Лапландия,нейде из дълбоката й пустош в едно иглу седеше
едно самотно джудже с невероятното име КриЗ Ипотечен.То се беше вглъбило в едно
писмо,когато като северен вихър в иглуто влетя вбесен дядо Мраз.Замръзналата му брада така
потреперваше,че висулките й свиреха досущ като уловител на сънища.
Стреснатият КриЗ ,тъкмо
да попита какво е ядосало така работодаталя му.
Дядо Мраз ,започна –Онзи
самозванец,дядо Коледа не стига че ми отмъкна Снегурочка оттатък Ледовитият
океан,но подлъгал и джуджетата,и то заедно с елените да почнат работа при него.Едвам
успях от едни чукчи да измоля впряг кучета,че щях да измръзна в тая пустош. Обещал
им че няма да работят вече на Нова година,а на Снегурочка обещал главна роля в
неговите представления,даже и псевдоним
й измислил-Мери Кристмас. Дори им обещал всеки декември на 25
число,околосветско пътешествие и печена пуйка.Както се оплакваше,вдигна глава
към джуджето и остана с отворена уста.
-Ти, кой си?-едва
успя да промълви той
- Как ,кой,аз съм
джуджето ти КриЗ.
-Какво джудже?,Я се
погледни в огледалото.
КриЗ понечи да се изправи и главата му се удари в тавана на иглуто,от удара той се сети,че преди много
години една фея ли,вещица ли беше му
беше предсказала че все някога ще порасне и тогава вместо да му се смеят почти
целият свят ще говори за него.
Така дядо Мраз остана
и без последното си джудже,защото досега никой не беше чувал подаръците да се
носят от великани на име КриЗ
Дядо Мраз реши да
се пенсионира и да замине в Австралия,стига толкова години е събирал студ, ако
не ми вярвате погледнете на някой плаж там със сигурност ще го намерите с чаша
дайкири в ръка,единствено ледчетата в чашата му,му напомняха за отминалото старо време.