. Сигурно много боли, но всяко зло за добро. Колкото по-рано разбереш, че човека до тебе не струва - толкова по- добре. Ти няма за какво да съжаляваш - той/тя губи.
Сега просто ти пожелавам да успокоиш топката и да погледнеш напред. Стойностните хора сами ще те намерят, вервай ми :))))))))
Благодаря за цитатите. Първият много ярко ме впечатли. Ето така ми звучи на български най-добре.
Толкова много мъка видях от приятели досега
и толкова скръб със сълзи трябваше да измия,
че в предсмъртния си час предпочитам да умра,
отколкото да оцелея и с тях отново да живея.
Пожелавам ти от сърце сродната душа, т.е. истинската приятелка, един ден да влезе в живота ти, но дотогава се пази! Има много хора, които просто ти ползват енергийните ресурси (с които ти разполагаш дори в излишък) и се топлят около огъня на душата ти, без да отвръщат със същото!
Успех! С много приятелски поздрав! :-)
Накараме да си помисля за хората с който общувам. Те са много. Преди години ме нарани колежка, която смятах за приятелка. Много все още ме боли немога да преглътна предателството.
До мен има само един човек , с който мога да говоря за всичко. Много е по различна от мен като характер и дори интереси.Външно общото е, че сме учителки и работим в едно училище.
Много е умен и разумен човек. Винаги когато започна да кръжа из облаците ме сваля на земята.От нея мога да чуя това, което го чувам с разума, но не ми се иска да е така.
Никога не ме предава . Дума не съм чула.
С годините се научих да ценя тези качества. Това, че понякога интересите се разминават вече го приемам за добро, защото аз получавам много за неща които бих отминала. За моите интереси тя има мнение изчистено от емоции.
И така вече 25 години .
Куини, аз винаги съм била твоя виртуална приятелка, открии и истинската , а разочарованието ще боли дълго.
Още за приятелството
Приятелството поставих над всичко.
Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.
Браних го от обида, от дребнавост,
от изхабяване, от избор,
от забрани, от себе си.
Браних го от зеницата на окото си,
от подозрителност, от обвинения,
от пиедестал.
Браних приятелството -
тъй многобройното -
от множественост.
Нищо така не съм бранила на света,
както приятелството -
до самоотказ.
Браних го от времето,
от него самото, нехайното,
от взривоопасната му спонтанност.
Браних го най-яростно
от агресията на думите,
от подривната недомлъвка.
Браних го от безоблачност.
А приятелството,
което до днес отбраних,
прихва с бодлив смях:
Приятелството, драга,
ако го има, ще те обори -
то няма от какво да се брани!
Блага Димитрова,
1985 г.
Куини, сигурна съм, че ще намериш своята нова реална приятелка. Ако ти си наясно, че за да се сприятелиш с нея, е нужно ти самата да притежаваш описаните от теб очаквания (а ти си!), то в живота винаги някъде, за определен отразък от време настъпва равновесие и хармония. Искрено ти желая да се радваш дълги години на това безценно взаимоотношение, каквото е приятелството между жени.
От друга страна си мисля, че разочарования винаги ще има, дори и само поради факта, че ние - хората се променяме с времето. Не винаги промяната е за добро, понякога деградираме, понякога спираме да се развиваме и се носим по течението. Попадаме в ново обкръжение,което ни влияе. Раздели и нов избор винаги ще има. Там някъде може да свърши и едно красиво приятелство. Това не оправдава недостойното поведение не от кой да е, а от приятелката. Тук наистина боли. И ако искаме да се издигнем над такова падение, то ние самите нека продължим да бъдем най-добрата приятелка за някоя друга, да продължим да постъпваме така, както желаем другите да постъпват към нас. Успех, мила!
Голямото истинско приятелство означава безгранично доверие, с което никога, по никакъв повод, не се злоупотребява. А също и, както беше казал някой - приятел не е този, който бърше сълзите ти, а този, които не те кара да плачеш. Аз добре си поплаках заради това, че видях приятелката ми, в която безгранично вярвах, в някаква нова, непозната светлина. Озлоблението беше изкривило лицето й и нормален разговор не можеше да се проведе.
След шока от преживяното се зарекох да внимавам оттук-нататък. Много да внимавам.
Деси, Мая, Ика, ако ви нямаше вас, както и други сладурки, животът ми щеше да е много по-сив и прозаичен. Не се заблуждавам по отношение на това, че общност „Начално образование” се формира на принципа на естествения подбор. Там са се открили и общуват най-добрите начални учители в България, които, за да са такива, притежават забележителни личностни качества. Защото добрият учител е личност преди всичко.
Дарличка, това, което си написала за промените във времето е много вярно. С течение на годините ние ставаме сякаш по-различни. Все повече се отдалечаваме от личността, която сме били в началото, защото водим различен начин на живот и обкръжението ни променя. И за моя конкретен случай казаното важи с пълна сила. Затова ще трябва да приема за естествена такава развръзка.
Не съм съгласна с теб обаче. Все пак с теб тук отдавна си говорим и аз щях да забележа, ако не отговаряш на трета и четвърта точка.
Не смятам, че трябва да занижаваш критериите. Ако дори един от тях липсва, това няма да е човекът, който ти е нужен като приятел.
Истинските приятели са малко. Човек има много познати и малко приятели. Но и един да е, стига.
В една моя много любима песен се пее следното:
Δεν θέλω τέτοιους φίλους
δεν θέλω τέτοιους φίλους
Που να με κάνουνε πικρά να πληγωθώ
Δεν θέλω δεν θέλω δεν θέλω τέτοιους φίλους
Φίλους που θέλουν να με βλέπουν να πονώ
Не искам такива приятели,
не искам такива приятели,
които ме нараняват горчиво.
Не искам такива приятели,
приятели, които искат да ме виждат, че страдам.
П.С Господи, пази ме от приятели, от враговете си сам ще се пазя.
Това е песента в изпълнение на Пасхалис Терсис. Цял диск си купих само заради тази песен, но на Natasa Theodoridou. Според мен в нейно изпълнение песента звучи много по-добре.:-) Стана ми интересно, че срещнах сходство за тази песен, затова си позволих пак да коментирам. :-)
П.С. Опа, сега видях, че е в изпълнение на двамата - Пасхалис и Натаса.
Куини, ето дойде момента, в който ти си напъпила за христовата вяра като хубава българска роза.Това, че знаеш какво искаш и много силно го искаш е най -важното условие да пристъпиш към молитвата и да поискаш това, което споделяш с нас.Защото това, което за човека е невъзможно за Господа е възможно.Сега е момента да видиш колко е силно Божието проникновение в теб и какви са неведоми неговите пътища и да почакаш, докато срещнеш истинската си приятелка,като дар на вярата ти.Ето нещо от мен мисля, че момента е подходящ.
А сериозно - на мен критериите са ми доста скромни, както като изисквания към мен, така и към приятелите ми. От приятелите искам само да ме харесват (не да ме търпят), а към себе си проявявам толкова голямо разбиране, че и Христос може да ми завиди на всеопрощаването. Ако не беше това мое дълготърпение, да съм се зарязала до сега на произвола, да се оправям както мога.
Все ми се струва, че след минаването на определена възраст създаването на истински приятелства е много трудно. Било поради оформения вече характер, било поради това, че хората са ангажирани и със семейни връзки и ангажименти, често разпростиращи се извън тяхното поле, било поради множество разочарования и известна доза предпазливост у всеки.
Куини, не знам дали ще намериш своята истинска реална приятелка, но твоят пост извика у мен желание да кажа, че аз имам такива истински приятелки. Те са от годините на моето студенство и независимо, че сме корено различни има нещо, което ни свързва - дори и с години да не сме се виждали, в момента, в който се видим, времето започва да тече, сякаш никога не е имало отсъствие; аз знам дори по трепването на миглите им какво става в душата им и съм готова ако ще и посред нощ и на другия край на света да отида, ако те имат нужда от мен. Знам, че и те биха направили / и са го правили/ същото. Споделените думи помежду ни никога не нараняват, не показват превъзходство, не носят празнотата на ежедневните занимания. Аз имам три такива приятелки и знам, че в случай на нужда и аз и те бихме споделили една с друга и хляб, и покрив и знам, че оставеното от тях цвете на гроба ми ще е истинско и пролятата сълза ще е горчива.
Пожелавам ти от сърце да срещнеш това приятелство.
Нели, теб отдавна съм те открила, но, както виждаш, общуваме почти изцяло през интернет. С твоето брилянтно чувство за хумор едва ли има човек, който да не те харесва. Аз, като чета коментарите ти, все се усмихвам. Но по отношение на приятелите си ми се струва, че си твърде скромна. Все пак ми е любопитно да разбера кое е онова, което разграничава, човекът, който наричаш свой приятел, от всички останали, които те харесват. И този човек е жена.
Шели, развълнува ме силно твоят коментар. Писала си го със сърцето си. Ето за такива взаимоотношения си мечтая аз. Те са някакво друго ниво, космическо. Много малко хора са способни на такова приятелство. Ти си просто една щастливка и твоето щастие не е случайно. Получаваш го, защото го заслужаваш.
Скъпа Куинка, ще започна своя коментар с цитат от книга на Учителя П. Дънов:”Когато човек се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние да привлича към себе си астрални бактерии, които разстройват неговия организъм”. Тъй, че дистанцирай се от тази твоя “приятелка” и не я мисли и коментирай повече.
Най-важното е приятелката, която търсиш да е добър човек. Такъв човек има особена, по-специфична черта на лицето си. От лицето на такъв човек излиза светлина.
Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Пожелавам ти такава приятелка.
А аз те смятам теб за една много специална виртуална приятелка. Целувка.
Пожелавам ти успех Куин Блъндър...Анонимния коментар по- горе подтвърждавам, че е мой.Само аз мога да ти бъда истинска приятелка,но трябва малко да слезеш по- долу от пиедестала си на Кралица.Защото с Кралици почти никой не е станал приятел....Ха Ха....Приятна вечер.!
* 50 неща, които да направя до 25 години
* 10 места, които да посетя до 30 години и т. н.
Да, има такива жени, каквито описваш? Аз познавам такива. Но ти дали се включваш в техните изисквания за приятелство? Въпреки че за мен, е по-важно моите приятели да ме приемат с всичките ми съмнения, както и аз - тях с всичките им "странности".
Пек, и ти за мен си много специална, защото носиш сърчице. Пази си го, мила. Думите на Дънов за Доброто са една Велика Истина. Особено този пасаж.
Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата.
Пек, аз имам своя теория за Доброто и тя е, че за него трябва да се воюва с думи. Понякога Доброто се нуждае да бъде защитавано и тогава не бива да се мълчи.
За другите два коментара се чудех дали да ги поизчистя, защото в първия ми се счу някакъв ехиден смях по адрес на някакъв пиедестал, на който съм се била покачила. Никът ми значи Кралица на гафа и моля да не се бърка с титлата на английската кралица, примерно.
Във втория зъбенето е очевадно. Въпросът «какво предлагам в замяна» го намирам за напълно безсмислен, защото отговорът се съдържа в поста, и във всички мои постове и коментари, писани досега. Аз съм това, което ме представят моите собствени думи, а не онова, което някои се опитват да ме изкарат от месеци насам.Не ми се влиза в тъпи спорове и затова следващите коментари, ако са писани с цел заяждане или тенденциозно очерняне, ще ги трия.
Кога пак ще ходим на караоке, за да си я попеем и там? Еййй, колко хубаво си изкарахме тогава при вас в Стара Загора! Такива домакини и посрещачи пожелавам всекиму! :)
Роси, знаеш ли, че тази песен е написана по истинска история? Една невероятна история за всеотдайната любов на „художник один”, която завършва тъжно, защото заради милионите рози, които купил влюбеният и обсипал с тях площада пред хотела на своята любима, така обеднял – продал дома си и своите картини, че нямал пари дори бои да си купи.
За мен това е най-хубавата песен на Ала Пугачова!
Пепи, най-тежко се преживява (или не се преживява) разочарование от човек, в когото си вярвал безгранично и си изливал пред него душата си. И тук възниква въпросът – дали да разголваме душите си пред хората, с които ставаме по-близки, или винаги да държим някаква дистанция?
От коментарите по темата се разбира, че истинското приятелство е възможно, макар и много рядко да се случва. Как обаче да го открием без риск от разочарования и нараняване? Все си мисля, че интуитивно нещата се усещат. Сигнали се дават и ние трябва да им обръщаме внимание, а не да си затваряме очите, понеже сме декларирали пред себе си, че този човек ни е приятел и го оправдаваме винаги, на всяка цена.
А що се отнася до избледняването с времето - ще е малко трудно, защото работим врата до врата...
В него говориш за прошката - най-благородното човешко действие. И отново се замислих... Замислих се, че прошката лесно се дава (поне при мен е така) и много пъти съм я давала - не желая да държа в себе си лошите мисли - нагнетяват ме, и чрез сдобряването, чрез прошката, се освобождавам от тях.
Но съм забелязала и друго - като че ли понякога от много прощаване прошката девалвира. Хората свикват с това, че лесно прощаваш и ти минава, спират да се замислят много-много и прекаляват с несъобразяването.
А и още нещо - прошка се дава, ако е поискана, нали?...
С никого за нищо няма да се карам - просто отношенията ни оттук-нататък ще са само служебни.
Аз съм вече на 36 и съм абсолютно убедена, че най-добрите приятели са тези от детството, ученическите и студентски години. За съжаление повечето от моите са вече в чужбина и естествено връзката не е така силна....има и няколко, които са все още тук, но... всеки поел по своя път, женени, омъжени с деца и всичко, което следва от това... А аз като неомъжена трудно споделям техните компании.
Не мисля, че на тези години можеш да откриеш истински приятели. Единствената възможност е да се влюбиш в някой и той в теб и от това да се роди една голяма любов и приятелство :)
Маги, любовта може да замести приятелството, но само като начин да насочиш вниманието си в определена посока и да ангажираш мисълта си с човека, в когото си влюбен. Иначе, според мен, любовта и приятелството са различни типове взаимоотношения и задоволяват различни човешки потребности.
За 15 минути написах стихотворение. (Не мога вече да позная себе си и се чудя защо все по-често изпитвам желание да пиша в рими!) Ще го споделя с вас.
Приятелят не трябва…
Приятелят е недопустимо да те мрази,
да те напада ядно с груби фрази,
да сипе тежки обвинения и да те обижда,
да си намира за какво да ти завижда.
Приятелят не бива никога да те предава –
най-съкровените ти тайни да издава,
да иска постоянно с теб да се сравнява
и твоите успехи да го огорчават.
Приятелят не е приятел, ако те използва.
Ако, когато имаш нужда, се изплъзва.
Затуй внимавай със кого приятел ставаш!
Да е някой, който ти добре познаваш.
Приятелят не може и трябва..., или само Приятелят не трябва...
Но това е само съвет, а ако не искаш - и с твоето заглавие е прекрасно! :-)
0
И с това стихотворение е същата работа. Исках да започна всяка строфа с "Приятелят не може..." и затова му сложих въпросното заглавие, но после промених началните стихове на строфите и забравих да оправя заглавието.
"Приятелят не трябва..." е много по-уместно и сега ще си го променя в предишния коментар.
П. П. Благодаря за музикалния поздрав!..и аз благодаря, че се съгласи със скромното ми предложение! Колкото до поздрaва - нали учиш английски, та на thank you се отгаваря- welcome! ili
You are very welcome! :-) ((като говорим за американсkи английски!)
Буквално преведено, точно това означава,Куини, все едно - заповядайте пак! Но пак повтарям - това е тук в Америка, навсякъде, във всички ситуации, когато благодариш за нещо, дори и по най-незначителен повод! А как е в Англия, да ни каже някой, който е живял там! :-)
Защото едно са учебниците, а друго е живият разговорен език!