VI.    Простота/прост човек
    
Деф. Простота – това е състоянието или качеството на първичността – да бъдеш неделим, несмесен, некомпозиран от други частици.
Всичко просто е и първично, но не всичко първично е просто.
Простотата се достига, когато раздробим Вселената около себе си на множество малки частички, докато стигнем до ниво, под което не можем повече да я разпаднем.
Простотата е изключително сложно нещо, както всеки, изследвал кварките може да потвърди.
Простотата е израз на аналитичната простотия, която смята, че като разделим на неделими части всяка структура, те ще ни кажат защо тя се държи така. Слизаме надолу, дробим, кълцаме, миксираме, пасираме, разбъкрваме, джуркаме, после взимаме отделната трохичка и се опитваме отново да я сложим на място. Анализът и синтезът са като да разглобиш часовник и после пак да го сглобиш – все някое колелце ще остане извън сметката. Както е доказано в математиката, можем да разрежем една топка и после така да залепим парчетата, че да получим две топки. Същото прави всеки научен аналитик – така сглобява първичната структура вторично, че му остават части. Дали има разлика между първичната структура и вторичната, как мислите? Какво разбира той, освен, че може да мами в анализа? Какво разбира за първоначалната структура, когато я унищожава в търсене на причините за нейните свойства – разбира, че не може да я възстанови изцяло  и самата му задача се проваля. Това е така, защото структурата е повече от частите, къщата е повече от тухлите, ябълката е повече от въглерода и водата (иначе щеше да е неотличима от най – новите тръбопроводи от въглеродни влакна). Структурите съществуват само в своята цялост и само в нея, могат да бъдат разглеждани... в общия случай.
Простотата е неделимост. Простотата е остатъкът, границата на смисъла, когато търсиш нищото.
Простотията е опитът да изразиш неизразимото чрез композиции от прости неща, да изключиш синергията от сметката, да забравиш, че има неизчислими задачи и нерешими проблеми. Простотията дарява с титли.

Деф. Просто число е число, което се дели само на себе си и на единица без остатък.
Деф. Прост човек е човек, който дели само със себе си всичко.
Каква е разликата между простото число и простия човек – първото се дели и на едно, а вторият – на нищо и половина.
Простите числа са тухлите на математиката, а простите хора – тухлите на анти-обществата.
Деф. Анти – Общество – неустойчиво неравновесие на взаимно отблъскващи се в ограничен регион прости хора без никакви структури, произтичащи от тях. Задържащата сила на злобата и инатът на неделимостта ги крепят в дезинтегрирания бульон на взаимната невзаимност и в колективната самота на неразбирането.
Простите хора могат да изградят само анти-общества. За разлика от простите числа, хората трябва да са поне малко сложни, да се делят поне малко с другите, за да може да настъпи обществено взаимодействие. Все пак хората не са числа, независимо, че са изброими.
Простотата е началото, а простотията е в опита за край да търсиш началото.
Простото число е фундамент на математиката, а простият човек – на нищетата.
Сложното е повече от сумата на простите.
Разбиеш ли сложното на прости и събереш ли ги обратно, ще получиш друга сложност.
Да си сложен, това може да означава:
-    Да си с ложе
-    Някой да те е сложил
-    Да се слагаш на някого
Има два вида сложни хора – сложен и добре сложен.
Не съществува дефиниция за сложност, за разлика от простотата, която е обяснима.
Извод:
Ако искаш да си с ложе, трябва да го делиш с други!

II.    Екстремист - оптимист.

Деф. Локален Екстремум – максимална или минимална стойност в околност на точка на функцията.

 

 

Деф. Оптимум – глобален екстремум – за всички стойности на функцията.

 

Мисли глобално, търси локално – това е девизът на оптимистите, наемащи екстремисти да им свършат част от работата.

 

Бъди анти-глобалист – това е девизът на екстремистите, които мразят оптимистите и презират парите им, но им вършат работата и то гладко.

 

Екстремизмът е производен, защото се занимава с производни, със скорости и с равновесия (неустойчивото равновесие на върха на хълма и устойчивото на дъното на долината), той е спортен, агресивен и търси върха или дъното.

 

Оптимизмът гледа голямата картина, не се стреми към паденията и върховете на екстремизма, а към всичко, което може да изкопчи, все едно гладко или не.

 

Песимизмът е обратното на оптимизма, но в математиката не съществува обратно на оптимизма, тъй като той вкл. и максимализма и минимализма, следователно:

 

Предговор - предефинирам понятия чрез значението на думите в математиката. Надявам се на поне още един човек да му е смешно, когато чете тази поредица.

I.                  Нормален.

Деф. Нормален в математиката означава перпендикулярен.  Нормален човек си, ако си перпедникулярен на всички останали, т.е. ако си независим от тях – не можеш да се изразиш чрез тях или те чрез теб, ако по никакъв начин тяхната комбинация не прави теб, ако си нов.

Ако си нормален, си различен.

Нормалният вектор задава ориентацията на равнината, по нормалните се определят всички останали, нормалните са естествените водачи на другите хора, защото всички други са израз на комбинация от нормалните.

Ако си нормален, си водач на другите.

Всички ненормални хора представляват някаква дозирана комбинация на качествата на нормалните хора.

Нормалните създават ненормалните.

Ненормалните не могат да създават нормални.

Нормалният вектор е перпендикулярен на всичко. Така е и с нормалния човек. Само стотна от градуса настрани и вече не е нормален.

Няма малко или много нормални хора. Или си нормален, или не си.

Не можеш да си успореден на нещо и да си нормален.

Добавянето на нормални вектори в пространството (базисни) увеличава размерността му.

Нормалните създават многообразието

Ненормалните са многообразието.

Нормалните без ненормалните не могат.

И обратно.