"Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли..."
          Казал го е бардът и изглежда, че няма какво повече да се добави - живеем я тази сцена, тя ни пронизва, докато един ден не слезем от нея и не бъдем заменени от други актьори, които учат ролите си и дишат праха, набит в завесите, кулисите, неизметен от пода, прошарил косите им.
         Напук на тези (почти) мъдри прозрения, Театър 199 ни показа колко чаровен, забавен и разбираем може да бъде Шекспир. Съни Сънински отново забърка спектакъл с куклени прийоми, който може да те разсмее до сълзи, да те разплаче през смях и накрая да ти даде едно знание - но не за лебедът на Ейвън, при все, че и това се приема с известни уговорки. Поредният спектакъл, който дава най-простичко знание за живота, без да поднася поуката като в серия на "Доктор Куин Лечителката" и без да кара зрителя да се чувства като ненужен статист, на който нещо (акъл, мда, акъл) трябва да му се налее някъде.
        Никога не сте и подозирали какво всъщност се случва с Жулиета и Ромео и защо Жулиета ридае така горко за смъртта на Тибалт, не сте разбирали как може бели артисти да играят мавъра Отело, какво се крие зад монолога на Хамлет и какво се случва в съзнанието на Офелия - образ, колкото плосък, толкова и релефен. Или поне така ще ви се струва, след като излезете от сакралното мазе.
       Не сте и чували имената на всички пиеси на Шекспир - трагедии и комедии, камо ли да ги изгледате, още повече в рамките на 97 минути.
        Не. Това не е поредната евтина реклама, при все, че много ми се иска да има и подобен ефект. Ще ми се залата винаги да е пълна, за да избесняват на воля тримата гении - проф. Атанас Атанасов, Георги Спасов и Петър Калчев. Ще ми се всяка вечер да има публика, която да си позволи, поне за 97 минути да гледа на нещо сериозно и вековно като на нещо забавно, смислено, но ненатрапчиво; нещо, от което не те боли и което докосва сърцето ти, без да се налага после да събираш парчетата и да мразиш себе си, задето си му позволил да наруши крехкия баланс в несигурния ти свят.
        Струва си поне за час и половина да се усмихнеш на живота и да приемеш идеята, че както Шекспир (Шейкспир) може да бъде значим, но и забавен, може да бъде оспорен с намигване, така и всички онези неща, над които умуваме ежедневно, могат всъщност да бъдат не-толкова-сериозни, а определящ да бъде ъгълът, от който ги гледаме.
        Текстът на тримата комици Джес, Адам и Даниел е една щура въртележка на лудостта, която те главозамайва, кара те да искаш още и още, а интерпретацията на Сънински трупа енергия, подобно на снежна топка и често изглежда така, сякаш тя излиза вън от контрола на актьорите и става четвъртия актьор. Простете, петия, но повече за това - наживо.
         И сетне, когато Нас, Пец и Жоро съберат скромния си реквизит и се отправят към следващото градче, по "Раковска" плъзва едно ново племе - усмихнато, позитивно, готово да покаже на обълхавените душевно хора как да не се взимат твърде насериозно, и готово да изиграе на публиката, наречена Живот, не само "Пълните съчинения на Уилям Шекспир", ами и "Аквариумата версия на "Вуйчо Ваньо" дори.

(* Снимки от спектакъла - линкът е към официалния сайт на проф. Атанасов)

<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?> 

За пръв път ще ходя на балет.

Решението ми беше съвсем спонтанно. Досега не съм ходил нито на опера, нито на балет и реших, че може би ще е интересно, а ако не, то поне едно ново изживяване.

Към операта като че ли съм малко по-резервиран и затова се насочих към балетните изпълнения, които ще се състоят в края на идната седмица.

Това, което ми направи впечатление и на което се спрях е „Сън в лятна нощ” по Шекспир.

Като се замислих в първия момент, може би съм чел нещо по темата, в часовете по английски за класическа английска литература, но общо взето, в съзнанието ми е голяма мъгла.

Оказва се, че „Сън в лятна нощ” е романтична комедия и е написана около 1595 година, като впоследствие става една от най-известните творби на Шекспир.

Предполага се, че е написана за някаква аристократична сватба, каквито е имало не малко по онова време.

Не е известно откъде Шекспир е взел сюжета за „Сън в лятна нощ”, въпреки че много елементи могат да бъдат открити в класическата литеартура; например историята за Пирам и Тизба е разказана в „Метаморфози” на Овидий. По времето, когато Шекспир е работил по Сън в лятна нощ, е работил и по „Ромео и Жулиета” и е възможно да си е представял Пирам и Тизба като комична интерпретация на трагедията. – пише още в Уикипедия

„Сън в лятна нощ” излиза на сцена през 1840 г, когато първоначално по-голямата част от текста е запазена, но са вмъкнати множество танци и балетни стъпки. Впоследствие, текстът е доста съкратен и представлението се играе на музика на Феликс Менделсон.

Поразтърсих се и за нещо като кратък сюжет, чрез който да добия някаква малко по-широка представа, но не намерих нищо на български. За щастие кратък сюжет имаше на англииски и ми беше интересно да попрочета.

Synopsis
<?xml:namespace prefix="v" ns="urn:schemas-microsoft-com:vml"?>

Study for The Quarrel of Oberon and Titania by Joseph Noel Paton

The play features three interlocking plots, connected by a celebration of the wedding of Duke Theseus of Athens and the Amazonian queen Hippolyta. In the opening scene, Hermia refuses to comply with her father Egeus's wish for her to marry his chosen man, Demetrius. In response, Egeus quotes before Theseus an ancient Athenian law whereby a daughter must marry the suitor chosen by her father, or else face death or lifelong chastity worshipping Diana as a nun. The word in this sense is an anachronism. Hermia and her lover Lysander therefore decide to elope by escaping through the forest at night. Hermia informs her best friend Helena, but <?xml:namespace prefix="st1" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:smarttags"?>Helena has recently been rejected by Demetrius and decides to win back his favor by revealing the plan to him. Demetrius, followed doggedly by Helena, chases Hermia, who, in turn, chases Lysander, from whom she becomes separated. Meanwhile, Oberon, king of the fairies, and his queen, Titania, arrive in the same forest to attend Theseus and Hippolyta's wedding. Oberon and Titania are estranged because Titania refuses to give her Indian page-boy to Oberon for use as his "knight" or "henchman," since the child's mother was one of Titania's worshippers. Oberon seeks to punish Titania's disobedience and recruits the mischievous Puck (also called Hobgoblin and Robin Goodfellow) to help him apply a magical juice from a flower called "love-in-idleness," which makes the victim fall in love with the first living thing he sees when he awakens. Oberon applies the juice to Titania in order to distract her and force her to give up the page-boy. Having seen Demetrius act cruelly toward Helena, Oberon orders Puck to spread some of the juice on the eyelids of the young Athenian man. Instead, Puck puts the juice on the eyes of Lysander, who then falls in love with Helena. When Oberon finds this out, he makes Puck apply the juice to Demetrius. Due to Puck's errors, Hermia's two lovers temporarily turn against her in favor of Helena. Helena, however, is convinced that her two suitors are mocking her, as neither loved her originally. The four pursue and quarrel with each other all night, losing themselves in the dark and in the maze of their romantic entanglements. Meanwhile, a band of "rude mechanicals" (lower-class labourers) have arranged to perform a crude play about Pyramus and Thisbe for Theseus' wedding, and venture into the forest, near Titania's bower, for their rehearsal. Nick Bottom, a stage-struck weaver, is spotted by Puck, who transforms his head into that of an ass (donkey). Titania is awoken by Bottom's singing, and she immediately falls in love with him. She treats him as if he is a nobleman and lavishes attention upon him. While in this state of devotion, she encounters Oberon and casually gives him the Indian boy. Having achieved his goals, Oberon releases Titania and orders Puck to remove the ass's head from Bottom. The magical enchantment is removed from Lysander but is allowed to remain on Demetrius, so that he may reciprocate Helena's love. The fairies then disappear, and Theseus and Hippolyta arrive on the scene, during an early morning hunt. They wake the lovers and, since Demetrius doesn't love Hermia anymore, Theseus over-rules Egeus's demands and arranges a group wedding. The lovers decide that the night's events must have been a dream. After they all exit, Bottom awakes, and he too decides that he must have experienced a dream "past the wit of man."In Athens, Theseus, Hippolyta and the lovers watch the mechanicals perform "Pyramus and Thisbe." It is ridiculous and badly performed but gives everyone pleasure regardless, and after the mechanicals dance a Bergomask (rustic dance), everyone retires to bed. Finally, as night falls, Oberon and Titania bless the house, its occupants, and the future children of the newlyweds, and Puck delivers a soliloquy to the audience asking for applause.

Ами... Балетът ще е в Дюселдорф, който е един прекрасен град.

Направо си представям как другата седмица ще си направя една готина разходка по алеята, която се извива покрай Рейн, ще стигна до кулата в Дюселдорф и оттам ще се насоча към операта.

Много ми се щеше една приятелка да дойде с мен, но се оказа, че е доста заета и няма как да стане, така че май ще съм сам...

Та... ако ми се пише след това, може да драсна няколко реда за това какви са ми впечатленията...