„- Аз съм леберал, от лебералната партия - пояснява той, - ама сегиз-тогиз удрям по едно кръстене, то не е зле, хора сме... ”

„Запуши бай Ганьо и почна с наслаждение да сърба кафето. Ето кое се казва сърбане!... Да се намираш в таквози приятно настроение, да минеш с един събеседник цели часове, да си в стая, дето никой няма да чуе какво приказваш, па и да чуе, няма да те разбере - при тия благоприятни условия да се сдържиш и да не заприказваш за политика, това е вън от силите на бай Ганя. Не може да се сдържи той, изля си душата:

- А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата!

”

„Всички са маскари” е класическа логическа заблуда от типа „избирателно опровергаване на твърдения”, специален случай „вадене от контекст”. Идеята и е да се извади едно твърдение от обкръжаващата го среда (изваждане на един ред от цяла страница текст например), като по този начин то придобие различно значение. Това не е формално нарушение на правилата на разсъждение, а тяхна груба манипулация.

Цитираният текст показва как Бай Ганьо, който предварително  е заявил, че е либерал, внезапно установява, че Константин Иречек е от другия лагер – консерватор. Тогава той заявява, че „И едните, и другите са маскари”, за да заличи разликата между него и Иречек. „Не се рита срещу ръжена”. Очевидно той гледа на политическите възгледи като средство за пряко печелене на пари и не разбира идеологията нито на едните, нито на другите – „И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите , но хайде да не им скърша хатъра”. Това неразбиране на идеологиите се трансформира логически в тяхното отричане, което е и смисълът на „И едните, и другите са маскари”. Бай Ганьо не разбира принципите на политиката, отрича ги, търси личната изгода от нея и именно затова твърди знаменателната фраза, признавайки именно себе си като „маскара”. Целта е всички да са еднакви, за да може да пробута себе си.

Да обобщим: Фразата, неточно цитирана като „Всички са маскари” е казана от политически опортюнист без ценностна система, нещо повече – човек, който отрича ценностните системи. Фразата има еднозначна цел – да прикрие неговата безпринципност, като направи всички други да изглеждат като него.

Извод. Какво ни говори това за хората, подкрепящи това твърдение – това са съвременните Бай Ганьовци – безпринципни, лъжливи, крадливи. Заявлението, че „всички са маскари” повтаря идеите на Бай Ганьо, защото именно мошениците приказват, че всички са мошеници, само така могат да свършат работата си.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=169&WorkID=4680&Level=3